Решение № 680 от 15.06.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Пазарджик, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря С.ка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220101107 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.1 08 от ЗС.

Подадена е искова молба от Й. М. Н. от с.З., Пазарджишка област, ул.“*******, с ЕГН **********, представляван от И. Н. Ц., адвокат от АКПазарджик, съдебен адрес за ищеца: гр.Пазарджик, ул.“******, за адв.И. Н. Ц. против П. С. Ч., с ЕГН ********** и Я. С. Ч., с ЕГН ********** и двамата от с.З., в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че е собственик на един поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.З., Пазарджишка област, с адрес: с.З., с площ според заснемането в кадастралната карта 459 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 543, квартал 28, парцел X., при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***. Твърди, че е придобил собствеността чрез покупко-продажба с Нотариален акт №57, т.10, дело №1138/2014г. върху У. X.-543 в кв.28 по регулационния план на с.З. с площ 565 кв. м.

Твърди, че част от неговия имот е завзет от собствениците на съседни 1 имоти *** (бивш У. І-156) и *** (бивш У. II-156).

След влизането в сила на кадастралната карта, констатирал, че част от неговия имот е заснет като част от техните имоти, т. е. заснемането е станало не по регулационите граници от действащия регулационен план, а съобразно положението на място, т.е. завзетите от ответниците части, са заснети като части от техните имоти.

Ищецът твърди, че направил опити да установи кой е собственик по документи на съседните имоти и успял да узнае, че и двата имота са собственост на ответниците.

Твърди, че частта от имота му ***, която е заснета като част от имот *** е с площ около 64 кв. м., а частта от имота му, която е заснета като част от имот *** е с площ около 53 кв. м. Тези данни получил при извършено геодезическо замерване на имота.

По този начин за него се пораждал правен интерес от предявяване на ревандикационен иск за частта от неговия имот, върху който ответниците упражняват фактическа власт, както и за установяване на това, че в кадастралната карта части от неговия имот погрешно са заснети като части от съседни имоти.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че той - Й. М. Н. е собственик на 64 кв. м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор ***, погрешно заснета като част от имот *** по кадастралната карта на с.З., Пазарджишка област, при съседи на тази част: имоти с идентификтори ***, ***, *** и да осъди ответниците да му предадат владението върху тази част.

Моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че той - Й. М. Н. е собственик на 53 кв. м., представляващи част от имот с идентификатор ***, погрешно заснета като част от имот *** по кадастралата карта на с.З., Пазарджишка област, при съседи на тази част: имоти с идентификатори ***, *** и

*** и да осъди ответниците да му предадат владението върху тази част.

Моли да му бъдат присъдени направени по делото разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е 2 доказателствено искане.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, чрез пълномощника им, с който е взето становище, че исковете са процесуално допустими, но напълно неоснователни, поради което ги оспорват.

Твърдят, че не е налице хипотезата за ревандикиране на процесните 64 кв.м. и 53 кв.м., тъй като тези площи не са погрешно заснети като части от поземлените имоти, собственост на ответниците. В настоящия случай не е налице грешка при заснемането на границата между поземлен имот *** и ***, както и на границата между *** и

*** при одобрение на кадастралната карта и регистри за с.З..

Ответниците твърдят, че са собственици на ПИ *** и ПИ *** по одобрения кадастрален план на с.З. и упражняват правото си на собственост в границите, които не накърняват правата на ищеца.

Сочат, че на 29.12.1961г. бащата на ответника П. С. Ч. - С. Д. Ч. е закупил дворно място от 2180 кв.м., което е съставлявало парцел IV-159 в кв.28 по плана на с.З. по отменения план на селото от 1923г. През 1962г. дворното място, заедно с редица съседни имоти, (включващи и онази част, в която попадат сега имотите на ищеца), са били изключени от регулацията на селото и са били причислени по постановление 216 от 1962г. на МС към селскостопански фонд и предоставени на ТКЗС. Впоследствие с влизането в сила на сега действащия ПР на с.З., одобрен със Заповед №6639/16.10.1968г., имотът отново е включен в регулацията на селото, като за части от посочения по-горе имот са отредени два парцела - I за имот 156 с площ от 675 кв.м. и II за имот 156 с площ от 694 кв.м., отредени на името на ТКЗС. За двата парцела са били съставени актове за държавна собственост - 5283 и 5284 от 07.11.1970г. Имотите са били отнети не по законоустановения начин.

Твърдят, че през 1973г. на името на Я. С. Ч. държавата е отстъпила правото на строеж върху парцел ІІ-156, в резултат на което тя, заедно със съпруга си П. С. Ч. построяват по одобрен проект къща на площ от 92 кв.м., две масивни второстепенни стопански сгради на 24 кв.м. и на 15 кв.м.

Реституцията върху У. I-156 и У. IІ-156 е настъпила по силата на закона. Ответниците живеят в имотите, от построяването на къщата си до сега и владеят дворните места по имотни граници. Между парцел I-156 и II-156 3 ответникът е материализирал на място граница, но тя е поставена също по имотните граници, а не по регулационните. Между тези два парцела, които впоследствие стават У. I-156 и У. IІ-156, и находящия се от юг парцел, впоследствие У. X.-543 винаги е имало материализирана имотна граница - ограда.

Твърдят, че с влизането в сила на РП на с.З. от 1968г. се е предвидило придаване на части от У. I-156 към У. X.-543 и от У. II-156 към парцел IV-543. Този дворищно регулационен план никога не е прилаган на място, в резултат на което придаваемите части не са заемани. Поради това никога имотните граници не са ставали регулационни граници. Дворните места са продължили да се владеят от ответниците по имотните граници, което фактическо съС.ие е и до момента. Такова е било фактическото положение и към момента на изготвянето на новия кадастрален план на с.З.

2029г. Твърдят, че праводателката на ищеца е владяла имота си по имотни граници. Гореизложените факти водят до извода, че отчуждителното действие на плана от 1968г. е отпаднало, поради което имотните граници са станали регулационни по силата на закона. Владеят имотите си основателно и в съответствие с материалните им права. Възразяват, че ищецът не е собственик на процесните части от дворните места, поради което исковата му претенция е неоснователна.

Молят съда да отхвърли исковете като неоснователни. Молят да им бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.

Представят писмени доказателства. Правят доказателствени искания.

С Определение №2338/11.11.2022г., постановено в производството по делото е заличена като ответник по делото Я. С. Ч., с ЕГН **********, бивш жител на с.З., починала на 23.10.2022г., за което е съставен Акт за смърт №1276/23.10.2022г., в гр.Пазарджик и са конституирани като ответници по делото наследниците на починалата ответница Я. С. Ч., с ЕГН **********, а именно: синът й С. П. С., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.Пловдив, ж.к.“****** и дъщеря й И. П. С., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.Пазарджик, ******. /Съпругът на наследодателката - П. С. Ч. е конституиран като ответник по делото с исковата молба/.

Предявените искове се поддържат в проведените по делото съдебни заседания от пълномощника на ищеца. Моли съда да уважи исковете като 4 доказани и основателни. Претендира разноските по делото.

Процесуалният представител на ответника П. С. Ч. поддържа писмения отговор на исковата молба. Оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по делото по представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответниците С. П. С. и И. П. С. оспорват исковете.

От представените, приети по делото и неоспорени писмени доказателства, и от заключенията на вещото лице от допуснатата съдебнотехническа експертиза, които съдът цени като обективно и компетентно изготвени, се установява следното:

Съгласно Нотариален акт №57, том 10, дело №1138 от 02.04. 2014г. на Службата по вписвания, гр.Пазарджик, ищецът Й. М. Н. е собственик на У.

XІV-543 в кв.28 по плана на с.З. с площ от 565 кв.м. По кадастралната карта на с.З. същият парцел е заснет като поземлен имот с идентификатор *** с площ от 459 кв.м.

С Нотариален акт №35 от 1961г. бащата на ответника П. С. Ч. - С. Д. Ч. е закупил празно дворно място от 2180 кв.м. по обезсиления план на с.З. от 1923г.

По реда на 216-то Постановление на МС, през 1962г. този имот е изключен от регулациата на селото и е причислен към селско-стопанския фонд и предоставен на ТКЗС.

През 1968г. , при изготвянето на новия регулационен план на с.З., съобразявайки се с нормативите за размера на населените места в зависимост от броя на населението, се е наложило тези изключени имоти отново да се включат в регулацията, като по ЗТСУ са отредени на името на ТКЗС, ко ето се явява собственик.

С влизането в сила на действащия регулационен план на с.З. одобрен със Заповед №6639/16.10.1968г. за част от този имот са отредени две У.-та за държавна собственост, а именно:

1. У. І-156 в кв.28 по плана на с.Звъничево с площ 675 кв.м., съгласно Акт за държавна собственост (АДС) №5283/03.11.1970г., незастроен, който се ползва от наследниците на С. Д. Ч.. Съседи на парцела са: изток У. II-156, запад-улица, север-улица и юг-У. X.-543;

5

2. У. ІІ-156 в кв.28 по плана на с.З. с площ 694 кв.м., съгласно АДС №5284/1970г., за който е отстъпено право на строеж на Я. С. Ч. , съгласно квитанция №26190/06.05.1973г.

Със Заповед №ДС-250/31.10.2019г. на Областната администрация Пазарджик се отписват от актовите книги на недвижими имоти - държавна собственост, следните имоти:

- Незастроено дворно място, съставляващо У. II в кв.28 по плана на с.З. от 694 кв.м., при граници: парцели I и III, улица и резервен терен, актуван с АДС №5284/03.11.1970г.;

- Незастроено дворно място, съставляващо У. I в кв.28 по плана на с,3въничево от 675 кв.м. при граници: парцел II, улица и резервен терен, актуван с АДС №5283/03.11.1970г.

По силата на нотариален акт №174/13.11.2020г. ответникът П. С. Ч. е станал собственик на 19/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** с площ от 871 кв.м. и на ПИ с идентификатор *** с площ от 672 кв.м.

Съгласно Нотариален акт №176/13.11.2020г. ответникът П. С. Ч. е собственик на 25/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** с площ от 871 кв.м.

При направената справка в АГКК служба Пазарджик по обезсиления план на с.З., вещото лице е установило, че от направената извадка от плана се вижда, че за изключения имот от 2180 кв.м. не е имало имотни граници.

При направената справка в община Пазарджик по действащия план на с.З. от 1968г., вещото лице е установило, че от направената извадка от плана се вижда, че за процесните имоти (парцели): У. І-156 и У. ІІ-156 няма стари имотни граници от три страни, а от страната на У. X.-543 има имотна граница, която е имотна граница на имот 543, от който са образувани трите парцела, отредени за него: У. X.-543, У. XV-543 и У. ХІІІ543. Имотната граница съвпада с регулационната граница между трите парцела У. І-156, У. ІІ-156 и У. X.-543.

Вещото лице е констатирало, че на място има ограда от бетонови колове и метална мрежа, която е поставена от ответниците /в каквато насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели на ответната страна/ и 6 която не отговаря на регулационната и имотна граница, които съвпадат в действащия регулационен план. Оградата е заснета в кадастралната карта, но тя не отговаря на регулацията и имотната граница в регулационния план.