Решение № 652 от 20.05.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1557/2021
- Вид
- Решение № 652
- Подписан
- 20.05.2022
- В сила
- 02.04.2024
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 182, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 49 · Семеен кодекс
- чл. 56, ал. 6 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 652 гр. В., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Деспина Г. Г.
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. ХР.ва като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100501557 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 280962/30.03.2021г. от Д.
ХР. Д., ЕГН ********** от гр. В., ул. „Н.Б.“ № 57, вх. Б, ет. 4, чрез адв. Д.К.-К. против решение № 260769/05.03.2021г. по гр.д. № 18857/2019г. на 16-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен иска й, насочен срещу Д. Ц. Д., ЕГН **********, от гр. С., кв.„В.", ул.„ТР.К." № 18, ет. 3, ап. 19, за изменение на режима на лични отношение между него и детето ИЛ. Д.а Д.а, род. на 23.01.2008год., определен с решение № 93/02.05.2019г. по гр.д. № 4628/2018г. на ВКС, като е отменено в частта решение № 1453/03.08.2018г. по гр.д. № 513/2017г. на ВОС, с което пък е отменено в частта решение № 248/20.11.2017г. по гр.д. № 69/2017г. на ПРС, на основание чл. 59, ал. 9 от СК.
Счита решението за постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, то е неправилно и необосновано.
Моли се решение да бъде отменено, като режимът на лични отношения на бащата с детето ИЛ. бъде изменен, като бъде постановен следния:
-в продължение на три месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 14.00ч. в присъствието на служител от ДСП-В.;
-през следващите три месеца-всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 16.00ч., като срещите от 10.00ч. до 12.00ч. да се осъществяват в присъствието на социален 1 работник от ДСП-В.;
-след изтичане на горния тримесечен период и до навършване на 16-годишна възраст от детето ИЛ., бащата да я взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 18.00ч., както и за две седмици през лятната ваканция на детето, без преспиване от 09.00ч. до 20.00ч. всеки от тези дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава в срок до 30-ти април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуск, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще взема детето, като уведоми писмено майката до 31-ви май на съответната година , а също и на следните празници: всеки рожден ден на бащата /30-ти юни/ от 09.00ч. до 19.00ч. ако е неучебен ден, а ако е учебен ден-за 3 часа в извънучебното време, през четните години-на рождения ден на детето / 23-ти януари/ -за 3 часа в извънучебното време, ако е учебен ден, съответно от 09.00ч. до 19.00ч. ако е неучебен ден, както и всеки ден от Коледните празници от 09.00 до 19.00ч.;
-след навършване на 16-годишна възраст от детето ИЛ., бащата да я взема всяка първа и трета седмица от месеца от 08.00ч. в събота до 20.00ч. в неделя с преспиване, както и непрекъснато за един месец през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и при горепосочения режим на уведомяване, а също и на следните празници: всеки рожден ден на бащата /30-ти юни/ от 08.00ч. до 20.00ч. ако е неучебен ден, а ако е учебен ден-за 3 часа в извънучебното време, през четните години-на рождения ден на детето / 23-ти януари/ -за 3 часа в извънучебното време, ако е учебен ден и съответно от 08.00ч. до 20.00ч. ако е неучебен ден, но ако се пада в третата събота и неделя от месеца се прилага режима за тези дни/, както и по време на Великденските празници от 08.00ч. на първия до 20.00ч. на последния празничен ден, а през нечетните години-по време на Коледните и Новогодишните празници от 08.00ч. до 20.00ч. на последния неучебен ден.
Моли за присъждане на сторените разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че липсват твърдения за новонастъпили факти и за изменение в обстоятелствата, обусловили предходното произнасяне. Такъв факт, твърдян още в исковата молба е отказът и бездействието на ответника да провежда срещи с детето ИЛ. в обхвата на 6-месечния адаптационен период постановен от съда, необходим за пълноценното общуване между баща и дъщеря. Прието е за безспорно, че в периода от 23.12.2018г. до 10.06.2020г. е проведена само една среща и то за няколко минути по повод 12-тия рожден ден на детето. Съдът неправилно е приел също така, че целесъобразността на действащия режим, не може да се повлияе от факта на неизпълнението му. За да достигне до извода, че майката се явява съзнаващ и несъзнаващ отчуждител на детето от баща му, като нежеланието на малолетната ИЛ. да се вижда с баща си е резултат на негативното отношение, което е създадено у нея, отношение на непризнателност, безпокойство и тревога, първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице Ал.Ц., което не е нито обективно, нито компетентно дадено, защото сам е признал, че не е запознат с решението на ВКС, с което е определен режима на бащата. Вещото лице не е изследвал значението на съдебно установеното, че детето ИЛ. е жертва на насилие. Няколко години 2 по-рано вещото лице е работило по заключение по гр.д. № 69/2017г. на ПРС, като е направил извод, че не е констатирано умишлено и целенасочено отношение от страна на майката, което да е със стремеж да отчуждава децата от бащата, а понастоящем е налице обрат в преценката, без вещото лице да предлага обяснение от психологична гледна точка.
Вещото лице е посочил наличието на симбиотична връзка между майката и детето, установена по думите му въз основа на наблюдаваните отношения и резултатите от психологичната работа, а в с.з. е заявил, че изводът е базиран изцяло на резултатите от тестовете, т.е. няма наблюдавани отношения. Вещото лице е заявил още, че бащата не си е позволявал да „очерни“ майката, но това противоречи на показанията на свидетеля ХР. Д., дадени по гр.д., с което вещото лице би следвало да се е запознал. Неправилна на следващо място и доказателствено необоснована е преценката на съда, че бащата е взел решение да не използва определения му режим на лични отношения, с оглед обезпечаване на спокойствието на детето.
Определеният от съда режим на лични отношения изобщо не е бил изпълняван.
Режимът следва да претърпи корекция, като се предвиди нов адаптационен период, с постепенно зачестяващи и по-продължителни срещи.
Становището си страната поддържа и в пространни писмени бележки по спора.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Д. Ц. Д., ЕГН ********** от гр. С., район „В.“, ул.
„Тр.К.“, № 18, ет. 3, ап. 19, чрез адв. А.Г. оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените разноски за настоящата инстанция.
Ако се приеме, че е налице промяна в обстоятелствата, при които е определен от съда режима на лични отношения на бащата с детето ИЛ., то моли да бъде постановен такъв, при който майката да води детето при него в гр. С., защото от 2016г. тя не е оказвала съдействие за осъществяването на режима и не предразполага детето.
Обжалваното решени е правилно. Режимът на лични отношения е определен с влязло в сила решение на ВКС от 02.05.2019г. и половин година не е достатъчен срок за да се обоснове изменение на предходното решение. Самата майка твърди, че детето не се среща с баща си. То няма как да бъде увредено при неизпълнение на определения режим, който не се осъществява. Правото на режим на лични отношения е на бащата и не може майката да му търси отговорност защо не го упражнява. Смята, че няма промяна в обстоятелствата. Майката е отчуждаващия родител и се опитва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Злоупотребява се и с непрекъснатото въвеждане в спора на сексуално насилие, злоупотребява се и с интерпретацията на приетото с решението на ВКС, с което е прието ,че детето следва да се среща с баща си, първоначално в присъствието на социален работник, с тенденцията за разширяване на режима. Не следва да се дава вяра и на показанията на св. ХР. Д., който живее с майка си и зависи от нея, като се намира в конфликт на лоялност. Майката обаче има нелогично поведение. Каквото и решение да бъде взето, изпълнението му зависи изцяло от волята на майката, а тя няма воля детето да се среща с баща си.
Постъпила е и частна жалба вх. № 287048/14.05.2021г. от Д. Ц. Д., ЕГН ********** от гр. С., район „В.“, ул. „Тр.К.“, № 18, ет. 3, ап. 19, чрез адв. А.Г., против определение № 264100/10.05.2021г. по гр.д. № 18857/2019г. на 16-ти състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 260769/05.03.2021г. по гр.д.
№ 18857/2019г. на 16-ти състав на ВРС в частта за разноските. Цитираните от ВРС актове на съда са постановени в производство по чл. 127, ал. 2 от ГПК, а не по чл. 59, ал. 9 от ГПК.
Освен това предходното решение не се изпълнява поради липсата на съдействие от страна на майката.
3
Моли се да бъде отменено обжалваното определение и присъдени разноски в негова полза в размер на 1500.00лв. за първата инстанция.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК писмен отговор от Д. ХР. Д., ЕГН ********** от гр. В., ул. „Н.Б.“ № 57, вх. Б, ет. 4 не е постъпил.
ДСП-В. не взема становище по въззивната и частната жалби.
Относно така предявения иск се излагат следните твърдения, респективно възражения от страните:
С исковата си молба молителката Д. ХР. Д., ЕГН ********** от гр. В., ул.„Н.Б." № 57, вх. Б, ет. 4, чрез адв. Д. К.-К. е предявила претенция с правно осн. чл. 59, ал. 9 от СК, насочена срещу Д. Ц. Д. ЕГН **********, от гр. С., кв.„В.", ул.„ТР.К." №18, ет.3, ап.19.
Изложила е че с ответника Д. Ц. Д. са бивши съпрузи, чиито брак, сключен на 10.03.2001 г., е прекратен с влязло в сила решение по гр. дело № 69/2017 г. по описа на ПРС.
Имат родени две деца- ХР., пълнолетен от 13.08.2019 г. и ИЛ., на 10 години.
Съобразно решението по гр. дело № 69/2017 г. на ПРС, изменено с решение № 1453/03.08.2018 г. по в.гр.д. № 531/2018 г. на ВОС, съответно с решение № 98/02.05.2019 г., постановено по гр. дело № 4628/2018 г. на ВКС, тя упражнява родителските права по отношение на все още малолетното дете ИЛ., р. 23.01.2008 г. Режимът, при който следва да се осъществяват личните отношения между детето и ответника, е следния: от 02.05.2019 г. до 13.08.2019 г. (датата на навършване на пълнолетие от сина на страните - ХР.) бащата да взима двете деца заедно всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 до 14:00 часа и срещите да се осъществяват в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане"; през следващите три месеца, считано от 13.08.2019 г., бащата да взима малолетното дете ИЛ. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 до 16:00 часа, като срещите в събота от 10:00 до 12:00 часа да се осъществяват в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане"; след изтичане на горния тримесечен период, до навършване на 14 -годишна възраст от детето ИЛ., бащата да я взима всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 до 18:00 часа, както и за две седмици през лятната ваканция на детето - без преспиване, от 09:00 ч. до 20:00 часа всеки от тези дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава в срок до 30 - ти април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31.05. на съответната година, а също и на следните празници: всеки рожден ден на бащата (30 юни) от 9:00 до 19:00 часа ако е неучебен ден, а ако е учебен ден - за 3 часа в извънучебно време, през четните години - на рождения ден на детето (23 януари) - за 3 часа в извънучебното време, ако е учебен ден, респ. от 09:00 до 19:00 часа ако е неучебен ден, както и всеки ден от 09:00 до 19:00 часа от Коледните празници; след навършване на 14 - годишна възраст от детето ИЛ., бащата да я взима всяка първа и трета седмица от месеца от 8:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя -с преспиване, 4 както и непрекъснато за един месец през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и при горепосочения режим на уведомяване, а също и на следните празници: всеки рожден ден на бащата (30 юни) от 8:00 до 20:00 часа ако е неучебен ден, а ако е учебен ден - за 3 часа в извънучебно време, през четните години на рождения ден на детето (23 януари) - за 3 часа в извънучебното време, ако е учебен ден, респ. от 08:00 до 20:00 часа ако е неучебен ден (но ако се пада в трета събота или неделя от месеца се прилага режима за тези дни), както и по време на Великденските празници от 08:00 часа на първия до 20:00 часа на последния празничен ден, а през нечетните години - по време на Коледните и Новогодишните празници от 08:00 ч. на първия до 20:00 часа на последния неучебен ден;