Решение № 260050 от 25.08.2020, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260050/25.8.2020г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Районен съд Варна, Наказателна колегия, Пети състав, на седми юли, две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав: председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2103 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

Образувано е по въззивна жалба от Д.Т.Е.Т. ООД чрез адв.П.И. срещу Наказателно постановление № 23-0000289/06.04.2020 г. на директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация/РДАА/ Варна. Със същото на жалбоподателя за нарушаване разпоредбата на чл.10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ и на основание чл.104 ал.1 от ЗАвтП на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, тъй като не съдържа точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, не е посочено точно кое свое задължение не е изпълнило дружеството.

Сочи се, че дори и да има извършено нарушение при осигуряване на дневната почивка на водача И.М., то това се дължи на негови действия, а не на липса на организация от страна на дружеството. Моли съда за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление и присъждане на направените разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, а се представлява от адв.П.И., редовно упълномощена. По същество адв.И. моли съда да отмени наказателното постановление на основанията, посочени в жалбата и да им бъдат присъдени направените разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и се представлява от процесуален представител в съдебно заседание, който моли съда да потвърди наказателното постановление и да им бъдат присъдени разноските за процесуално представителство.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.01.2020 г. в РДАА Варна от инспектор К.Н.К. била извършена комплексна проверка на транспортната документация на въззивното дружество, което разполагало с лиценз на Общността за извършване на международен обществен превоз на товари. В хода проверката св.К.К. установил, че на 14.09.2019 г. в гр.Варна, ул.Прилеп № 41, дружеството не е организирало труда на водача И.Н.М. ЕГН ********** при извършване на случаен превоз на пътници, видно от информацията от дигиталната карта на водача № 0000000137673000 и два броя пътни листи с пътни ведомости към тях с автобус Фолксваген от кат.М2 с рег.№ В 9609 ВР, с монтиран дигитален тахограф марка Comtinental Automotive, тип 1381.012000 № **********, попадащ в обхвата на Регламент/ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета/наричан по-нататък Регламента/ по такъв начин, че същият да е в състояние да спазва изискванията на чл.8 параграф 2 изречение 2 във връзка с чл.4 буква ж, второ тире от Регламента, а именно – За 24-часовия период на управление, започващ в 06:09 часа на дата 14.09.2019 г. на водача не е осигурена намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа, като му е осигурена почивка от 04 часа и 22 минути /в периода от 00:13 часа до 04:35 часа на дата 15.09.2019 г., като намалението на намалената дневна почивка е с 04 часа и 38 минути.

На 23.01.2020 г. св. К.Н.К. съставил Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 274537 срещу въззивното дружество, в който е посочено, че е нарушило разпоредбата на чл.10, параграф 2, изречение 1, пр.2 от Регламент № 561/2006 г. във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтП, тъй като дружеството не е организирало труда на водача И.Н.М. по такъв начин, че да му е осигурена намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа.

. Като доказателство са иззети и описани в АУАН: 2 броя пътни листи, информация от дигиталната карта на водача, копие от протокол на тахошайбата, справка за МПС, копия от документи на водача, справка от програма „Лицензи“. Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя С.С., който не направил възражения.

На 06.04.2020 г., въз основа на АУАН административно-наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, като е приел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламент 561/06 във вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтП и на основание чл.104 ал.1 от ЗАвтП му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева

От справката за актуално състояние на трудовите договори към 06.07.2020 г. от НАП относно лицето И.Н.М. е видно, че към дата 14.09.2019 г. същият е имал сключен срочен трудов договор с Д.Т.Е.Т.

ООД за длъжност „шофьор автобус“ от 17.05.2019 г. със срок до 01.10.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св.К.Н.К.; пътен лист № 6455146/14.09.2019 г. за автомобил Фолксваген Крафтер с рег.№ В 9609 ВР с водач И.М.; пътен лист № 6455147/15.09.2019 г. за автомобил Фолксваген Крафтер с рег.№ В 9609 ВР с водач И.М.; разпечатка от дигиталната карта на И.М.; заверени копия от: протокол от контролна проверка на тахограф марка Comtinental Automotive, тип 1381.012000 №

**********; лична карта, карта за квалификация на водач на МПС, свидетелство за управление на МПС, удостоверение за психична годност, карта на водача и контролен талон на И.М.; разпечатка от програма Лицензи на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация; Трудов договор между Д.Т.Е.Т. ООД и И.Н.М. от 17.05.2019 г.; Заповед № РД-0830/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; справка от Търговски регистър към Агенцията по вписванията за Д.Т.Е.Т.

ООД; Справка от Националната агенция за приходите от 06.07.2020 г. за актуалното състояние на трудовите договори на И.Н.М..

Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление е получено на 14.05.2020 г. лично от управителя на Д.Т.Е.Т. ООД С.С., жалбата срещу него е подадена от адв.П.И., редовно упълномощена от С.С. в качеството му на представляващ Д.Т.Е.Т. ООД съобразно справката от Търговски регистър и е входирана на 21.05.2020 г. Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество.

АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН. Посочването в него на един свидетел не е от категорията на абсолютните процесуални нарушения, даващи основание за отмяна.

Наказателно постановление № 23-0000289/06.04.2020 г. е издадено от компетентен орган - К.Р.П.

– и.д.директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, съгласно Заповед №

РД-0830/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в шестмесечния преклузивен срок и е надлежно връчено по реда на чл.58 ал.1 от ЗАНН.

Съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е установил фактическата обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН и наказателното постановление. Следва да се посочи, че АУАН е съставен срещу Д.Т.Е.Т. като ООД, а наказателното постановление е издадено срещу Д.Т.Е.Т. като ЕООД, но е посочен един и същ ЕИК по Булстат и след извършена служебна проверка се установи, че дружеството в началото е било ЕООД, а от 2016 година е ООД, поради което съдът прие, че извършителят на нарушението е индивидуализиран правилно.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт:

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е установил фактическата обстановка по делото. Безспорно е установено, че е допуснато нарушение на разпоредбите на Регламент/ЕО/ № 561/2006 г. на

Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл.4 буква "п" от Регламента, "транспортно предприятие" означава всяко физическо лице, всяко юридическо лице, всяко сдружение или група лица без юридическа правосубектност независимо дали е с цел печалба или с идеална цел или всеки официален орган, независимо дали притежава юридическа правосубектност или зависи от орган, който притежава такава правосубектност, които извършват автомобилен превоз, независимо дали под наем, срещу възнаграждение или за своя собствена сметка. В случая от писмените доказателства по делото безспорно се установява, че Д.Т.Е.Т.

ООД е транспортно предприятие. За него съобразно разпоредбата на чл.10, параграф 2, изречение първо, предложение второ от Регламента съществува задължение да организира работата на водачите по такъв начин, че те да са в състояние да спазват глава II от Регламента, където са уредени условията за време на управление, почивки по време на работа и почивки, както и надлежно инструктиране на водачите и извършване на редовни проверки за спазването на разпоредбите на регламента. От писмените доказателства приложение към преписката – разпечатки от дигиталната карта на водача безспорно се установява, че е допуснато нарушение, изразяващо се в неизползване от страна на водача И.М. на дневна почивка с минимална продължителност от поне 9 часа.

Съдът намира обаче, че доколкото е била ангажирана отговорността на транспортното предприятие за нарушение по чл.10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламента вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтП, то следва да бъде установено кои свои задължения по организацията на труда на водача то не е изпълнило, за да се стигне до допускане на нарушението. В конкретния случай от АУАН и от наказателното постановление не може да се установи това. Не са събрани доказателства дали става въпрос за липса на инструктаж за здраве при работа или водачът не е бил запознат с изискванията на Регламент 561/2006 г. относно условията за времето на управление, правилата за почивките в работно време и извън него. Не са събрани доказателства и за това дали са били извършвани редовни проверки. В АУАН и в наказателното постановление е видно, че нарушението е извършено при управлението от водача И.М. на автобус Фолксваген с рег.№ В 9609 ВР. Но от иззетите и приложени към преписката пътни листи за този автобус е видно, че водача И.М. е приключил работата с него на 14.09.2019 г. в 18:00 часа и е започнал работа на 15.09.2019 г. в 10:00 часа или е ползвал почивка от 16 часа. Вярно е, че от разпечатката на картата на водача И.М. е установено шофиране и през посочения интервал от 16 часа, но наказващият орган не е установил дали Милев е управлявал през този период МПС, собственост на Д.Т.Е.Т. ООД, за да може да се търси отговорност от дружеството за евентуално допуснато нарушение през този период. От друга страна нито в АУАН, нито в наказателното постановление е направено описание на задълженията на транспортното предприятие, които евентуално не са изпълнени. С това безспорно е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото нарушението не е описано в пълнота от фактическа страна. Следва да се отбележи, че не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивките от страна на водача, а следва да се докаже по несъмнен начин, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на превозвача, че то е в резултат от създадената организация на работата или от липсата на такава, а не се дължи единствено на виновно поведение на водача в следствие на неизпълнение на утвърдения от работодателя график за управление на превозното средство и за почивките. По делото не е изследвано изобщо и няма доказателства за това дали транспортното предприятие за посочения период е изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа и за периодите, когато водачът следва да е на разположение и др. Поради гореизложеното съдът счита, че при издаване на атакуваното наказателно постановление е било допуснато нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и то се явява съществено, поради нарушеното право на защита на въззивника, който не е могъл да разбере какво точно нарушение му се вменява и въз основа на какви доказателства и съответно му е отнета възможността да организира правилно и адекватно защитата си. По този начин атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.