Определение № 640 от 13.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 640 гр. София, 13.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20261001000163 по описа за 2026 година

Съдебното производство е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК от процесуалния представител на "САП-БЪЛГАРИЯ" ЕООД з а изменение на решение № 375/15.07.2026 г., постановено по в. т. д. № 163 от 2026 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта за разноските.

В сезираща молба се поддържа, че присъдено в полза на въззиваемия адвокатско възнаграждение необосновано е намалено като прекомерно. В тази насока присъдената сума от 5000 евро в полза на "САП-БЪЛГАРИЯ" ЕООД не съответства на обема на предоставената адвокатска защита в негова полза.

Изброяват се конкретно осъществените от процесуалния му представител действия по защита във въззивното производство, като се заключава, че на тях е съответен претендираният размер от 9360 евро с ДДС. Освен това се посочва, че въззивният съд е пропуснал да присъди всички сторени разноски пред първата инстанция, при положение, че исковете са уважени изцяло. Моли се размерът на присъденото адвокатското възнаграждение да бъде увеличен до 9360 евро, както и да бъде присъдена допълнително сумата от 875,20 евро, представляваща останалата част от сторените разноски от "САП-БЪЛГАРИЯ" ЕООД в първоинстанционното производство пред Софийски градски съд.

Ответникът по молбата - "Софтуер Груп БГ“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, в законоустановения срок е подал отговор, с който оспорва молбата като частично неоснователна.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира следното:

Процесната молба е депозирана в срок, а разгледана по същество е частично основателна. Съображенията за това са следните:

С постановеното по делото решение № 375/15.07.2026 г. въззивният съд 1 е отменил решението на първата инстанция в отхвърлителната част, като е уважил изцяло предявените искове, като съответно го е потвърдил в осъдителната част. С това решение въззивният съд е осъдил "Софтуер Груп БГ“ АД, ЕИК 204370440, да заплати на "САП-БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 130159785, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК още сумата от 1 584.38 лв. за заплатена държавна такса по т. д. №451/2025 г. по описа на Софийски градски съд, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК "Софтуер Груп БГ“ АД да заплати на "САП-БЪЛГАРИЯ" ЕООД сумата от 5398.08 евро разноски във въззивното производство за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Основателно е оплакването в молбата, признато и от насрещната страна, че въззивният съд е пропуснал да присъди всички сторени разноски пред първата инстанция, при положение, че исковете са уважени изцяло, а именно сумата от 875,20 евро, представляваща останалата част от сторените разноски от "САП-БЪЛГАРИЯ" ЕООД в първоинстанционното производство пред Софийски градски съд. В тази част молбата е основателна.

Според молителят САС, вземайки предвид конкретната фактическа и правна сложност на производство пред себе си и извършените процесуални действия от адвоката на "САП-БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е следвало да присъди в полза на въззиваемия дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 9360 евро с ДДС, респективно неоснователно е възражението за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК на другата страна.

Съгласно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Следователно, приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. При надлежно релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатското възнаграждение и съобразно нормативните изисквания по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът трябва да извърши преценка на действителната правна и фактическа сложност на всяко конкретно дело. Тези критерии определят нормативния 2 предел, до който съответната страна отговаря за причинените имуществени вреди на ответната страна при не/основателно образувано съдебно производство за защита на предявени лични или имуществени права по гражданско/търговско правоотношение (арг. от чл. 2, предл. 1 ГПК). Над този разумен размер страната, която незаконосъобразно е предизвикала съдебен спор, не отговаря, тъй като би била прекъсната причинното-следствената връзка между нейното противоправно поведение (несъответното на закона и добрите нрави извънпроцесуално или съдебно поведение на страна в процеса) и заплатеното по-високо адвокатско възнаграждение за осъществената процесуална защита, при осъществяване на т. нар. процесуален деликт.

Съгласно тълкувателните разяснения по т. 3 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, когато съдът е сезиран с възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на процесуалния представител на "САП-БЪЛГАРИЯ" ЕООД за висока фактическа и правна сложност на въззивното дело и най – вече извода му, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение не съответства на обема на предоставената му адвокатска защита във въззивното производство. В случая са приложени обосновано принципните положения, застъпени в Решението по дело С438/22 от 25.01.2024 г., че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения, когато ги възлага на насрещната страна по реда на чл. 78 ГПК. За определяне на размера на адвокатското възнаграждение водещи следва да бъдат фактическа и правна сложност на конкретното съдебно производство, съответно реално извършената работа по предоставената правна защита и съдействие. В случая въззивният съд е съобразил, че съдебното производство не е с висока фактическа и правна сложност, в хода на въззивното производство не са събирани доказателства и същото е приключило след проведено едно открито съдено заседание, на което процесуален представител на "САП-БЪЛГАРИЯ" ЕООД се е явил. Изложените съображения налагат извод, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение (5000 евро) е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с положените усилия от процесуалния представител на "САПБЪЛГАРИЯ" ЕООД за неговата защита. От всичко гореизложено може да се направи извод за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за присъждане на по-висок размер на адвокатско възнаграждение.

Тъй като въззивното решение подлежи на обжалване, то и настоящето определение ще подлежи също на обжалване.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд 3

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 375/15.07.2026 г., постановено по в. т. д. № 163 от 2026 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА "Софтуер Груп БГ“ АД, ЕИК 204370440, да заплати на "САПБЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 130159785, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК още сумата от 875,20 евро за сторени съдебни разноски по т. д. №451/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, депозирана от процесуалния представител на "САП-БЪЛГАРИЯ" ЕООД за изменение на решение № 375/15.07.2026 г., постановено по в. т. д. № 163 от 2026 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта за увеличение на присъдения размер на адвокатско възнаграждение от 5000 евро до 9360 евро.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4