Определение № 15747 от 22.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15747 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100507418 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ с № 177492004 чрез адв. Д.М.М., против Определение № 22735 от 20.06.2026 г., постановено по гр. д. № 52752/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 8316/06.05.2026 г. в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Навеждат се доводи, че районният съд неправилно е отказал да присъди данък върху добавената стойност върху определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение, като е приел, че липсват доказателства за регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС.

Поддържа се, че този факт е публично достъпен и може да бъде установен чрез справка в публичния регистър по чл. 80, ал. 1 ЗДДС, поради което съдът е следвало служебно да го съобрази. Излагат се и съображения, че неправилно е отказано увеличаване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като определеният размер от по 60 евро спрямо всеки от ответниците не съответства на фактическата и правната сложност на делото, материалния интерес и положения процесуален труд. Моли за отмяна на обжалваното 1 определение и изменение на Решение № 8316/06.05.2026 г. в частта за разноските, като в полза на жалбоподателя бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в общ размер на 1023,16 евро с включен ДДС, от които 612,16 евро с ДДС спрямо ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 411,00 евро с ДДС спрямо ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с които частната жалба се оспорва като неоснователна.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, отговора и прецени материалите по делото, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

С Решение № 8316/06.05.2026 г., постановено по гр. д. № 52752/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав, съдът е уважил предявените от М. В. К. искове, като е прогласил нищожността на сключения с „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 5325843/31.12.2024 г., както и нищожността на сключения с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 5325843/31.12.2024 г. В производството ищецът е бил представляван безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, което е поискало присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 612,16 евро с ДДС спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД и в размер на 411 евро с ДДС спрямо „Файненшъл България“ ЕООД. Ответниците са направили възражения за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения. Районният съд е приел възраженията за основателни, като е съобразил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, разглеждането му е приключило в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не е взел участие, а доказателственият материал се изчерпва с представените от страните писмени доказателства. Съдът е отчел още характера и обема на извършените процесуални действия и действително положения адвокатски труд и е приел, че претендираните размери не съответстват на действителния обем на осъществената процесуална защита.

2

Поради това с решението районният съд е присъдил в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на по 60 евро срещу всеки от двамата ответници.

Данък върху добавената стойност върху така определените възнаграждения не е присъден, тъй като съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС.

С молба от 20.05.2026 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, чрез адв. Д.М., е поискано изменение на Решение № 8316/06.05.2026 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че неправилно е определен размерът на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на по 60 евро спрямо всеки от двамата ответници, както и че неправилно не е присъден ДДС върху възнаграждението, въпреки че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 1023,16 евро с включен ДДС, от които 612,16 евро спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 411 евро спрямо „Файненшъл България“ ЕООД.

С обжалваното Определение № 22735/20.06.2026 г., постановено по гр. д. № 52752/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав, молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. Първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на решението подробно е обсъдил направените възражения за прекомерност и правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, като е съобразил фактическата и правната сложност на делото, засегнатия интерес, извършените процесуални действия, обема на доказателствата и действително положения адвокатски труд По отношение на искането за присъждане на ДДС съдът е приел, че до приключване на устните състезания не са представени доказателства за регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС, поради което липсват данни за дължимост на данъка. Изложил е съображения, че не е длъжен служебно да издирва подобни обстоятелства в публични регистри, както и че дори да се приеме наличие на регистрация по ЗДДС, това само по себе си не обосновава присъждането на претендирания общ размер на възнаграждението, доколкото основният му размер е правилно намален поради прекомерност.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение настоящият 3 въззивен състав споделя извода на районния съд, че претендираните суми са прекомерни и не съответстват на фактическата и правната сложност на делото и на действително положения адвокатски труд. Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не е взел участие, а доказателственият материал се изчерпва с представените от страните писмени доказателства с исковата молба и отговора. Макар да са били предявени искове срещу двама ответници, те произтичат от свързани правоотношения и се основават на обща фактическа обстановка, поради което съвместното им разглеждане не е наложило извършването на процесуални действия със значителен обем или сложност. Ето защо определеният от районния съд размер от по 60 евро спрямо всеки от ответниците или общо 120 евро съответства на характера на спора, извършената адвокатска дейност и принципа за справедливост и обоснованост на разноските. Следва да се има предвид че по въпроса при определяне на възнаграждение по ЗА обвързан ли е съдът от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на ВАдС, е формирана константна и последователна практика на ВКС, обективирана в Определение № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г., Т.

К., І Т. О. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, и много други, постановени при съобразяване на постановките на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Съгласно посочените съдебни актове, въведеното с ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, поради което не следва да се прилага.

Съгласно трайната съдебна практика съдът определя размера на адвокатско възнаграждение като във всеки конкретен случай извършва преценка на фактическата и правна сложност на делото, както и реално положените усилия от процесуалния представител (решение № 60132 от 13.12.2021 г. по т. д. № 1956/2020 г.; определение № 223 от 27.06.2018 г. по т. д. № 2777/2017 г.; определение № 158 от 07.05.2014 г. по ч. пр. д. № 1373/2014 4 г.; решение № 401 от 24.06.2024 г. по гр. д. № 2759/2023 г.). При установено несъответствие между размера на претендираното адвокатско възнаграждение и характера, сложността на делото и действително извършените процесуални действия, съдът следва да определи адвокатското възнаграждение съобразно обема на действително свършената работа. Отделно от това, независимо от препращата норма на чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът не е обвързан от приетите с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатски възнаграждения, която в този случай може да служи само като ориентир, като съдът дължи преценка с оглед вида на спора, неговия предмет, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правната сложност на делото.

Основателно е оплакването относно неприсъждането на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение. Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък се начислява върху адвокатското възнаграждение и се счита за неразделна част от него. Посоченото правило намира приложение и при определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., доколкото и в този случай се присъжда възнаграждение за предоставена адвокатска защита, макар неговият размер да се определя от съда.

В този смисъл е и последователната практика на ВКС, обективирана в Определение № 739/20.02.2024 г. по гр. д. № 736/2023 г., IV г. о., и Определение № 2797/29.10.2024 г. по т. д. № 2297/2024 г., II т. о. В посочените съдебни актове е прието, че при направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и при установена регистрация на адвоката по ЗДДС върху определения от съда размер следва да бъде начислен и ДДС. ВКС изрично е посочил, че регистрацията по ЗДДС е факт, който може да бъде установен чрез справка в публичния регистър по чл.

80, ал. 1 ЗДДС, като именно въз основа на така установения данъчен статус е присъдил и съответния размер на данъка. От цитираната практика следва, че представянето на отделно удостоверение за регистрация по ЗДДС не представлява единствения допустим способ за установяване на това обстоятелство. Когато искането за присъждане на ДДС е своевременно заявено, а адвокатът или адвокатското дружество е индивидуализирано с данни, позволяващи извършването на справка в публичния регистър, съдът следва да съобрази публично достъпната информация относно неговия 5 данъчен статус. Поради това липсата на приложено удостоверение сама по себе си не е достатъчно основание за отказ да бъде присъден ДДС.

В разглеждания случай още със списъка по чл. 80 ГПК е претендирано адвокатско възнаграждение с включен ДДС, поради което искането е направено своевременно. Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ е надлежно индивидуализирано по делото с наименование и БУЛСТАТ, които позволяват регистрацията му по ЗДДС да бъде проверена в публичния регистър. Следователно районният съд неправилно е отказал присъждането на ДДС единствено по съображение, че до приключване на устните състезания не е било представено отделно доказателство за регистрацията.

Ето защо върху определеното спрямо всеки от ответниците адвокатско възнаграждение от 60 евро следва да бъде начислен ДДС в размер на 20 %, или по 12 евро, като общият размер на дължимото от всеки ответник възнаграждение възлиза на 72 евро с включен ДДС.