Решение № 35 от 25.03.2020, Районен съд - Панагюрище

Р Е Ш Е Н И

Е

Гр.Панагюрище, 25.03.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари 2020 година в състав:

Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от районен съдия СНЕЖАНА СТОЯНОВА АНД № 251/2019 г. по описа на Панагюрския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.“ ООД, ЕИК:

*********, представлявано от управителя Г.Л.Т. против НП № 13-001660 от 30.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ и за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ на търговското дружество, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че отношенията между дружеството-жалбоподател и лицето П.Р.М. (разпитана като свидетел по делото) имали изцяло облигационен характер. Не можело да се приеме, че е било налице престиране на работна сила, а единствено предоставяне на услуга по граждански договор, поради което не било налице нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ. Твърди се, че в хода на административно наказателното производство били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Едно от тези нарушения било, че контролните органи от ДИТ Пазарджик не били издали постановление, с което да обявят правоотношението с дружеството-жалбоподател и св.П.М. за трудово. След като контролните органи не били спазили тази законова процедура, те били опорочили производството до степен на същественост, поради което НП следва да бъде отменено. Прави се алтернативно искане за преквалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ и налагане на дружеството-жалбоподател на имуществена санкция в предвидения от закона минимум от 100,00 лв.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явяват процесуални представители, които подържат жалбата и искат отмяна на атакуваното НП. Пледират алтернативно за изменение на НП в резултат на преквалификация на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал.1 от НК и намаляване на наложената имуществена санкция на 100,00 лв.

АНО – редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

Панагюрският районен съд, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „М.“

ООД е санкциониран за това, че на

05.06.2019 г. в град *** в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е допуснал да работи П.Р.М. в стопанисвания от дружеството цех за обработка на диворастяща гъба, находящ се в гр. *** на ул. „******“ № 18, в нарушение на принципа, възведен в разпоредбата на чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда. Отношенията между „М.“ ООД и св.П.М. били уредени с граждански договор за извършване на определена работа, а следвало да бъдат уредени като трудови правоотношения, тъй като се касаело за предоставяне на работна сила.

Нарушението било извършено на 05.06.2019 г. в гр.*** и установено на същата дата в ДИТ Пазарджик, при извършената проверка на фирмената документация на дружеството.

Извършеното съставлявало нарушение на чл.1, ал.2 от

Кодекса на труда, за което на 27.06.2019 г. св.В.Д. съставил против жалбоподателя АУАН, който бил подписан и получен от надлежно упълномощено лице.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на представляващия жалбоподателя на 03.10.2019 г., а жалбата против НП била подадена от същото лице чрез наказващия орган по пощата на 10.10.2019 год.( л.49 и л.50 в делото) и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителя В.Д., както и Н П и Ц Л., допуснати по искане на жалбоподателя. По инициатива на съда като свидетел по делото беше разпитана П.М..

От съвкупния анализ на събраните устни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 05.06.2019 г. св.В.Д. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, заедно с колежката си Г.С.посетили цех за обработка на диворастяща гъба, находящ се в гр. ***, ул. „******“ № 18. Обектът се стопанисвал от „М.“ ООД, представлявано от управителя Г.Т.. Влизайки в обекта, св.Д. и колежката му С заварили около 26-27 човека, които режели гъби. Сред тях били св.П.М., както и св.Н П .

След като се легитимирали, св.Д. и колежката му С раздали на заварените на място работници, включително и на св.М. декларации за установяване законността на трудови правоотношения при предоставяне на работна сила. Указали им да ги попълнят. Св.М. започнала да попълва декларацията. Написала си трите имена, постоянен адрес и ЕГН. Написала, че работи в гр.***, на ул. „******“ № 18 за „М.“ ООД като работник при уговорено трудово възнаграждение: 3 лева на час. Написала, че работното й време е от 08,00 до 17,00 часа, след което задраскала написаното, а след него добавила, че работното време е ненормирано.

Докато св.М. и останалите работници попълвали декларациите, двамата управители на дружеството-жалбоподател, дошли в работното помещение. Контролните органи им обяснили целта на проверката. Тогава единият от управителите споделил, че лицата работят на граждански договори, като на момента им представил същите. Св.Д. си позволил да обясни на управителя, че отношенията следва да бъдат уредени не като граждански, а като трудови. По-късно св.Д. и колежката му С събрали декларациите и напуснали проверения обект. Още същия ден те били посетени в службата от управителя на дружеството-жалбоподател Г.Т., който споделил, че с лицата вече били сключени трудови договори, за което били подадени надлежни уведомления в НАП.

Спор по делото относно това, че на същия ден със св.М., както и с останалите работници били сключени трудови договори няма. Видно е от приложения на л.42 в делото трудов договор от 05.06.2019 г., същият е сключен на основание чл. 68, ал.1, т.2 от КТ за извършване на определена работа, като работникът (св.М.) е приела да изпълнява длъжността гъбар при пълно работно време, определено на 8 часа и при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лв. От съдържанието на гражданския договор на л.40 в делото се установява, че св.М., в качеството си на изпълнител е приела да извършва при необходимост и при повикване бране и обработване на диворастящи гъби при възнаграждение в размер на не повече от 280,00 лв. месечно.

От показанията на св.Л. се установява, че към м.юни 2019 г. същата е работила в дружеството-жалбоподател като отчетник. Дружеството се занимавало с изкупуване и преработка на диворастящи гъби, чието бране зависело изцяло от климатичните условия и било непредвидимо. По тази причина св.Л., която освен като отчетник се занимавала и с организирането на работния процес, не можела да знае със сигурност какво количество гъби ще бъдат донесени в цеха за обработка всеки един конкретен ден. За тази цел св.Л. разполагала с телефонните номера на лица от гр.***, които не били трудово ангажирани и с които имала уговорка, в случай че има необходимост от работа, да им позвънява, за да работят. Така на

05.06.2019 г. рано сутринта св. Л. се обадила на тези лица и ги поканила да дойдат да работят. На св.М. се обадил единия от управителите на дружеството Т. Л. и й казал, че има гъби и ако има възможност около 08,00 часа да дойде в цеха, за да работи.Св.М. му казала, че ще дойде. След като св.М. пристигнала в цеха, св. Л. й дала да подпише граждански договор (л.40 в делото), видно от който дружеството „М.“ ООД, в качеството на възложител й възлага като изпълнител, да извършва при необходимост и при повикване бране и обработка на диворастяща гъба. След като подписала гражданския договор, св.М. се настанила на една от масите в цеха и започнала работа, която се изразявала в рязане на гъби, реденето им на скари и отнасянето им в намиращата се в цеха сушилна. Уговорката между управителя на дружеството, който бил повикал св.М. била тя да си тръгне когато свърши работата си, т.е. в момента в който изчисти наредените в касетки гъби, които й били дадени от първия.

Разпитани в съдебно заседание св.М., както и св.П и св. Л. споделиха, че възнаграждението било уговорено на килограм гъби, а не на час, така както св.М. била посочила в декларацията. На въпроса на съда каква е била уговорената цена за 1 килограм гъби, св.Л. не даде конкретен отговор. Обясни, че ако лицето обработи 50-60 килограма гъби ще получи 30-40 лева. Св.П установи, че ако обработи 40 кг. гъби, което той можел да извърши за около 4-5 часа, ще получи около 30,00 лв. Св.

М. пък в противоречие с показанията на св.П и св.Л. установи, че заплащането което било договорено било 1 лев за 1 килограм обработена гъба.

Св.М. установи, че лично тя е попълнила декларацията, дадена й от контролните органи, без да обсъжда съдържанието й с другите работници. („Не мога да кажа, че колегите са обсъждали кой какво трябва да пише. Аз не се вълнувам от другите“ – цитат от показанията на св.М.). Установи, че деня на проверката бил първия й работен ден за сезона. Св.М. не можа да даде смислено обяснение защо е посочила в декларацията, че уговореното трудово възнаграждение е 3лв. на час. Установи, че първоначално била написала, че работното й време било от 08,00 до 17,00 часа, тъй като управителят, който я поканил на работа й бил казал да отиде в цеха около 08,00 часа. После била задраскала написаното и допълнила, че работното време е ненормирано, тъй като уговорката била че след като си свърши работата, т.е. след като изчисти даденото й количество гъби, може да си тръгне.

Съдът не дава вяра на показанията на св.Л., св.П и св.М. в частта им, в която твърдят, че уговореното възнаграждение било за резултат, т.е. на килограм гъби, а не почасово. Съдът намира, че показанията на цитираните свидетели в тази им част са израз на стремежа им да установят факти за наличие на гражданско, а не на трудово правоотношение, водени от желанието да помогнат на бившия си работодател и не установяват факти от обективната действителност.

Самият характер на работата, която се е изразявала в рязане на гъби, тяхното подреждане на специални съдове и пренасянето им в сушилната е такъв, че предполага предоставянето на работна сила, а не на резултат. При това положение отношенията е следвало да бъдат уредени като трудовоправни и като не е сторил това, жалбоподателят в качеството на работодател е допуснал нарушение на принципа, възведен в нормата на чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда, съгласно която отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Доказателствата по делото сочат наличието на достатъчно елементи на трудово отношение, което фактически е било възникнало между „М.“ ООД и св.М., а именно работно време, трудово възнаграждение и трудова дисциплина.

Доказателства за това, че е било уговорено трудово възнаграждение е собственоръчно попълнената от св.М. декларация на л.39 в делото. Дори да е вярно това, че работното време не е било фиксирано, а е било ненормирано, така както твърдят в показанията си свидетелите М. и П, то това означава, че жалбоподателят е следвало да сключи с работниците-гъбари трудов договор по чл. 114 от КТ или от вида, който е сключил още на същия ден след проверката.

За съда не остана съмнение, че възнаграждението е било уговорено за престирана работа така, както св.М. е посочила в декларацията. Житейски абсурдно е св.М. да се обърка и да напише почасово заплащане, а не заплащане за резултат, при положение че уговорката е била точно такава. Както вече бе посочено св.Л., както и св. П, заварен да работи заедно със св.М., не можаха да установят точно какво възнаграждение е било уговорено за килограм гъби, при което показанията им, че уговорката е била за килограм, т.е. за резултат не се кредитират от съда. Св.М. установи, че уговореното възнаграждение е било 1 лев за 1 килограм гъби, което е в противоречие с показанията на св.П и св.Л. досежно точно договореното възнаграждение и подсилва извода за недостоверността на показанията на свидетелите в тази им част. Освен това на съда, като съдия-докладчик по още 16 дела по повод същата проверка е служебно известно, че всички работници са посочили в декларациите си, че уговореното възнаграждение е 3 лева на час, както и че една част от тях са обективирали в декларациите си, че работното време е определено на 8 часа, а други, че е ненормирано.