Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 472 от 28.06.2021, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Частно наказателно дело 297/2021
Вид
Протокол № 472
Подписан
28.06.2021
В сила
19.11.2021
Състав
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 472 гр. Разград , 23.06.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА и прокурора Десимира Руменова Недкова (РП-Разград)

Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно наказателно дело № 20213330200297 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ЗА Районна прокуратура – Разград, прокурор Н..

НАСТАНЯЕМАТА Ц.М. лично и с адв. Б..

СВИДЕТЕЛКАТА Н.П. лично.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличността на лицето близък на Ц.М., чието настаняване се иска за лечение.

Н. Н. П., ЕГН *****, неомъжена, неосъждана, внучка на Ц.М..

Н.П.: Не съм съгласна с определението, че баба ми има нужда от лечение. Тук съм да кажа, че от тяхна страна на вещите лица, допълнителното им мнение, което е издадено според мен, се основава на това, че има внесена жалба от съседа на баба ми. Това, което съм прочела становището на вещите лица пише, че тя няма нужда от лечение, но след като са видели допълнителните сведения, по отношение на нейното поведение, че е била агресивна.

1

Те смятат в допълнителната експертиза, че има нужда от лечение. Там пише, че към времето на освидетелстването няма опасност. От допълнително събраните сведения става ясно, че на 31.03.21 г., че е параноидно фиксирана и е проявила агресия, спрямо Н., което не е доказано че е така, в ход е друго дело и има съдебно-медицинско удостоверение от съдебен лекар, че има синини, че е нападната. Баба ми сама ми гостува миналата седмица, придвижи се сама в градския транспорт. Баба ми не е необходимо да приема лечение. Освен това от нейните разкази и написаното в експертизите има несъответствия. Не съм съгласна да бъде настанена за лечение, защото тя няма нужда от такова. Аз съм човек на 40 г., познавам нейното поведение, в близък контакт съм с нея, както се държи с мен и децата ми, не може да ме убедите, че има някакво разстройство. Аз съм тук от три дена и чух музиката, това не са някакви халюцинации. Няма друг близък освен мен и брат ми. Брат ми живее също в София. Бих се съгласила да я взема в София при необходимост. Дала съм показания, когато бях извикана от РУ в София, ако се наложи.Съгласна съм да поема задължение за лечението й в София.

АДВ. Б.: Това е странно дело, доверителката ми, както каза внучка й, посети София и беше прегледана от психиатър, който издаде документ, от който е видно, че същата разбира смисъла и последствията от постъпките си и може да ръководи същите. Представям писмено доказателство в тази внасока от д-р М. П. - психиатър УМБАЛ Александровска болница. Д-р П. от 2016 г. е асистент и към катедра Психиатрия към Медицински университет София, тази година защитава дисертация, представям публикации от интернет в тази насока.

ПРОКУРОРЪТ: Да не се приемат, тъй като считам, че в настоящото производство бяха изслушани вещите лица, представиха своето заключение и към тях бяха поставени редица въпроси. Приехме и тяхното заключение. Ако адв. Б. иска и настаняемата желае да оспорят заключението смятам, че има ред за това. Тези документи, това не е съдебномедицинско удостоверение, а медицинско направление/ искане за преглед и изследване не считам, че може да доведе до някаква основателност, поради, което считам, че не следва да бъдат приети.

СЪДЪТ намира, че представеното копие от медицинско направление, доколкото касае състоянието на настаняемата следва да бъде прието, ето защо все пак

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА същото.

ОТНОСНО представените статии, съдът не намира необходимост да ги приема, тъй като не намира връзка с делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

2

НЕ приема същите.

АДВ. Б.: Ако съдът приеме, че липсват доказателства в тази насока и съгласно изявлението на началник отделението, оспорваме заключението на вещото лице, с оглед събраните доказателства, становището на внучката на доверителката ми. Ние твърдим, че няма нужда от лечение и няма тежко психологично заболяване, което да я прави лице, което не може да осъзнава действията и постъпките си и не е необходимо такова лечение. Не мога да разбера каква игра си играе някой полица, може да изкара доверителката ми като невменяема на някои служители не им се работи. Полицаите не си вършат качествено работата и тези, така наречени фалшиви сигнали, според тях, както каза доверителката ми идват спират колата под терасата, стоят 2-3 минути, светят им телефоните и това е достатъчно време музиката да бъде спряна. Това го виждам, като сценарии лошо съшит с бели конци да бъде изкарана невменяема доверителката ми. Още повече, че след много фалшиви сигнали има и истински такива. Човек, който не може да ръководи постъпките си, може ли да каже на полицаите - Моля не идвайте с полицейска кола, елате цивилни, спрете колата на друго място. Може ли невменяем човек да дава такива умни съвети на полицаите, това е целия проблем в тези фалшиви сигнали. Да, може да има нещо в резултат на 80 г. възраст, мозъка може да има такива, но те не я правят лице, което не може да ръководи и осъзнава постъпките си и тяхното значение, за да се иска принудително лечение. Още повече, че е заявила ако има нужда ще се лекува доброволно. И да се търсят мерки за лечение принудително по закон е безсмислено. За това твърдението се чудя и на вещите лица защо така, не знам. Още повече, че и по думите на доверителката ми, без личен преглед не е виждала психоложката, каква експертиза може да се направи по документи да е направила някаква експертиза. От това произтича нашето несъгласие. Ако жената наистина има нужда от лечение, това е едно от светилата на Александровска болница би й изписал медикаменти и да я лекува. Ако считате, че това заключение е много важно, оспорваме същото, искаме да бъде назначена друга експертиза с други вещи, извън района на Разград, по-далеч за една обективна ек9спертиза.Съдът не е длъжен да се съобразява с тази експертиза. Аз не съм психолог контактувам от няколко часа с тази жена, тази жена не е невменяема, някаква лека форма, начална фаза да, но е от възрастта.

ПРОКУРОРЪТ: Искам да кажа, че искането на адв. Б. считам за неоснователно.

Заключението на вещите лица е обосновано и правилно и не е необходимо назначаването на повторна експертиза. Правя предложението към Вас, водена от грижата за възрастните хора, каквато е г-жа М.. Неслучайно съм предложила най-леката мярка, която предвижда единствено тя да се лекува под контрола на нейния, възможно най-близък човек, никой не иска тя да бъде отделяна в средата, настанявана някъде и по някакъв начин притеснявана.

Това е обосновката ми за това предложение, аз съм убедена в реалността на заключението на вещите лица, тя страда от психично заболяване – органично налудно разстройство и се нуждае от прием на лекарства. Тя няма съзнание за болест. Лошото, което е, че днес в съдебно заседание очевидно, че близките считат, че тя не страда от това заболяване, което 3 според мен съставлява проблем, за това поддържам моето предложение.

СЪДЪТ намира, че не са налице основания за назначаване на нова експертиза.

Намира, че не са налице основанията, които предвижда НПК за това.

Н.П.: Съгласна съм баба ми да бъде настанена при мен в София, имам три деца, връщам се на работа и не мога да стоя в Разград. Ще помогна на баба ми, но не смятам че тя има нужда от такова лечение.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.

АДВ. Б.: Пред залата е другият внук на доверителката ми, моля да бъде изслушан Р. Н. П..

СЪДЪТ дава 5 минути почивка.

СЛЕД дадената почивка заседанието продължава в 14,30 ч.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде изслушан другият внук на Ц.М.,доколкото се твърди, че същият се явява.

СЪЩИЯТ беше въведен в залата.

СНЕМА самоличността на същия.

Р. Н. П., ЕГН *****, гр. София, неженен, неосъждан, внук на Ц.М..

Р. П.: Сестра ми предполагам, че е обяснила, че двамата живеем в София и това предаване, би било трудно. Ако става въпрос за София, може да се грижим за баба ни.

Според мен баба ми, нейното поведение няма драстична промяна. Поведението няма драстична промяна,то е такова, възрастен човек има лека промяна, но не съм забелязал да има драстична промяна в поведението. За сигналите знам, че се обажда, когато е шумно. Не знам често да се е обаждала. Шумът е от силна музика от съседа, от долния етаж. Във връзка с делото със сестра ми дойдохме в понеделник, и тогава имаше музика, започна в 21,30 ч. и след полунощ след 01,00 ч. се спря музиката. Музиката не беше свръхсилна, доколкото силна да наруши комфорта на човека. От баба ми знам, че е подавала сигнали в полицията, имало е случаи, когато са идвали полицаите, други случаи, когато не чуват.

Доколкото знам музиката е била спирана, когато се появят полицаите.

ПРОКУРОРЪТ: Правя искане при режим на довеждане да бъде допуснат до разпит като свидетел мл. полиц. инспектор Пламен Колев кварталния на района, в който живее г-жа М. и е извършвал десетки проверки по подавани сигнали. Считам, че с неговите показания 4 ще изясним момента с опасното деяние, което твърдят, че е реално извършвала г-жа М.. В тази връзка моля да ми дадете възможност да представя, последните два материала постъпили в РРП, по повод сигнали подавани от г-жа М. през м. май и юни, същите ги представям, във връзка с това, че и след приключване на ДП, Постановлението за прекратяване, което представям за сведение същите са с това, че нейното поведение не търпи промяна във времето, въпреки настоящото производство и извършени прегледи и продължавам да твърдя,М. трябва да се лекува.

АДВ. Б.: Дадох логическо обяснение, което мисля че го разбирате, просто полицаите не обичат да работят качествено. Искам да бъдат разпитани полицаите посочени, които са дали информация, че действително при посещение има сигнали за силна музика, пияни влизане в противоречие с полицаите.

СЪДЪТ оставя без уважение искането на двете страни за разпит на свидетели, доколкото настоящия процес е с друг предмет и в крайна сметка не представлява съдебно следствие.

ПРОКУРОРЪТ: В почивката проведох разговор по служебен ред дали може да бъде прехвърлено лицето към друг Психодиспансер, дали може да подадат информация в друго заведение, където да бъде осъществявано лечение над нея. Това може да се случи ако тя или нейн близък отидат в такова заведение и направят постъпки в тази насока. Няма как да стане от нашата Психиатрия, но в София има Център за психично здраве, който може според мен и експертите от нашето отделение по Психиатрия да поемат грижи за нея при желание, от страна на нейн близък, който да посети центъра. Център за психично здраве, но трябва да бъде посетен от нейн близък и нея.

Р. П.: Във връзка със силната музика не, но аз като бях малък имаха разправия с дядо ми, който е покойник с Н., съседа от първия етаж. Аз съм бил на 8-9 г. и съм живял с тях до 4 клас. Когато имаха разправия, това стана пред блока, тогава Н. разби устата на дядо ми.

Сестра ми живее на адрес гр. С.******. Аз съм на същия адрес по документи. Живея на друг адрес. Халите са на центъра, а кв. Витоша е в полите на Витоша, това е краен квартал, близо до Студентски град, разстоянието е може би 7-8 км.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.

АДВ. Б.: Нямам други искания.

СЪДЪТ, счете делото за изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

5

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното предложение за постановяване на принудително лечение по отношение на Ц. ИЛ. М. и по-конкретно на принудителните мерки по чл. 89, ал. 1, б. „а“ от НК. Аргументите за това са следните: Безспорно в настоящото съдебно производство бе установено, че г-жа М. страда от психично заболяване - органично налудно разстройство. Заболяването й предполага опасност от поведението, както от самата нея, така и за околните. Тази опасност е изводима не само от събраните по делото доказателства под формата на писмени такива, и гласни на досъдебното производство. Поради това считам, че спрямо нея трябва да бъдат взети мерки представляващи грижа за нейното здраве. Същата следва да приема изписаните й от специалист лекарства. Подходящата форма за това, както и вещите лица предложиха е диспансерно наблюдение, което означава същата да посещава в сочените периоди такова психонервологично заведение или диспансер и да приема изписаните й лекарства. Това няма очевидно, как да прави сама, поради заболяването, от което страда и липсата на съзнание за болест у нея, поради което считам, че грижа за нея трябва да поеме някой от нейните близки. Предложението, което първоначално направих, това е нейната внучка Н.П., тъй като в материалите по досъдебното производство имахме информация за нея. От наша гледна точка няма проблем това да направи и внук й, който беше разпитан в днешното съдебно заседание. Считам, че ако не бъдат предприети тези мерки това ще създаде сериозен риск за здравето на г-жа М.. Аргументирана така предлагам да постановите принудителни медицински мерки по смисъла на чл. 89, б.“а“ от НК, по отношение на г-жа М., като ако прецените, че това е възможно, това да стане в Център за психично здраве София за да е удобно за близките й.