Акт от 13.04.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

48

Година

16.04.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.29

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Славея Топалова

В. А. К.

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Дафин Каменов като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Касационно наказателно административен характер дело номер

20075100600027 по описа за

2007 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС /отм./.

Oбразувано e по касационна жалба на Недялка Георгиева Хараланова от гр.Кърджали - управител на „Късмет” ЕООД - гр.Кърджали против решение № 92/08.12.2006 год. по НАХД № 586/2006 год. по описа на на Районен съд – гр.Кърджали, с което е потвърдено Наказателно постановление № 09/********** от 05.07.2006 год. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на жалбоподателката, в качеството й на управител на „Късмет” ЕООД – гр.Хасково, за нарушение на разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ, на основание чл. 416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Твърди, че съставеният срещу нея акт бил подписан от лицето К. Т., която не била упълномощена да я представлява по конкретното административнонаказателно производство, а била упълномощена да я представлява пред различни инстанции с общо пълномощно. Счита, че посоченото представлява съществено процесуално нарушение по чл. 40 ал.1 и ал.2, чл.42 ал.1 т.8 и чл. 43 от ЗАНН и било основание за отмяна на решението. Обжалваното решение било необосновано, тъй като били игнорирани доказателствата относно предприетите действия на работодателя за изпращане на уведомление до НАП – Хасково. В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата си така, както е предявена, като не сочи нови доказателства. В представената по делото писмена защита излага съображения, аналогични на посочените в касационната жалба, като твърди още, че при извършване на проверката нямало безспорни доказателства, че лицето Себиле Юсеин Хасан била встъпила в длъжност, тъй като това обстоятелство се установявало с формален документ – акт за встъпване по смисъла на чл.63 ал.4 от КТ, какъвто не бил изискван от проверяващите нито в нейно присъствие, нито при последващите й посещения в Дирекция „ОИТ” – Кърджали. Моли да бъде отменено обжалваното решение, както и наказателното постановление по посочените съображения.

Ответникът по касация – Директора на Дирекция „ОИТ” – Кърджали, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд – правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на РС - Кърджали, като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС /отм./, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което същата е допустима.

Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост.

По същество същата е неоснователна.

С решение № 92/08.12.2006 год., постановено по НАХД № 586/2006 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 09/********** от 05.07.2006 год. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на Недялка Георгиева Хараланова от гр. Кърджали, в качеството й на управител на „Късмет” ЕООД – гр.Хасково, за допуснато административно нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, на основание чл. 416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. За да потвърди наказателното постановление като законосъобразно, съдът е приел, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, ограничаващи правото на защита на жалбодателката. Съдът е приел за безспорно установено от доказателствата по делото извършването от жалбодателката на административно нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ, а именно: че като управител на дружеството-работодател е допуснала на 02.06.2006 год. до работа лицето Себиле Хасан, без да й е предоставила Õкземпляр от уведомлението до НАП, вследствие на което правилно административнонаказващият орган е наложил на жалбодателката административно наказание на осн. чл. 414 ал.3 от КТ в единствено възможния размер от 1 000 лв.Отхвърлен като неоснователен е доводът, че актът за установяване на административно нарушение бил връчен на лице с общо пълномощно, с което било нарушено правото на защита на субекта на административна отговорност, като съда е приел, че факта на обжалване на наказателното постановление по съдебен ред потвърждава, че жалбодателката е била запозната както с акта, така и с наказателното постановление, поради което е направил извода, че не е било нарушено правото й на защита. Намерил е за неоснователно и твърдението на жалбодателката за виновно поведение на служителите на НАП, които не извършили регистрацията на трудовия договор на Себиле Хасан още първият път, когато били изпратени по пощата, като е приел за неотносим факта дали и в кой момент е извършена регистрацията на трудовия договор на посоченото лице, с оглед предмета на твърдяното административно нарушение – допускане до работа на лице, без да му е връчено преди това заверено от НАП копие от уведомлението по чл. 62 от КТ.

Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон и необоснованост.

Решението на съда е правилно и не страда от посочените в касационната жалба касационни основания за неправилност на същото поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон.Така, безспорно се установява от доказателствата по делото, че на 02.06.2006 год. от служители на Дирекция „Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в бистро-офис „Късмет” в гр. Кърджали, стопанисвано от „Късмет” ЕООД – гр.Хасково, с управител Недялка Георгиева Хараланова, в нейно присъствие. Било констатирано при проверката, че в кухнята на бистрото работела като „работник в кухня” лицето Себиле Юсеин Хасан, която била с работно облекло – манта. Проверяващите помолили Хасан да отиде в салона и й предоставили Списък на работниците и служителите в обекта, в който Хасан се записала, като посочила, че работи в обекта като „работник в кухня” от 12.05.2006 год., с месечно трудово възнаграждение от 160 лв. На проверяващите били представени още и график на работното време в „Късмет” ЕООД – гр.Хасково за м.юни 2006 год., в който била вписана и Себиле Хасан; както и трудов договор, сключен на 22.05.2006 год. между касатора, в качеството й на управител на посоченото дружество, от една страна, и Себиле Хасан, от друга, с който последната е приела да изпълнява в дружеството длъжността „работник в кухня” на пълно работно време за неопределен срок. При продължаване на проверката по документи, впоследствие е установено от проверяващите, че уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ е подадено в ТД на НАП – Хасково на 21.06.2006 год. с придружително писмо вх. № 26-999-00006225/21.06.2006 год., като копие от справката за подадено уведомление за същото лице, заверено от НАП, е връчено срещу подпис на Хасан на същата дата. От това проверяващите органи са направили извода, че към момента на извършване на проверката Себиле Хасан е била допусната до работа, без работодателя да й е предоставил копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което управителят на дружеството е нарушил разпоредбите на чл. 63 ал.2 от КТ.Бил съставен на 20.06.2006 год. на жалбодателката – управител на „Късмет 2002” ЕООД – гр.Хасково, акт за установяване на административно нарушение, в който проверяващите посочили, че на посочените дата и място е допуснала до работа като работник н кухнята на бистрото Себиле Юсеин Хасан, без преди това да й е предоставила копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от НАП – гр.Кърджали. Актът бил получен и подписан от свидетелката К. А. Т., след представянето на нотариално заверено пълномощно от 12.04.2006 год. на нотариус Елияна Калайджиева, с което Недялка Георгиева Хараланова - собственик и управител на “Късмет” ЕООД, я упълномощила да подписва и представлява дружеството пред НАП и териториалните му поделения, НОИ – ТП – Кърджали, Инспекция охрана на труда, ХЕИ и други държавни институции. Срещу АУАН постъпило възражение с вх.№ 760/23.06.2006 година, изходящо от „Късмет” ЕООД - гр. Хасково, с което жалбодателката е посочила, че уведомлението на Себиле Хасан Юсеин, ведно с други такива е подадено на 24.05.2006 год. с писмо с обратна разписка, но не получили обратна информация, което наложило на 21.06.2006 год. отново да бъде подадена информация за сключените трудови договори за периода от 23.05. до 29.05.2006 год.; както и че нямала вина, че пощата не доставила навреме документите им. Директорът на Дирекция на "ОИТ"-Кърджали, след като разгледал административно наказателната преписка по посоченият акт за установяване на административно нарушение, е издал обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление, в което е изложил аналогична фактическа обстановка, като е наложил на Недялка Георгиева Хараланова административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв., на основание чл.416 ал.2 от КТ, във вр. с чл.414 ал.З от КТ. Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, представени с административнонаказателната преписка и в проведеното първоинстанционно съдебно следствие, приети от съда: нотариално заверено пълномощно от 12.04.2006 год. на нотариус Елияна Калайджиева, списък на работниците и служителите в обект – бистро “Късмет” и офис към 02.06.2006г., подпечатан с печата на дружеството и подписан от управителя му- понастоящем касатор, трудов договор от 22.05.2006 год., сключен между Хасан и Хараланова, справка на ТД на НАП – Хасково за подадени уведомления по чл.62 ал.4 от КТ от осигурител до ТД на НАП Хасково, справка за подадени уведомления по чл. 62 ал.4 от КТ с придружително писмо вх. № 26-999-00006225/21.06.2006 год., възражение с вх.№ 760/23.06.2006г. на ИАГИТ от „Късмет” ЕООД - гр.Хасково, както и от събраните гласни доказателствени средства: свидетелските показания на Костадин Василев Стратиев, Митко Здравков Кехайов, Лиляна Делчева Иванова и К. А. Т. От последните се установява, че към момента на извършване на проверката Себиле Хасан е работила в кухнята на бистрото, като имала сключен трудов договор, но не й било в­ъчено уведомлението по чл. 62 от КТ. Установява се също от показанията на св.Т. и от заверените копия от уведомления с придружително писмо и копие от плик с пощенско клеймо от 24.052006 год., адресирано до ТД на НАП – гр.Хасково с подател „Късмет” ЕООД – гр.Хасково, че след сключване на трудовия договор със Себиле Хасан, свидетелката е изготвила на 23.05.2006 год. уведомление за същото лице по чл. 62 ал.4 от КТ, което е изпратила по пощата до ТД на НАП – гр.Хасково. Или, от така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, следва да се приеме за безспорно установено по делото, че за сключения трудов договор между Хараланова и Хасан на 22.05.2006 год., уведомление по чл. 62 ал.4 от КТ е било изпратено до ТД на НАП - Хасково на 21.06.2006 год., едва когато трудовият договор е бил регистриран и на тази дата е било връчено на служителката Хасан завереното уведомление срещу подпис, т.е. безспорно е, че към момента на извършване на проверката – 02.06.2006 год., Себиле Хасан е била допусната до работа /т.е. да извършва трудови функции, съгласно сключеният трудов договор/ като работник в кухнята на бистрото, без преди това да й е предоставено от работодателя заверено от НАП копие от уведомлението по чл. 62 ал.4 от КТ. Същевременно, разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ е императивна и въвежда задължение за работодателя да допусне до работа работника или служителя само след като му е предоставил документите по ал. 1- писмен трудов договор и уведомление до ТД на НАП, като неизпълнението на това задължение представлява административно нарушение, ангажиращо отговорността на работодателя. С други думи вмененото на жалбодателката нарушение е осъществено от същата, както правилно са приели административнонаказващият орган и първоинстанционния съд. В тази връзка, доводът, че била налице обективна причина- неполучаване на обратна информация за неизрядни документи от страна на НАП Хасково-уведомленията да не бъдат своевременно връчени, не може да бъде споделен. Задължението на работодателя е да не допусне работникът или служителят на работа, преди това да му е връчено такова уведомление. Причините, поради което това не е станало, са неотносими към състава на нарушението. С други думи- липсата на уведомление, респ. невръчването му на работника или служителя, е пречка да бъде допуснато лицето от работа. Изцяло в интерес на работодателя е било да положи необходимите грижи за своевременното връчване на уведомление и то преди съответното лице да е допуснато работа, като в противен случай е следвало да не го допуска до работа. Неснователен е и довода, изложен в касационната жалба – че нямало доказателства Себиле Хасан да е встъпила в длъжност, за което се искало формален документ – акт за встъпване, какъвто не бил изискван от проверяващите. Това е така, тъй като за осъществяване на нарушението не е необходимо удостоверяването на встъпването в длъжност, а е достатъчно установяването по несъмнен начин на извършване на трудовите функции от работника и служителя, без връчено от работодателя преди това заверено уведомление, каквито доказателства в случая са събрани по делото. Правилно от наказващия орган е приложена административнонаказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ, съобразно която за допуснатото нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ се налага административно наказание глоба в абсолютен размер от 1000 лева. С оглед изложеното по-горе, се налага извода, че потвърждавайки обжалваното пред него наказателно постановление, първоинстанционният съд не е допуснал грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране, т.е. не е налице нарушение на материалния закон, каквото е едно от възведените касационни основания.