Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3218 от 26.10.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 4204/2023
Вид
Определение № 3218
Подписан
26.10.2023
Състав
Веска Райчева, Геника Михайлова, Анелия Цанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3218 гр. София, 26.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Геника Михайлова Частно касационно гражданско дело № 20238003104204 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Обжалвано е определение № 1023/14.03.2023 г. по ч.гр.д. № 348/2023 г., с което Окръжен съд – Варна обезсилва определение № 13724/08.12.2022 г. по гр.д. № 18056/2021 г. на Районен съд – Варна и оставя без разглеждане като недопустима молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК на Т. М. В. за възстановяване на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК за поправяне на нередовности на въззивната жалба на Т. В. срещу първоинстанционното решение по чл. 127, ал. 2 СК.

Определението се обжалва от ищеца М. С. А. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка за правилност при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК? По същество касаторът се оплаква, че определението е незаконосъобразно, защото чл. 51 ГПК е приложен неправилно. Претендира разноски в касационното производство.

Ответникът Т. В., ответник и по частната жалба, възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а определението е правилно.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че пропускането на срока е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното възникване и упражняване на правото по чл. 64, ал. 2 ГПК. Съобщението до 1 адв. Д. Й., процесуален представител на ответника Т. В., с указанията за поправяне на нередовности на въззивната жалба, е връчено на 09.08.2022 г. в нарушение на чл. 51, ал. 1 ГПК – съображения от приложимата редакция, действала в периода 30.06.2022 г. – 02.02.2023 г. Връчването е нередовно, а срокът по чл. 262, ал. 1 ГПК не е започвал да тече. За Т. В. не е възникнало правото да иска възстановяване на непропуснатия срок за отстраняване на нередовности в неговата въззивна жалба, поради което е недопустимо (следва да се обезсили) първоинстанционното определение за отхвърляне на подадената молба по чл. 64, ал. 2 ГПК от Т. В. и тя следва да се остави без разглеждане по същество.

Настоящият състав намира, че касаторът не е надлежно легитимиран да обжалва въззивното определение. Въззивният съд е отрекъл надлежното възникване на правото на възстановяване на срок, което е упражнено не от касатора, а от насрещната страна. Недопустимата частна жалба не следва да се разглежда по същество.

При този изход на делото и по аргумент от обратното по чл. 78, ал. 4 и ал. 1 ГПК в тежест на касатора остават направените разноски в настоящото производство.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на М. С.

А. срещу определение № 1023/14.03.2023 г. по ч.гр.д. № 348/2023 г. на Окръжен съд – Варна.

Определението може да се обжалва от касатора с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчване на преписа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2