Определение № 518 от 28.08.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. Варна, 28.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Кр. М.

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500384 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ф. Р. Ц., чрез процесуален представител адв. Г. М. – ВАК, срещу решение № 566/27.05.2024 г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 2416/2022г. с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „Градски транспорт“ ЕАД, при участието на ЗАД „Армеец“ АД, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лева, частично от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие счупване на трето, четвърто, пето, шесто и седмо леви ребра, мозъчно сътресение, кръвонасядане по левия горен крайник, всички вследствие падане в автобус, движещ се по линия № 209, на 26.04.2022 г. между 13.30 и 14.00 ч. в гр. Варна, бул. "Янош Хунияди", в района на спирка КАТ /посока квартали/, виновно причинено от работник на ответното дружество - водач на автобуса при изпълнение на възложената му работа, чрез безпричинно, рязко натискане на спирачката и намаляване скоростта на автобуса, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение от 26.04.2022г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на решението, като постановено при нарушение на съществени процесуални правила и противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че поведението на ищцата е лишило ответника от възможността да докаже, че рязкото спиране не се дължи на неспазване на дистанция с предно движещ се автомобил и/или неправилни технически действия на шофьора на автобуса или неизправност на спирачната система, а на внезапна поява на друг автомобил или пешеходец, че ищцата би могла да узнае за срока на пазене на 1 видеозаписите и да поиска от ответника извънсъдебно да ги пази, както и че като не е сторила това е осуетила защитата на ответника. В тази връзка се сочи, че за ищцата не съществува задължение да съдейства за съхранение на доказателства или срок, в който да предяви претенциите си извън общия петгодишен давностен срок, считано от увреждането. Посочва, че в случая е установено, че видеозаписите от автобуса се пазят 15 дни, а от кръстовището 30 дни, в който период въззивницата е била на легло поради нараняванията си.

Твърди се, че процесното ПТП е предизвикано от виновно нарушаване от страна на водача на автобуса на правилата за движение, подробно посочени като разпоредби от ЗДвП. Излага се, че съдът не е анализирал всички събрани по делото доказателства и не е направил изводи относно доказаността на фактите, относими към фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, които са и предмет на делото, а именно - осъщественото падане на ищцата в автобус, управляван от служител на ответното дружество, претърпените телесни повреди и страдания и причинната им връзка с противоправното поведение на служителя. Счита, че от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и изслушаните експертни заключения е установено осъществяването на процесния инцидент и настъпилите в резултат от него вреди. Установява се и причинната връзка между претърпените от ищцата вреди и процесния инцидент, както и обстоятелството, че вредите са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа. Поради това се твърди, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционнообезпечителната отговорност на ответното дружество по чл. 49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Излага, че при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази видът и тежестта на получените от ищцата травматични увреждания, психическата травма, преживеният стрес и страхът от пътуване, като в тази връзка счита, че претендирания размер на обезщетението е адекватен на интензивността, тежестта и продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания във връзка с настъпилите при процесния инцидент травматични увреждания. По подробно изложени доводи се иска от настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени атакувания съдебен акт и уважи предявения иск, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ГПК са постъпили отговори от въззиваемите „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД и ЗАД “АРМЕЕЦ”, с които въззивната жалба се оспорва като неоснователна. По изложени подробно доводи и съображения въззиваемите молят за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това същата е процесуално допустима и следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Не са налице хипотези, налагащи даване указания от съда по 2 редовността на исковата молба, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 13.11.2024 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3