Определение № 303 от 12.07.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. ХАСКОВО, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно наказателно дело № 20235600600459 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 и сл. от Глава XXII, вр. чл. 249 ал. 3 от НПК.

Образувано е по подаден в срок частен протест от прокурор при РП – Хасково - ТО Харманли, против протоколно определение № 422/15.05.2023г. постановено в проведеното на същата дата разпоредително заседание по НОХД № 205/2023г. по описа на РС – Харманли, с което на основание чл.249 ал.2, вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК, съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора, за отстраняване на посочени в определението съществени процесуални нарушения допуснати в обвинителния акт и засегнали правото на защита на обвиняемите. В протеста се излагат съображения за неправилност и необоснованост на определението, иска се отмяната му и връщане делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Възражения по протеста не са постъпили.

Хасковският окръжен съд, като се запозна с доводите в протеста, тези в атакуваното с него определение и приложеното НОХД № 205/2023 г. по описа на РС – Харманли, намира, следното :

Съдебното производство пред РС - Харманли е образувано по обвинителен акт на РП Хасково - ТО Харманли, с който против подсъдимите М. Х. Х. и М. Ю. Ш., двамата от гр.Х., е повдигнато обвинение за престъпление по чл.281 ал.2 т.1 предл.1 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК. След внасянето на обвинителния акт делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 15.05.2023г. Последното е проведено на същата дата, като пак тогава е внесено и споразумение, сключено също на цитираната дата -15.05.2023г. от прокурора, със защитника на подс. Ш.. В проведеното разпоредително заседание са обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като при обсъждане на този по т. 3, защитникът 1 на подс.Х. изложил съображения за допуснати в обвинителния акт съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на двамата подсъдими, които правилно не са споделени напълно от първата инстнция. За да върне делото на прокурора, първоинстанционният съд приел служебно наличие на допуснати в обвинителния акт съществени отстраними процесуални нарушения, засегнали правото на защита и на двамата подсъдими. За подс. Х. като нарушение е прието, че с диспозитива на обвинителния акт, на същия било повдигнато обвинение, че извършил престъплението в което е обвинен, в съучастие сам със себе си. Последното видно от диспозитива на обвинителният акт, е вярно.

Според обстоятелствената му част обаче, поддържаните от обвинението в тази насока фактически твърдения са, че този подсъдим действал в съучастие като извършител с неустановени лица също извършители и с подс. Ш. – извършител. Така е и повдигнатото му обвинение на досъдебното производство. При това положение е явно, че в диспозитива на обвинителния акт посочвайки , че подс.Х. извършил престъплението в съучастие сам със себе си, е допусната очевидна фактическа грешка като вместо името на подс.Ш., е изписано повторно това на подс. Х.. Въпросната очевидна фактическа грешка е била отстранима по реда на чл.248а от НПК и сама по себе си не е основание за връщане на обвинителният акт, като в тази насока доводите в протеста са споделими, защото не се нарушава правото на защита на подс. Х. до степен, правеща невъзможна той да разбере повдигнатото му обвинение.

Правилни са обаче констатациите на първата инстанция, че по отношение на подс. Ш., в обвинителния акт липсват въобще фактически твърдения за вида на целяната от него имотната облага. Фактически твърдения в тази насока се съдържат единствено за подс.Х., но също липсват факти той да е целял набавянето на тази облага и за подс.Ш., като такива твърдения няма както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в неговия диспозитив, в който изрично е посочено, че вмененото на подсъдимите престъпление е извършено от тях в съучастие, с цел всеки от тях да набави за себе си / не и за другиго/ имотна облага. Вярно, е че размерът на облагата е възможно да не е установен и поради това да не е посочен в обвинителния акт и така правото на защита не се нарушава. Целта за набавяне за самия деец или за конкретно за другиго на имотната облага обаче, е обективен съставомерен признак на престъплението по чл.281 от НК, в чието извършване двамата подсъдими са обвинени. При това положение излагането на факти в тази насока е задължително в обстоятелствената част на обвинителният акт, за да е съответен на чл.246 от НПК. Същото се отнася и за липсата на изложени факти досежно квалифициращите престъплението обстоятелства, вменени с обвинението на подс. Ш. и касаещи квалификацията по чл.281 ал.2 т.1 пр.1 от НК, което не е забелязано от първата инстанция, но също е нарушило правото му на защита. Последното е така защото подсъдимия се защитава по вменените му с обвинителният акт фактически твърдения, като от там се определя предмета на доказване и параметрите на защитата. Липсата на факти от посочената категория в обстоятелствената част на обвинителният акт, е винаги съществено процесуално нарушение засягащо правото на защита и е основание за връщането му. В този смисъл е и Т.Р. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Именно от тези пороци страда настоящия 2 обвинителен акт . Пак поради посоченото, не се споделя и оплакването в протеста, че съдът в нарушение на чл.281 ал.1 т.4 от НПК не се произнесъл по внесеното споразумение и разглеждане на делото за същото, по глава 29 от НПК която е една от особените процедури на НПК. Споразумението е сключено след внасянето на обвинителния акт и при това положение в разпоредителното заседание преценката за годността му по смисъла на чл.246 от НПК, предхожда тази дали съдебното заседание следва да продължи по реда на някоя от диференцираните процедури – особените правила по глави 27, 28 или 29 от НПК. В този смисъл е и поредността на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК. По изложените съображения, протестираното определение като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено, като се съобразят и настоящите мотиви .

Водим от горното и на осн. чл.345 ал.3, вр .чл. 334 т.6 от НПК съдът , ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 422/15.05.2023г. постановено в проведеното на същата дата разпоредително заседание по НОХД № 205/2023 г. по описа на РС – Харманли, в частта по чл. 248 ал.1 т.3 от НПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3