Определение № 331 от 29.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Пловдив, 29.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ем. Антонова

Членове:

Елена Й. Захова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600408 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXII вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Е. И. Я., чрез неговия защитник адв. И. В., против Определение № 642/20.08.2024 г., постановено по ЧНД № 1529/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от свобода.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и немотивираност на постановеното определение. Изтъкват се доводи, че атакуваният съдебен акт е постановен при неправилна оценка на доказателствата по делото, които според защитата сочели еднозначно, че Я. се е поправил. Прави се искане атакуваното определение да бъде отменено и да се постанови ново, с което осъд. Я. да бъде условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение и след като се запозна с доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, последният трябва да е дал доказателства за своето поправяне и да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание или не по-малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив.

Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка за 1 предсрочно условно освобождаване на осъдения Е. И. Я. смисъла на чл.70, ал.1, т.1 от НК. Действително той фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му по НОХД № 1946/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив наказание от една година лишаване от свобода, като към днешна дата му остават за изтърпяване около един месец и половина.

Не е налице обаче другата комулативно необходимапредпоставка за това, а именно, че осъденият се е поправил по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.

От приложените по делото пробационен доклад на основание чл.70, ал.6 от НК, становище от Началника на затвора, становище във връзка изпълнение плана на присъдата, справка за наложени награди и наказания, справка за остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, както и от личното досие на осъдения се установява, че в плана на присъдата за постигане на целите е заложено участие в групи и провеждане на индивидуални беседи с осъдения, като се е отзовавал при провеждане на индивидуални беседи, свързани с изпълнение на плана на присъдата. Не се е налагало кризисни интервенции.

Констатирано е, че интелектуалното му ниво е ниско за затворническата общност и не бил конфликтен. Към предлаганите социални и културни дейности не проявява активност. Демонстрирал желание за трудова дейност, като бил назначен на работа със заповед на началника на ЗО "Х." - на доброволен неплатен труд, на основание Заповед № Л3101/14.12.2023 год., на началника на Затвора - гр. Пловдив, при 6 дневна работна седмица, 8 часов работен ден, с почивен ден - неделя, считано от 15.12.23г. до отпадане на необходимостта. Два месеца по-късно бил награден със заповед № Л 335/07.02.2024г. за проявено съзнателно отношение към трудовата дейност по предложение на инспектор СДВР при ЗООТ „Х.“. Но по късно със заповед № 1514 / 14.6.2024г. бил спрян от работа във връзка с докладна записка поради неуплътняване на работното време и некачествено изпълнение на поставените задачи. Според затворническата администрация от проведените беседи и разговори с осъдения може да се направи извод, че осъденият е осъзнал частично виновното си поведение и вредите, които е нанесъл на семейството си и обществото.

Първоначалната оценка на правонарушителя, изготвена при постъпването му в затвора за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, отчела нисък риск - 35 т. При изследването са идентифицирани и съответните проблемни зони, които при изготвяне плана на присъдата на осъдения Я. са заложени като цели. Като проблемни са изведени зоните:

- отношение към престъплението 8 т., като не поема отговорност и омаловажава стореното;

- умения за мислене 9 т.- отрича наличието на проблеми. И при двете изследвани зони бил регистриран висок риск.

След преоценка на случая във връзка с молбата на осъдения за 2 предсрочно освобождаване на база заложеното в плана на присъдата, както и цялостното поведението на осъдения е изготвена нова оценка на риска от рецидив, като е отчетено нарастване на общата стойност на риска от рецидив до 37 точки, като двете дефицитни зони останали без промяна. Повишаването на риска е вследствие на изготвена докладна записка за спиране от работа, поради несправяне с трудовите му задължения и неуплътняване на работното време. Становища - за липса на достатъчно убедителни положителни промени в резултат на провежданата корекционна дейност с лишения от свобода, се съдържа и в изготвеното за целите на настоящето производство становище на Началника на ЗООТ Х. и на инспектор "Социална дейност и възпитателна работа".

Въззивният съд счита за нужно да припомни на жалбоподателя указанието в ПВС № 7/75 г. на ВС на РБ, изм. с ПВС № 8/1987 г. относно констатацията за примерно поведение – тази констатация трябва да се основава на данни за широкомащабно (всеобхватно) и трайно положително поведение. С други думи, доброто поведение трябва да свидетелства за с ъ з н а т е л н о поправяне. В случая подобна тенденция не се наблюдава.

По делото не са събрани достатъчно доказателства по смисъла на чл.439а от НПК, от които да се направи категоричен извод, че са налице обстоятелства за трайна и положителна промяна на осъдения. Такива доказателства не се установяват и от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, който към настоящия момент остава неизпълнен. Както бе посочено по-горе при постъпване на осъдения Е . Я. в затвора е извършена оценка на „риска от вреди и рецидив“, като първоначално рискът е оценен на нисък - 35 точки. При последващото оценяване на риска от рецидив е установено, че същият е завишен на 37 точки. Тоест, за периода на изтърпяване на наказанието, рискът от рецидив е завишен. Видно от приложените по делото становища в констатираните рискови зони, заложени като цели за изпълнение не е отчетен напредък. Напротив, констатирана е нова рискова зона, поради несправяне с трудовите му задължения и неуплътняване на работното време, което е довело до повишаването на риска с 2 т.

При това положение съдът се солидаризира със становището на първата инстанция, че планът за изпълнение на присъдата не е изпълнен. Това становище не се променя от обстоятелството, че осъденият е награждаван.

Това се е случили преди да бъде констатирано, че има проблем с трудовите му задължения. Освен това както бе посочено по горе, според затворническата администрация осъденият е осъзнал частично виновното си поведение и вредите, които е нанесъл на семейството си и обществото. В тази насока следва да се отбележи, че в плана на присъдата за постигане на целите е заложено участие в групи и провеждане на индивидуални беседи с осъдения.

В настоящото производство не се установиха данни последният да е участвал 3 в групови мероприятия свързани с изпълнение на заложеното в плана на присъдата.

По изложените съображения, въззивният съд също счита, че към настоящия момент не са настъпили в кумулативна цялост визираните в чл.70 от НК предпоставки за приложението на института на условното предсрочно освобождаване спрямо лишения от свобода. Необходимо продължаване на работата по изпълнение плана на присъдата за постигане на по-пълно корекционно въздействие и по отношение формиране на критично отношение към стореното и нагласи за спазване на общоприетите правила и норми.

Изтърпяното до момента наказание не е постигнало целите си в пълен обем.

Налице са незначителни резултати от водената корекционна дейност. При това положение не може да се направи извод за положителна прогноза за живот на свобода, както и за цялостна позитивна личностова промяна в следствие на приложеното възпитателно и корекционно въздействие. Предвид изложеното, становището на защитата, че осъденият Е. И. Я. се е поправил се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Неоснователно се явява и становището на представителя на Окръжна прокуратура – Пловдив, че следва да бъде уважена молбата на осъдения с мотив, че едва ли престой от 1 месец и 26 дни би изиграл съществена роля за поправянето му. В тази връзка следва да се отбележи, че единствено малката част от неизтърпяното наказание, съотнесено към изтърпяното до момента наказание, без да са налице другите предпоставки на закона за условно предсрочно освобождаване не може да бъде основание за такова. Обратното би означавало незаконосъобразно коригиране на присъдата.

С оглед направената и от въззивната инстанция констатация за недостатъчност на пенитенциарно въздействие процесната жалба се явява неоснователна, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което Апелативен съд – Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 642/20.08.2024 г., постановено по ЧНД № 1529/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4