Определение № 1420 от 12.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1420 гр. София, 12.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002902771 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД, ЕИК 837068284, против решение № 137/16.05.2024 г. по в.т.д. № 84/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 59/25.10.2023 г. по т.д. № 18/2022 г. на Окръжен съд – Шумен за осъждане на настоящия касатор да заплати на “АрТиАй Файнанс” ГмбХ сумата от 60 209,68 лева - главница, като част от вземане в размер на 6 069 135,73 лева по сключен между ДЗЗД “СМ Секисуи Европа” и “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД договор за изпълнение и рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен от 08.01.2013 г., и сумата от 4816,77 лева - неустойка за забава върху дължимите суми до 10.02.2019 г., ведно със законната лихва върху дължимата месечна вноска от датата на подаване на исковата молба 10.02.2022 г., до окончателното плащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорват се изводите на апелативния съд, че е налице активна кредиторова солидарност между ищеца и съдружника му в консорциума – “Строителна механизация” АД (в несъстоятелност), ЕИК 123033124, както и че ищецът е активно легитимиран да претендира и получи цялото възнаграждение по процесния договор, дори след прекратяването на гражданското дружество поради обявяването в несъстоятелност на участник в него. Развиват се подробно аргументи, че въззивният състав не е обсъдил направените от въззивника “ВиК - Шумен” ООД възражения относно прекратяване на горепосоченото търговско дружество по силата на изричната разпоредба на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ, което 1 води като последица до прекратяване и на гражданското дружество на основание чл. 363, б. “в” ЗЗД. Изтъква се, че въззивната инстанция не е разгледала и различията между понятията “прекратяване“ и “заличаване“ на търговско дружество, както и техните последици. Игнорирала е аргументите на въззивника относно прекратяване в тази хипотеза на упълномощителните сделки (чл. 41 ЗЗД). Поддържа се тезата, че с прекратяването на търговското дружество поради обявяването му в несъстоятелност, по силата на закона се прекратява и договорът за гражданско дружество. По тази причина автоматично се прекратява и упълномощаването за водене на дружествените дела от страна на “АрТиАй Файнанс” ГмбХ и същото няма право да претендира цялото вземане по процесния договор, представляващо обща собственост в прекратеното ДЗЗД, а само своя дял, който не е доказан по размер. По тези съждения се счита за неоснователна и претенцията за неустойка. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на разноските по делото за трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /“АД”/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /“СД”/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /“ООД”/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?”.

2. “С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл.363, б. “в” ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ех lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?”

3. “Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ех lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/ гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?”.

4. “Към кой момент следва да се приеме за прекратен ех lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?”.

5. “Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо 2 възнаграждение по договор за изработка на изпълнител консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество?”.

6. Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/ дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?”.

7. Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет неделимо задължение (в случая - възнаграждението по договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?”.

8. Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?”.

9. “Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?”.

По първите четири въпроса и по осмото питане се счита, че е налице хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По петия, шестия, седмия и деветия въпрос се поддържа наличие на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, с твърдение за отклонение на въззивното решение от практиката на ВКС - решение № 76/16.07.2019 г. по т.д. № 849/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о.

(постановено в производство по чл. 47 ЗМТА), както и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи за тълкуване на точния смисъл на закона и преодоляване на противоречие в съдебната практика – решение № 76/16.07.2019 г. по т.д. № 849/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о., и решение № 50171/09.01.2023 г. по т.д. № 1738/2021 г. на ВКС, ТК, II т.о. По деветото питане се сочи основание по чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК с аргумента, че въззивното решение е постановено в разрез със задължителната практика на касацията – Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., както и трайната такава, обективирана в решение № 38/08.06.2016 г. по т.д. № 799/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 8/19.01.2018 г. по т.д. № 2435/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о.

Искането за допускане на касационна проверка се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение, с оглед липсата на мотиви, обуславящи изводите на апелативния съд за 3 неоснователност на направените от “ВиК-Шумен” ООД възражения за прекратяване на дружеството и последиците от обявяването му в несъстоятелност, както и за прекратяване на упълномощителната сделка между съдружниците в ДЗЗД, което е от значение за преценка на материалноправната и процесуалноправна легитимация на ищеца.

Ответникът по касация “АрТиАй Файнанс” ГмбХ оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни.

Не е постъпил отговор от третото лице помагач - “Строителна механизация” АД (н.).

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая апелативният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че във въззивното производство не се оспорва възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, че на 11.09.2012 г. между ищеца “Ар ти ай файнанс” ГмБХ (с тогавашно фирмено наименование “Секисуи СПР Европа” ГмБХ) и “Строителна механизация” АД е учреден консорциум при условията на чл. 275 и чл. 276 ТЗ и чл. 357 и сл. ЗЗД с наименование ДЗЗД “СМ Секисуи Европа”, с цел участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител на обект: рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат. На 08.01.2013 г. между консорциума и “ВиК - Шумен” ООД на основание чл. 41 ЗОП (отм.) е сключен договорът по ЗОП, с който ответникът, в качеството си на възложител, е възложил, а консорциумът, в качеството си на изпълнител, е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на гр. Шумен. Решаващият състав е взел предвид, че в производството пред въззивната инстанция не се оспорва изводът на ШОС, че ответникът възложител е задължен със заплащането на част от дължимото възнаграждение по договора в размер на 60 209,68 лева, съставляващо месечна вноска № 50, дължима до 10.02.2019 г., както и на сумата от 4 816,77 лева, представляваща неустойка за забава върху същата.

Отбелязал е, че спорът във въззивното производство се свежда до това дали ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи дължимото възнаграждение с оглед обявяването в несъстоятелност на “Строителна механизация” АД и твърдяното прекратяване на ДЗЗД – изпълнител в хипотезата на чл. 363, б. “в” ЗЗД.

Апелативният съд е изложил съображения, че с решение № 80/26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, 4

“Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на “Ар ти ай файнанс” ГмБХ (с предишно наименование “КМГ холдинг” ГмБХ) сумата 973 976,21 лева, от която сумата от 120 000 лева, като част от главницата, платима на основание чл. 11 от договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен като суми в размер на 20% от фактурираното по издадените фактури № 1/19. 04.2013 г. за 34 177,60 лева, № 2/19.04.2013 г. за 37 047,02 лева, № 3/18.05.2013 г. за 1 038 982,60 лева, № 4/25.07.213 г. за 490 464,06 лева, № 5/04.11.2013 г. за 12 931,71 лева, № 6/08.11.2013 г. за 24 114,31 лева, № 7/29.11.2013 г. за 1 034 043,55 лева, № 8/04. 12.2013 г. за 62 639,66 лева, № 9/31.01.2014 г. за 899 980,82 лева, № 10/02.06.2014 г. за 1172037,66 лева и № 11/01.07.2014 г. за 1 262 715,74 лева, сумата от 722 506,16 лева – дължима главница, представляваща равни месечни вноски определени от договора и приложение № 4 към него за период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., сумата от 57 801,24 лева представляваща неустойка за закъснение по чл. 38 от договора, сумата от 73 658,77 лева, дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумите за главници от датата на завеждане на исковата молба - 26.04.2017 г., до окончателното плащане на дължимите като главница суми и е отхвърлил претенцията на ищеца за сумата от 20 000 лева представляваща разликата между присъдената сума от 120 000 лева и претендираните с исковата молба в тази част 140 000 лева.