Решение № 459 от 16.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Бургас, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100501517 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на Етажната собственост на комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ”, с код по БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес: гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от управителя Мартин Чолаков проти в решение №260149 от

23.06.2021 г., постановено по гр. дело № 28/2019 г. по описа на РС- Поморие, в частта, с която са отхвърлени изцяло исковете му за осъждане на ответниците ОЛГ. ИГ. СМ. , гражданин на Р. Ф., родена на **********г. в гр. М., БУЛСТАТ: ***, с адрес по БУЛСТАТ: гр. П., ул. „К. Б. *”, № ***, бл.*, ап. № *** Н. В. С., гражданин на Р. Ф., родена на ****г. в гр. М., БУЛСТАТ: ***, с адрес по БУЛСТАТ: гр. П., ул. „К. Б. *”, № ***, бл.*, ап. № *** и И. Р. С., гражданин на Р. Ф., роден на **********г., БУЛСТАТ: ***, с адрес по БУЛСТАТ: гр. П., ул. „К. Б. *”, № ***, бл.*, ап. № *** да заплатят на ищеца общо като съсобственици самостоятелен обект с площ от 55.38 кв.м. и 16.44 кв.м. общи части, находящ се в горепосочената етажна собственостсумата 745,84лв. - главница, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2016г.,сумата о т 152,37лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 745,84 за периода от 01.01.2017 г. до 10.01.2019г., сумата 702,34 лв. - главница, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2017 г. и сумата 104,19 лв..- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 702,34 за периода от 21.07.2017 г. до 10.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници от 11.01.2019 г.-датата на предявяване на иска до окончателното изплащане , както и в частта, с която са отхвърлени частично над уважения размер на главницата от 55.20 лв. до претендирания размер от 280.94 лв. исковете му за осъждане на ответниците да му заплатят вноска във фонд във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г., както и за разликата над уважения 1 размер на лихвата от 5.75 лв. до претендирания й размер от 41,68 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г.,начислена за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 11.01.2019 г.

Въззивникът изразява недоволство от решението на първоинстанционния съд в обжалваните му отхвърлителни части, като се навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност поради допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че районният съд неправилно е приел, че не следва да се прилага решението на ОС на ЕС на процесния комплекс от 12.11.2014г. при определяне на размера на етажните разходи за управление и поддръжка за 2016г. и 2017г., като се позовава на неправилност поради противоречие с цитираната в жалбата съдебна практика на ВКС в решение № 313 от 07.04.2019г. по гр.д.№ 1332/2019г. по описа на ВКС. Излага аргументи, че в случая не е налице нито една от посочените в тази съдебна практика хипотези за преустановяване на действието на решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г.– последваща отмяна на решението като материално незаконосъобразно или приемане на ново решение от ОС на ЕС. Сочи, че в случая решенията от 29.06.2017г. са отменени от съда на процесуално основание, а не като неправилни поради противоречие със закона, за което цитира и съдебна практика на БОС, като освен това заявява, че не са налице последващи приети решения по същите въпроси, които да са отменени като материално незаконосъобразни. Навежда доводи, че актовете на ОС на ЕС по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС не са предмет на разглеждане в настоящото производство, нито пряко, нито чрез косвен съдебен контрол, като обхвата на съдебната проверка се изчерпва с преценка на формалните предпоставки за приемането им и влизането им сила, като цитира практика на ВКС, формирана в решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д.№ 657/2012г. по описа на ВКС. На следващо място въззивникът изразява несъгласие с правния извод на районния съд, че разходитеза 2016г. и 2017г. за управление и поддръжка за недължими, поради липса на действащо за този период решение на ОС на ЕС, като счита, че за целта съдът е следвало да приложи правилото за служебно изчисление на дължимия й размер съгласно чл. 162 от ГПК. С оглед гореизложените съображения, подробно доразвити във въззивната жалба се иска отмяна на решението на РС- Несебър в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на ново, с което исковете за присъждане на разходи за управление и поддръжка на притежаваните от ответника общи части от основаната сграда на процесната етажна собственост за 2016г. и за 2017г. да бъдат уважени.В съдебно заседание, въззивникът, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли за уважаването й, както и присъждане на разноските пред въззивния съд за платена държавна такса. Представя писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите, чрез упълномощения им адвокатски представител по делото са депозирали писмен отговор, в който считат, че изложените във въззивната жалба аргументи са неоснователни. Счита, че процесния казус е идентичен с разгледания по гр.д.№ 1332/2019г. по описа на ВКС, като сочи, че с решението от 12.11.2014г. е определена такса единствено за 2015г., а последващите приети решения на ОС на ЕС, с които са определени такси за 2016г., 2017г. и 2020г. са отменени от съда с влезли в законна сила съдебни решения, цитирани в писмения отговор. Излагат се съображения, че с оглед дадените разяснения в гр.д.№ 1332/2019г. по описа на ВКС относно периода на действие на процесното решение от 2014г. на ОС на ЕС следва да се приеме, че същото няма действие за процесните 2016г. и 2017г., още повече, че решението от 29.06.2017г., с което е определена таксата за 2017г. е отменено впоследствие по съдебен ред, но отмяната му не води до автоматично прилагане на решението от 2014г. досежно таксата за 2017г. В този смисъл се позовава и на съдебна практика по в.гр.д. № 2251/2020г. на БОС. По гореизложените съображения счита за неоснователни исковете за присъждане на таксите за управление и поддръжка за 2016г. и 2017г. за апартамент 407, ведно с акцесорните им претенции. Твърди се също неоснователност на аргументите на жалбоподателя за приложение на правилото за служебно изчисление по чл. 162 от ГПК, по съображения, че 2 районният съд изобщо не е направил извода за установеност на претенциите по основание, а напротив приел е, че те са неоснователни, което води до липса на нужда за определянето им по размер. По гореизложените съображения се иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски във въззивното производство. В съдебно заседание, въззиваемите не се явяват и не изпращат представител. Депозират писмено становище.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на Етажната собственост на сграда,находяща се в гр.Поморие, ул. „Княз Борис“ № 211, представляваща комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ против ответниците за осъждането им да му заплатят дължими такси за поддръжка и управление и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016г. и за 2017г.в качеството им на собственици на ид.ч. отсамостоятелен обект в същата етажна собственост. Ищецът основава вземанията си по предявените искове по чл. 38 от ЗУЕС на решение по т. 2, взето на ОС на процесната ЕС на 12.11.2014 г., по силата на собствениците са избрали формата на управление на етажната собственост да се осъществява чрез общо събрание и са определили годишната такса за управление и поддръжка, дължима от етажните собственици в размер на 9евро на кв.м. площ, като изрично е посочил, че макар таксите да касаят 2016г. и 2017г. не претендира претендираните сума въз основа на последващото решение от 29.06.2017г. на ОС на ЕС, с което е определена годишната такса за управление и поддържане на общите части в размер на 5 евро на кв.м., тъй като същото е изцяло отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила решение № IV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас.

Въз основа на горепосоченото решение от 12.11.2014г.ищецът твърди, че задължението на ответниците възлиза общо в размер на следните суми: сумата от 381.84 евро в левова равностойност от 745,84лв. – главница, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2016г. ,сумата от 77.91 евро с левова равностойност от 152,37лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 745,84 за периода от 01.01.2017 г. до 10.01.2019г. , сумата от 359.10 евро с левова равностойност от 702,34 лв. - главница, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2017 г. и сумата от 53.27 евро с левова равностойност от 104,19 лв..- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 702,34 за периода от 21.07.2017 г. до 10.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници от 11.01.2019 г.-датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и 143.64 евро с левова равностойност 280.94 лв., представляваща вноска във фонд –ремонт и обновяване на общите части на ЕСза 2017г.; сумата от 21.31 евро с левова равностойност 41.68 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, представляваща горепосочената вноска във фонд ремонт и обновяване на общите части на ЕС за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка една от горепосочените главници за периода от подаване на исковата 3 молба до окончателното им изплащане, като претендира осъждането на ответниците да му заплатят горепосочените суми.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, подаден чрез адвокатския им представител, с който исковата претенция е оспорена като неоснователна.

С решението в обжалваните части първоинстанционният съде отхвърлил изцяло исковете за присъждане на суми за поддръжка и управление за 2016г.и 2017г., ведно с претендираните лихви върху тях,като е приел че макар да е установено, че ответниците като етажни съсобственици в равни квоти на ид.ч. от самостоятелен обект в ЕС следва да заплащат такси за управление и поддръжка на ЕС, определени съгласно чл. 51 от ЗУЕС,в случая те не дължат претендираните суми за 2016г. и 2017г. на посоченото от ищеца основание - решение на ОС на ЕС от 12.11.2014г., тъй като то касае изрично решение за определяне на начина на заплащане и размера на такси за поддръжка и управление само за 2015г. и няма действие за процесните 2016г. и 2017г. Що се касае до исковете за претендираните такси за Фонд ремонт и обновяване съдът е приел, че фонд „Ремонт и обновление“ е създаден с решението от 2014 г. и съществуването му е предвидено в закона, при определяне размера на дължимите вноски за попълване на този фонд следва да намери приложение законовата норма на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, досежно размера на вноските на всеки от тях, дължими за попълване на този фонд , а именно 1% от МРЗ за 2017 г. , която да замести липсващата воля на етажните собственици при липса на решение, какъвто е процесния случай. Съгласно ПМС № 141/13.07.2017 г., считано от 1 януари 2017 г. МРЗ е в размер 460 лв., поради което дължимата от ответниците минимална вноска за фонд „Ремонт и обновление“ за процесната 2017 г. е в размер 4.60 лв. месечно, а за годината 55.20 лв., поради което в тези части е уважил иска, като го е отхвърлил в останалата част.