Решение № 245 от 29.05.2019, Районен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Ловеч, 29.05.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧEВА при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 2582/2017 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано във връзка с подадена молба от Община Ловеч против С.И.С., М.И.К., М.Д.П. и Е.Д.К. за делба на недвижим имот.

Твърди се, че с АДС от 1963 г. е актувано дворно място от 502 кв. м. и двуетажна масивна сграда /музей/, застроена върху 135 кв. м., съставляващ парцел VII, в кв. 188 по плана на гр. Ловеч, при граници: ул. „Христо Кърпачев“, БНБ, училище „Васил Левски“ и наследници на И. Ф.. Имотът е одържавен със Заповед № 4749/02.10.1956 г. на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. Със Заповед № 1187/28.10.1992 г. на кмета на Община Ловеч, издадена на основание чл. 88, ал. 4 от Наредбата за държавните имоти /отм./ и чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ правото на собственост на ¼ ид. ч. от двуетажната жилищна сграда, разположена в парцел I, отреден за училище и подземен паркинг в кв. 188, пл. № 1148 по плана на гр. Ловеч при граници: бул.

„България“, държавен архив, училище „Васил Левски“ и наследници на и. х., находяща се адрес гр. Ловеч, бул. „България“ 17, е възстановено на наследниците на М. и Т. Т.. За възстановената част от правата върху имота е съставен констативен нотариален акт № 120, том IV, дело № 1870, издаден от РС Ловеч, в която за съсобственици на ¼ ид. ч. от правото на собственост от сградата са признати М.И.К., С.И.С., М.И. С., М.Д.П. и Е.Д.К.. След съставяне на акта М.И. С. е починала, а нейни наследници по закон са съделителите М.И.К. и С.И.С.. Останалите ¾ ид. част от правата върху сградата, която по действащата кадастрална карта е записана с идентификатор **************.1, изградена в поземлен имот с идентификатор **************, със заповед на Областния управител на област Ловеч от 2012 г. е отписана от актовите книги за държавна собственост и предадена за ползване на Община Ловеч. За идеалните части върху сградата е съставен акт за частна общинска собственост, в която като основание за придобиване са вписан чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, § 42 от ПЗР на ЗОС, вр. чл. 58, ал. 4 ЗОС.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което след като установи, че между страните е налице съсобственост, да я прекрати.

В депозиран по делото отговор ответниците С.И.С. и М.И.К. не навеждат възражение по фактическите твърдения, изложени в исковата молба.

Ответникът Е.К., чрез назначения ѝ особен представител адв. Ж. също не навежда възражение по молбата за делба.

Ответникът М.Д.П. е депозирала отговор по делото /отговора е депозиран извън месечния срок по чл. 131 ГПК – препис от исковата молба е връчен на П. при условията на чл. 51 ГПК на 25.04.2018 г., а отговора е изпратен по пощата с клеймо от 01.06.2018 г., но с оглед разпоредбата на чл. 342 ГПК, изложените в него възражения следва да се съобразят от съда/. В него се оспорва правото на Е.Д.К. да участва в делбата, тъй като тя се е отказала от наследството на наследодателите си Любка и Димитър Лалови, като отказите са вписани в книгата при СРС.

В хода на производството, поради настъпила смърт на Е.Д.К., същата е заличена като страна в производството, а на нейно място са конституирани синовете ѝ Д.В. и М.К. /протоколно определение от 28.01.2019 г. – л. 151 от делото/.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като и по отделно, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение на Софийска Комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС са отчужден, принадлежащите на М. и Т. Т. ¼ ид. част от правото на собственост върху двуетажна къща в гр. Ловеч,, бул. „Каракошева“ № 17, при съседи на целия имот: бул. „Каракошев“, И. П. Ф., Г. С. Д.и Популярна банка.

Въз основа на заповед № 4749/2.10.1956 г. на Министерството на комуналното стопанство и блаустройството е актувано като държавна собственост дворно място, цялото с площ от 502 кв. м. и двуетажна масивна сграда /музей/, застроена върху 135 кв. м., съставляващ парцел VII, в кв. 188 по плана на гр. Ловеч, при граници, ул.

„Христо Кърпачев“, БНБ, училище „Васил Левски“ и наследници на И. Ф., за което е издаден акт за държавна собственост № 148/28.02.1963 г.

Със Заповед № 1187 от 28.10.1992 г., издадена от кмета на Община Ловеч на основание чл. 88, ал. 4 НДИ и чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, е наредено да отпише актовите и инвентарни книги следния недвижим имот: ¼ ид. част от двуетажна къща, находяща се в гр. Ловеч, разположена в парцел I, отреден за училище и подземен паркинг в кв. 188, пл. № 1148 по плана на гр. Ловеч, при граници: бул.

„България“, държавен архив, училище „Васил Левски“ и наследници на И. Ф., находяща се на бул. „България“ № 17, собственост на съпрузите М. и д-р Т. Т. и наследниците им, като имота е актуван с акт № 148/28.02.1963 г. като държавна собственост. Въз основа на заповедта на гърба на акт № 148/28.02.1963 г. е направено отбелязване, че ¼ ид. част от двуетажната къща в кв. 188, парцел I, е отписана.

М.И.К., С.И.С., М.И. С., М.Д.П. и Е.Д.К. са признати за съсобственици на следния недвижим имот: 1/4 ид. част от двуетажна къща, находяща се на бул. „България“ № 17 в гр. Ловеч, със застроена площ от 132 кв. м., построена в парцел I – 1148, кв.

188, отреден за училище и подземен паркинг по плана на гр. Ловеч при съседи на дворното място: бул. „България“, държавен архив, училище „Васил Левски“ и наследници на Иван П. Фитов, за което е издаден нотариален акт за възстановяване на собственост върху държавен имот по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ № 120, том IV, дело № 1870 от 1994 г.

М.И. С. е починала на 03.10.1999 г. и оставила за свои наследници по закон низходящите М.И.К. /дъщеря/ и С.И.С. /син/.

Със Заповед от 26.09.2012 г., издаден от Областен управител на Област Ловеч, е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост и предаде на Община Ловеч, поземлен имот с идентификатор ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2017 г. на ИД на АГКК, с площ от 497, кв. м., заедно с ¾ ид. части от двуетажна масивна сграда /музей/ с идентификатор **************.1 със застроена площ от 128 кв. м., актуван с АДС № 148/28.02.1963 г.

С АЧОС от 30.03.3017 г. е актуван като собственост на

Община Ловеч ¾ ид. части от двуетажна жилищна сграда с идентификатор **************.1, разположена в поземлен имот с идентификатор ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч. Като основание за придобиване на имота от Община Ловеч е записано чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС и §42 от ПЗР към ЗИДЗОС, във връзка чл. 58, ал. 4 ЗОС. Като съсобственици на сградата в акта са вписани М.И.К., С.И.С., М.И. С., М.Д.П. и Е.Д.К., въз основа на нотариален акт за възстановяване на собственост върху държавен имот по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ № 120, том IV, дело № 1870 от 1994 г.

Видно от ангажирана по делото скица на УПИ /парцел/ I, кв. 188 по плана на гр. Ловеч, съгласно одобрен със Заповед № РД-02-14-67/24.02.1989 г. регулационен план, имотът е с отреждане за училище и подземен паркинг.

Актуалният статут на сградата, предмет на делба, се установява от ангажираната по делото скица на сграда с идентификатор **************.1, издадена на 14.06.2017 г. от СГКК Ловеч.

Любка Съйкова Лалова е починала на 5.02.1969 г., като е оставила за свои наследници по закон преживял съпруг – Димитър Станев Лагов, починал на 06.7.1994 г. и дъщерите М.Д.П. и Е.Д. Лалова /Велева, съгласно удостоверение за наследници от 22.01.1974 г. – л. 63 от делото/, за което е издадено удостоверение за наследници от 06.06.2017 г. от Столична община.

В специализираната книга при СРС, под № 87/1971 г., е вписан отказа на Е.Д. Велева от наследството на покойната ѝ майка Любка Съйкова Лалова, починала на 05.02.1969 г. в гр. София, за което е издадено удостоверение от 12.11.1977 г.

На 01.12.1975 г. Хайнирих Йозеф К. и Е. Велева, родена

Лалова са сключили граждански брак, за което е издадено брачно свидетелство от Карсфелд, Бавария.

В специализираната книга при СРС, под № 214/2000 г. е вписан отказа на Е. Лалова - К. от наследството на покойната ѝ майка Любка Съйкова Лалова, починала на 05.02.1969 г. в гр. София, за което е издадено удостоверение от 04.07.2000 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за делба на съсобствен имот с правна квалификация чл. 34 ЗС.

¼ идеални част от правото на собственост върху процесната сграда е отчуждено от М. и Т. Т. по реда на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост с решение на Софийски комитет от 1948 г. През 1963 г. сградата и дворното място, в която тя е изградена, са актувани като държавни и са ползвани от Окръжен народен музей. През 1992 г. правото на собственост върху ¼ идеална част е възстановено на съпрузите М. и Т. Т. и техните наследници, за което е направено съответно отбелязване върху АДС. На основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, М.И.К., С.И.С., М.И. С., М.Д.П. и Е.Д.К., са признати за собственици на ¼ ид. част от процесната сграда.

Издаденият в тяхна ползва констативен нотариален акт не е оспорен в хода на производството, поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила, относно удостоверението в него права. /ТР № 11/1012 г. на ОСГК на ВКС/.

Представителят на ответника М.П. в отговора е навел възражения, че едни от съделителите /починалата в хода на производството Е.К. в хода и заместена от свои низходящи/ се е отрекъл от наследството на свой възходящ, като неговите право в съсобствеността са увеличили квотата ѝ. Тези възражения съдът намира за неоснователни.

В кориците на делото са ангажирани доказателства за вписани откази на Е.Д.К. от наследството на нейната майка Любка Съйкова Лалова.

Първият отказ е вписан през 1971 г. Към тази датата процесният имот е бил отнет в полза на държавата и правата върху него не са били част от наследството на Лалова. Правата върху имота са възстановени с влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992 г. Касае се за новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН, а направения по отношение на него отказ, в периода от отчуждаването до възстановяване на правото на собственост, няма действие. Разпоредбата на чл.

91а ЗН е приложима и по отношение на имоти, правата върху които са отнети и в последствие възстановени, включително папащи в приложеното поле на ЗВСОНИ /в този смисъл Решение № 91 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 651/2012 г., I г. о., ГК/. Е.К. е участвала в производството по издаване на нотариален акт за собственост, с която тя и останалите ответници или техни възходящи, са признати за съсобственици на ¼ идеална част от правото на собственост върху процесната сграда. С тези си действия тя е приела оставеното от своята майка наследство /ако правата върху процесния имот са били част от него/, а направения от нея впоследствие отказ от наследството ѝ няма правно действие.

През 2012 г. поземленият имот, върху който е построена процесната сграда, заедно с ¾ ид. части от правото на собственост върху сградата са отписани от актовите книги за държавната собственост и предаден на община Ловеч. Общината е актувала сградата, за което през 2017 г. е издаден АЧОС. Като основание за придобиване правата върху поземления имот и сградата, са вписани разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС и §42 от ПЗР към ЗИДЗОС, във връзка чл. 58, ал. 4 ЗОС. Според разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон. По силата на разпоредбата на § 42 от ЗИДЗОС застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

Имотът, върху който е изградена процесната сграда е отреден е за обществени и благоустройствени мероприятия /за училище и поземлен паркинг/ по плана от 1989 г., който е действащ към датата на актуването, т. е. основанието, вписано в АЧОД се е осъществило и общината е титуляр на ¾ ид. части от правото на собственост върху процесната сграда.