Определение № 16176 от 29.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16176 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506914 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 258 и сл.

ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 142513/05.05.2026 г. на А. А. Г. срещу Определение № 14784 от 17.04.2026 г. постановено по гр.д. № 19056/2025 г. по описа на СРС, 70 с-в., с което е оставена без уважение молба за изменение в частта на разноските на постановеното по делото Решение № 3256/20.02.2026 г.

В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като първоинстанционният съд не се е съобразил с възраженията на ответника по отношение на дължимостта на разноските по делото. Твърди се, че работата на адвоката, процесуален представител на ответника, е извършена, без да му е заплатено адвокатско възнаграждение – както в заповедното производство, така и в исковото производство. Сочи, че в случая по делото е налице съответен договор, който е доказателство за постигнато съгласие между адвоката и неговия клиент, страна по делото, за оказване на правна помощ. Следователно такава уговорка действително се установява по делото, а и решаващият състав не я е отрекъл – тя не се оспорва и от насрещната страна по делото.

Сочи основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно правна помощ и съдействие по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като твърд, че сключения договор за правна помощ, представлява доказателство за близост 1 между представлявания и представителя. Освен това, посочва, че в самия договор е записано, че помощта се предоставя безвъзмездно на близко лице, т.е. посочена е изрично хипотезата, на която страната се е позовала. Позовава се и обосновава близостта си с представлявания. Моли за отмяна на атакуваното определение.

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал отговор на частната жалба, в който навежда доводи, че същата е неоснователна и необоснована.

Прави възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение поради липса на материалните предпоставки, предвидени в закона. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

С вх. № 143229/05.05.2026 г. е постъпила частна жалба от М. А. Г. срещу Определение № 14779 от 17.04.2026 г. постановено по гр.д. № 19056/2025 г. по описа на СРС, 70 с-в., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение в частта на разноските на постановеното Решение № 3256/20.02.2026 г.

В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като първоинстанционният съд не се е съобразил с възраженията на ответника по отношение на дължимостта на разноските по делото. Твърди се, че работата на адвоката процесуален представител на ответника. е извършена, без да му е заплатено адвокатско възнаграждение – както в заповедното производство, така и в исковото производство. Сочи, че в случая по делото е налице съответен договор.

Същият е доказателство за постигнато съгласие между адвоката и неговия клиент, страна по делото, за оказване на правна помощ. Следователно такава уговорка действително се установява по делото, а и решаващият състав не я е отрекъл – тя не се оспорва и от насрещната страна по делото. Цитира основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно правна помощ и съдействие по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Намира, че договорът между него и доверителят по процесното производство представлява доказателство за близост между представлявания и представителя. Освен това посочва, че в самия договор е записано, че помощта се предоставя безвъзмездно на близко лице, т.е. посочена е изрично хипотезата, на която страната се е позовала. Моли за отмяна на атакуваното определение.

2

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирало отговор на частната жалба, в който навежда доводи, че същата е неоснователна и необоснована.

Прави възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение поради липса на материалните предпоставки, предвидени в закона. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро.

С вх. № 149387/12.05.2026 г. е постъпила частна жалба от „ДАЛСИЯ“ ООД срещу Определение № 15022/21.04.2026 г. постановен по гр.д. № 19056/2025 г. по описа на СРС, 70 с-в., с което е оставена без уважение молба за изменение в частта на разноските на постановеното Решение № 3256/20.02.2026 г. по горепосоченото дело, с което „ДАЛСИЯ“ ООД е осъдено да плати разноски в размер на 2 евро комплексна цена за използваните ресурси на съда за възпроизвеждането на хартиен носител на електронни изявления и приложенията към тях.

Твърди, че определените от съда разноски за изготвяне на преписи от молбата и приложенията към нея по реда на чл.102з, ал .3 от ГПК са възложени едва с постановеното по делото решение, без съдът предварително да даде указания за необходимостта от представяне на преписи от молбата и приложенията към нея, без предварително да е определен размерът на таксата в зависимост от предпоставките на посочената разпоредба и без дадени указания за необходимостта от предварително внасяне. Твърди, че такива в случая не са били дадени и в този смисъл съдът е приложил нормата на чл.102з, ал.3 ГПК превратно. Оспорва определената такса от 2 евро както по основание, така и по размер. Моли за отмяна на процесното определение.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателите и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 19056/2025 г. по описа на СРС, 70 с-в е образувано по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с която срещу ответниците М. А. Г. и А. А. Г. – разделно отговорни длъжници, са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че дължат на ищеца суми за потребление на ТЕ в имот, представляващ ап. 25, находящ се в гр. София, ж.к. ******** начислени за периода 01.05.2021 г. – 30.08.2021 г., за които е 3 издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1264/2025г. по описа на СРС, 70 състав.

С постановеното Решение № 3256/20.02.2026 г. по гр. д. № 19056/2025 г. по описа на СРС, 70 с-в са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ АД срещу М. А. Г., ЕГН ********** и А. А. Г. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, жк. ********, вх. ******** по реда на чл. 422 установителни искове с правно основание с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че отвениците дължат разделно на ищеца всеки по 1 / 2 част от следните суми: 78.53 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от м. 01.05.2021 г. до м. 30.08.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. ********, вх. ********, ведно със законна лихва от 09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, и от сумата от 28.76 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 03.01.2025 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 1264/2025 г. по описа на СРС, 70 състав.

С горепосоченото решение е оставено без уважение искането на ответниците за присъждане на разноски, и на основание чл. 77 от ГПК третото лице помагач „Далсия“ ООД с ЕИК 041029500 е осъдено да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 2.00 евро.

В мотивите на постановеното решение първоинстанционният съд е посочил, че при този изход на спора, разноски се следват на ответниците.

Доколкото в представеното пълномощно от ответниците само е посочен текста на законовата разпоредба - чл. 38 от ЗАдв, без да е конкретизирано конкретното основание, и липсва декларация от страна на упълномощителя за верността на обстоятелството измежду посочените в нормата, което е индиция за недобросъвестно процесуално поведение – заобикаляне на закона.

Посочено е и, че тъй като съгласно Заповед № АС – 180/23.04.2024г. във връзка с възпроизвеждането на хартиен носител на електронни изявления и приложенията към тях, и дължимата за това от всяка страна /независимо от изхода на делото/ равностойност, следва да се отчете, че третото лице помагач е подало изявление с приложения, разпечатано за сметка на съда. По този начин същото е останало задължено да заплати 2.00 евро комплексна цена на използваните ресурси на съда, за събиране на които съдът е длъжен да постанови акт по чл. 77 ГПК в решението си по делото .

4

С молба с вх. № 77175/11.03.2026 г. ответникът А. А. Г. е направил искане с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното Решение № 3256/20.02.2026 г. в частта за разноските, като се присъдят разноски в полза на процесуалния представител на ответника по делото на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. за исковото и за заповедното производство.

С Определение № 14784/17.04.2026 г. постановено по гр.д. № 19056/2025 г. по описа на СРС, 70 с-в, искането за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение. Съдът мотивира заключението си с довода, че хипотезата на чл. 38 от ЗАдв. не е конкретизирана надлежно, което елиминира присъждането на хонорар за оказана правна помощ.

С молба с вх. № 77172/11.03.2026 г. ответникът М. А. Г. е направил искане с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното Решение № 3256/20.02.2026 г. в частта за разноските, като се присъдят разноски в полза на процесуалния представител на ответника по делото на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. за исковото и за заповедното производство.

С Определение № 14779/17.04.2026 г. постановено по гр.д. № 19056/2025 г. по описа на СРС, 70 с-в., искането за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение. Съдът мотивира заключението си с довода, че хипотезата на чл. 38 от ЗАдв. не е конкретизирана надлежно, което елиминира присъждането на хонорар за оказана правна помощ.

С молба с вх. № 81719/16.03.2026 г. третото лице помагач „ДАЛСИЯ“ ООД е направило искане с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното Решение № 3256/20.02.2026 г. в частта за разноските, като същото бъде отменено в частта, с която „ДАЛСИЯ“ ООД е осъдено да плати сумата от 2.00 евро по сметка на СРС.

С Определение № 15022/21.04.2026 г. постановено по гр.д. № 19056/2025 г. по описа на СРС, 70 с-в, е оставена без уважение молба за изменение в частта на разноските на постановеното Решение № 3256/20.02.2026 г. по горепосоченото дело, с което „ДАЛСИЯ“ ООД е осъдено да плати разноски в размер на 2 евро комплексна цена за използваните ресурси на съда за възпроизвеждането на хартиен носител на електронни изявления и приложенията към тях.

Частна жалба с вх. № 142513/05.05.2026 г. на А. А. Г. е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално 5 допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

ГПК се прилага и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, която правна норма урежда специална адвокатска помощ – безплатно процесуално представителство и според която само ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, то адвокатът, оказал безплатно правно съдействие, има право на адвокатско възнаграждение, определимо от съда според фактическата и правната сложност на делото, както и от обема на извършената от адвоката работа, без да е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз. Както сочи и жалбоподателят, при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл.

38, ал. 1 ЗАдв. адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената отхвърлената част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1–3 ГПК (Определение № 54 от 6.02.2019 г. по ч. гр. д. № 84/2019 г. на ВКС, IV г.о.).