Решение № 975 от 23.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000502683 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение №2481/23.04.2025г. по гр.д.№2411/2024 г. по описа за 2024 г. на СГС, ГО, 4-ти състав, Столична община е осъдена да заплати на основание чл.49 във вр. с чл. 45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, на Р. М. Н., сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 420.90 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи, претърпени в резултат на травматични увреди „Закрито счупване на долния край на двете кости на лявата подбедрица /бималеоларно/“, получени от ищеца при настъпило на 02.09.2021 г. спъване и падане от неравни плочки по тротоара на ул. „Х. Белчев“ № 38 в гр.София, чието поддържане, обезопасяване и премахване е в тежест на ответната община, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на увреждането 02.09.2021 г., до окончателното им изплащане.

Недоволна от решението останала ответната община, която обжалва решението.

В жалбата си твърди, че то е неправилно и необосновано. Иска да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Евентуално моли да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, поради това, че е необосновано завишен с оглед получените травми, липсата на данни за усложнения у ищеца и икономическата обстановка в страната. Твърди още, че 1 съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства по делото, както и наведените своевременно възражения от ответната община. Част от оплаквания са насочени срещу кредитирането на показанията на разпитаните свидетели, които според въззивника са заинтересовани от изхода на делото.

Претендира разноски за настоящата инстанция, както и сторените в първата в размер на юрисконсултското възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Р. Н.. Въззиваемият оспорва жалбата и иска решението да бъде потвърдено. Излага подробни съображения, че исковете му са доказани и основателни. Претендира разноски за въззивното производство.

Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.

Решаващият състав, като обсъди събрания от Софийския градски съд доказателствен материал, прие за установени възприетите за доказани от него факти, а именно:

Обстоятелствата, при които е настъпил процесният инцидент са описани в показанията на свидетеля С. М. С. – бивш работодател на ищеца и пряк свидетел на инцидента, който установява, че преди настъпването на процесния инцидент ищецът е работил като готвач в неговия ресторант. Сочи, че непосредствено преди инцидента, след приключване на работния ден, той, ищецът и още един техен колега се придвижвали пеша в гр.София по тротоара на ул. „Х. Белчев“ № 38, като той и другият готвач вървели пред ищеца.

Времето било студено, а участъкът от тротоара, през който преминавали, бил тесен. Свидетелят и колегата му преминали през мястото на инцидента, като също се спънали в намиращата се там неравност, но не паднали и не пострадали. Когато се обърнали назад, видели, че ищецът е паднал. Той извикал от болка и заявил, че си е счупил крака. Свидетелят описва неравността като намираща се около дърво, където настилката не била изравнена с тротоара, а имало хлътване с приблизителна дълбочина над 20 см, наподобяващо яма. По думите му неравността се намирала в пръстта около дървото. Допълва още, че в района имало поставени кофи за отпадъци, поради което преминаването било възможно единствено от едната страна на тротоара.

След падането свидетелят подал сигнал на телефон 112, вследствие на което на място пристигнал екип на спешна медицинска помощ, и придружил ищеца до болничното заведение. Посочва още, че след инцидента ищецът не работи в ресторанта.

От показанията на свидетелката Т. П. С. се установява, че живее с ищеца Р. М. Н., като е живяла с него и към момента на настъпване на процесния инцидент. По нейни показания той е паднал на тротоара в близост до работното си място, вследствие на което получил счупване на глезена. След инцидента работодателят му оказал съдействие, а след изписването му от болничното заведение той се прибрал в дома си с такси. Свидетелката сочи, че през възстановителния период полагала ежедневни грижи за ищеца. По 2 думите той се придвижвал с патерици и инвалидна количка и първоначално изобщо не можел да ходи. Не бил в състояние сам да извършва ежедневни дейности, включително да се къпе, поради което тя му помагала, като го къпела на поставен стол. Тя поемала пазаруването и приготвянето на храната, тъй като той не можел да излиза от дома. Посочва още, че едва постепенно започнал да натоварва крака с помощта на патерици, а излизането навън било възможно след около четири месеца. По нейни наблюдения и след този период ищецът изпитвал страх от ново падане.

Свиделства, че и след свалянето на гипсовата имобилизация той продължил да се придвижва с патерици, като едва след петия–шестия месец започнал да ходи самостоятелно. През възстановителния период изпитвал силни болки, поради което приемал обезболяващи медикаменти. Според показанията след инцидента Р. Н. ползвал отпуск, поради временна неработоспособност, за период от около шест месеца, след което не се върнал на работа, като междувременно ресторантът, в който работел, преустановил дейността си. Свидетелката заявява още, че в продължение на около година и половина той не е работел и бил издържан от нея, след което му била определена трайно намалена работоспособност с експертно решение на ТЕЛК. По време на възстановяването ищецът бил посещаван от свои приятели и от брат си. Свидетелката посочва също, че след свалянето на гипса той провеждал рехабилитация за период от около един до месец и половина.

Настоящият състав счита, че показанията на двамата свидетели са логични, вътрешно непротиворечиви и съдържащи твърдения, които съответстват на данни от приложените по делото Епикризи от II-ра клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ“Пирогов“ ЕАД и се подкрепят от изводите на вещото лице, изготвило СМЕ.

Решаващият състав на САС приема, че е неоснователно възражението на въззивника, че показанията на свидетелката Стефанова следва да бъдат игнорирани, поради заинтересоваността й от изхода на делото, изведена от съжителството й с ищеца. Показанията на същата са ценени при условията на чл.172 от ГПК в съвкупна преценка с всички други доказателства в делото.

От представените пред първата инстанция - Фактура №7000040333 от 07.09.2021 г., Фактура № 0300695658 от 17.12.2021 г., Фактура №400008991 от 28.03.2022 г. и касов бон от 11.02.2022 г., се установява, че ищецът е заплатил сумата от 1 420.90 лева за 1/3 тубуларна плака 85х9 комплект с винтове кат.

№4.806.хх – 1 брой и РО снимки на глезенна става. Вещото лице е приело, че те са имуществен разход, който е в причинна връзка с лечебно възстановителния процес на ищеца.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява още, че в резултат на процесния инцидент, настъпил на 02.09.2021 г., Н. е получил травматично увреждане, изразяващо се в закрито бималеоларно счупване на долния край на двете кости на лявата подбедрица. Според вещото лице установеното увреждане е в причинно-следствена връзка с описания 3 механизъм на настъпване на инцидента – спъване в неравност на тротоар и последващо падане. Експертът сочи, че този вид травма е типична при стъпване „накриво“ върху неравен терен, при което ходилото се извърта навътре, вследствие на което се създава временна нестабилност на глезенната става. Под въздействието на продължаващото действие на травмиращата сила, вследствие на притискането от изместената навътре скочна кост, настъпва и счупване на вътрешния глезен.

Експерта сочи, че след инцидента на ищеца е оказана спешна медицинска помощ, а на 05.09.2021 г. му е извършена оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване и вътрешна фиксация на долния край на двете кости на лявата подбедрица с метални пластини и винтове. Проведено е медикаментозно лечение, включително чрез венозно приложение на лекарствени средства. Изписан е от лечебното заведение на 10.09.2021 г. с препоръка да не натоварва оперирания крайник. По време на домашното амбулаторно лечение пострадалият е ходил на превръзки, прегледи и е провеждал раздвижване на крака.

Вещото лице е констатирало още, че на 13.09.2023 г., ищецът е приет повторно в болнично заведение, като на 15.09.2023 г. е извършена втора оперативна интервенция за отстраняване на металните импланти. След проведено медикаментозно лечение е изписан на 16.09.2023 г. Провел е домашно лечение за около 5-6 месеца след инцидента и около 2 месеца след махането на имплантите.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, въззивният състав извежда следните правни изводи :

При служебната проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира валидност и допустимост на обжалваното решение.

Предмет на спора са претендирани от ищеца вреди, за които се твърди, че са настъпили като пряка и непосредствена последица от инцидент на 02.09.2021г. в гр.София на ул.“Х. Белчев“ №38, причинен от неизпълнение на задължението за поддържане в безопасно състояние на уличната мрежа и прилежащите тротоари на територията на гр.София от служители на ответника и/или на лица, на които тази дейност е възложена. При така изложените фактически твърдения предявеният иск правилно е квалифициран с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД.

Отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и за да се ангажира, трябва да са налице следните предпоставки: деяние - действие или бездействие; то да е противоправно; вреда и тя да е причинена от лице, на което е възложена работата, при или по повод изпълнението на която е причинена вредата; вина на изпълнителя на работата. При осъществяването им се достига до ангажиране отговорността на възложителя на работата.

Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата, не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни, или ако вредата не е причинена при или по повод 4 на възложената работа.

Въззивният състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е установил елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД при условията на пълно и главно доказване. Възприема напълно и установената от първата инстанция фактическа обстановка, че на 02.09.2021 г. в гр.София на ул.“Х. Белчев“ №38, около 22:30 ч. Р. Н. се е спънал от неравност на тротоара, залитнал и паднал, в резултат на което е получил травматично увреждане: „Закрито счупване на долния край на двете кости на лявата подбедрица /бималеоларно/“. Горното се установява от показанията на разпитаните свидетели, които кореспондират със заявеното от ищеца, приетите епикризи и заключението на съдебномедицинската експертиза. Всички те, преценени в съкупност с разясненията на вещото лице ортопед и при липсата на доказателства за друг възможен в конкретния случай механизъм на причиняването на фрактурата, налагат извод за падане на Н. в резултат на спъване от неравност на тротоара в гр.София на ул.“Х. Белчев“ №38.

Този тротоар по силата на чл. 8, ал.3 и ал.5 от ЗП е общинска собственост, тъй като е основен елемент от общински път, какъвто е горната улица. Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗП обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата, а земно платно според дефиницията в §1, т.2 от ДР на ЗП е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите др., т.е. последните са елемент от общинския път, респ. също са общинска собственост. Отговорността за поддържането на тротоарите в границите на урбанизираните територии по силата на чл.30, ал.4 от ЗП е на съответната община. От доказаните факти в делото се установи, че към датата 02.09.2021 г. Столична община не е изпълнила това си задължение да поддържа в добро и безопасно за гражданите състояние тротоара на ул.“Х.