Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2500 от 25.11.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2957/2024
Вид
Решение № 2500
Подписан
25.11.2024
В сила
25.11.2024
Състав
АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2500 гр. Бургас, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120102957 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК” АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, против С. Х. Х. с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. *. Предявен е иск за установяване съществуването на паричните задължения по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 346/ 2023г. по описа на РС – Бургас, представляващи непогасени задължения по договор за стоков кредит № 534912/ 20.04.2020г. :

883,96 лева – главница; 230,63 лева - възнаградителна лихва за периода 15.10.2020 г. – 19.04.2022 г.; 56,44 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода 15.11.2020 г. – 19.04.2022 г.; сумата от 67,67 лева - обезщетение за забава за периода 20.04.2022 г. – 18.01.2023 г.; 120 лева -разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Ответникът в преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК не представя 1 писмен отговор и не сочи доказателства.

Ищецът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на основание чл.41, ал.2 вр. чл.47, ал.2 от ГПК- в продължение на повече от един месец ответникът не е открит на адреса, на който му е редовно връчено съобщението по чл.131, ал.1 от ГПК, и не се е явил в съда да получи призовката си в срока по чл.47, ал.2 от ГПК. Ответникът не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по иска и не сочи доказателства.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.422 вр. чл.79, ал.1, изр.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение.

Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането на съда по чл.131 от ГПК № 6111/ 04.06.2024г. и с определението по чл.140 ГПК № 5611/ 18.09.2024г.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца неоспорени писмени доказателства /договор за стоков кредит, фискален бон, общи условия, извлечение от счетоводните книги на банката/ съдът приема, че предявените искове за изпълнение на договорни задължения са вероятно основателни. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД основателността на главния иск налага извод за основателност и на претенцията за законна лихва след предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски в размер на общо 400 лв., както следва : в 2 заповедното производство – 77,17 лв.; в настоящото производство : 222,83 лв.

- заплатена държавна такса за производството и 100 лв. – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Х. Х. с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. *, поС.ен адрес *, дължи на „БАНКА ДСК” АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, следните паричните задължения по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 346/ 2023г. по описа на РС – Бургас, представляващи непогасени задължения по договор за стоков кредит № 534912/ 20.04.2020г. : 883,96 лева – главница; 230,63 лева възнаградителна лихва за периода 15.10.2020 г. – 19.04.2022 г.; 56,44 лева обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода 15.11.2020 г. – 19.04.2022 г.; сумата от 67,67 лева - обезщетение за забава за периода 20.04.2022 г. – 18.01.2023 г.; 120 лева -разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА С. Х. Х. с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. *, поС.ен адрес *, да заплати на „БАНКА ДСК” АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, направените съдебни разноски в размер на 400 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3