Определение № 499 от 05.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 499 гр. София, 05.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20238002101257 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1320 от 08.11.2022г. по гр.д. № 815/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 266830 от 06.01.2021г. по гр.д. № 8076/2017г. на Софийски градски съд в обжалваната осъдителна част, с която Е. Л. Ч. и Т. Ч. са осъдени да заплатят на А.

А. В. и Т. Н. В. на основание чл. 72, ал.1 и 2 ЗС и чл. 59 ЗЗД следните суми: 1/ 158 667 лв. увеличена стойност вследствие извършени подобрения в периода от 01.07.2015г. до 10.04.2017г. в недвижим имот - УПИ с площ от 420 кв.м., парцел * в кв.70 по плана на в.з. Б., а по КККР поземлен имот с идентификатор * с площ от 415 кв.в. и сграда с идентификатор *, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица]; 2/ 1900 лв. разноски за запазване на имота - за неговата охрана; 3/ 136 лв. заплатени данъци за имота за 2017г., заедно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на иска 23.06.2017г. до окончателното изплащане.

Касационната жалба е подадена от ответниците по иска Е. Л. Ч. и Т. Ч. чрез адвокат Н.. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по множество правни въпроси. Твърди се и нищожност на решението поради незаконен състав, доколкото чрез случаен подбор е определен само съдията-докладчик, но не и членовете на състава.

Ответниците по касационната жалба А. А. В. и Т. Н. В. в писмения си отговор застъпват становище, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендират разноски. Към отговора и с последваща молба от 25.10.2023г. представят писмени доказателства за новонастъпили факти. Тези доказателства не могат да бъдат обсъждани, тъй като в касационното производство е недопустимо събиране на нови доказателства.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с по чл.72 ЗС, евентуално по чл.59 ЗЗД. Ищците А. А.

В. и Т. Н. В. твърдят, че в резултат на публична продан им е възложен с Постановление за възлагане от 27.04.2015г. по изп.дело № 20147810400196 на ЧСИ Г. Д. с per. № * на КЧСИ недвижим имот с кадастрален идентификатор ***, с площ по кадастралната карта от 906 кв.м., с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], ведно с находящата се в имота недовършена сграда, която към датата на съставяне на възлагателното постановление на ЧСИ е в етап строителство изпълнено до кота +5,70 м. Две години след въвеждането им във владение с Решение № 34 от 21.04.2017г., гр.д. № 3066/2016 г., ВКС, ГК, 2 г.о., постановено по реда на чл.303, т.6 ГПК, 1 постановлението за възлагане от 27.04.2015 г. е отменено и е била възстановена висящността на изпълнителното производство. В периода от влизане в сила на постановлението за възлагане до отмяната му 21.04.2017г. ищците претендират, че като добросъвестни владелци са осъществили подобрения в имота, с които увеличили стойността му. Претендират 158 667 лв. за извършените подобрения и 3080,53 лв. заплатени на отпаднало правно основание във връзка с извършени административни разходи за имота.

Ответниците оспорват исковете; твърдят, че ищците не са владелци на имота, придобит с постановление за възлагане от 27.04.2015г., а го държат на отпаднало правно основание. Оспорват извършването на подобренията в посочения период.

От фактическа страна е установено, че Е. Л. Ч. е собственик на основание договор за покупкопродажба с нотариален акт от 01.12.2001г. на незастроен УПИ целия с площ от 420 кв.м., който имот по действащия градоустройствен план е парцел * в кв.70 по плана на в.з. Б. и незастроен УПИ целия с площ от 471 кв.м., който съставлява парцел * в кв.70 по плана на в.з. Б., които парцели към 11.06.2015 г. съобразно действащата КККР представляват поземлен имот с идентификатор *** с площ 906 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица]. За УПИ *, кв.70 по плана на в.з. Б. е издадено разрешение за строеж № 50/16.03.2006г. и са одобрени строителни книжа за еднофамилна жилищна сграда на името на Е. Л. Ч.. Липсват данни за издадено удостоверение по чл.181 ЗУТ; съставен е констативен акт от 22.12.2006г., с който е установено съответствие на строежа с издадените строителни книжа. Според заповедната книга към 09.04.2009 г. са изпълнени кофраж и армировка на плочите на втория етаж.

През 2014г. е образувано пред ЧСИ Г. Д. изпълнително дело с взискател „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД срещу длъжниците А. Т. Ч., Е. Л. Ч. и Т. Ч. Ч. за принудително събиране на сумите по издаден изпълнителен лист от 20.01.2014 г., въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Върху двата УПИ през месец юли 2014 г. е вписана възбрана в полза на взискателя и впоследствие е насочено принудително изпълнение чрез публична продан. В резултат на осъществена публична продан с постановление за възлагане на недвижим имот от 27.04.2015г., влязло в законна сила на 22.05.2015г., имотът е възложен на А. А. В. по време на брака му с Т. Н.

Ч..

След 01.07.2015г. купувачите предприемат довършване на сградата и благоустройство на имота, по повод на което са направили множество разходи - предмет на делото. Осъществена е и процедура по обединяване на двата УПИ, във връзка с която също заплатени 130 лв. Сключени са договори за присъединяване към електроразпределителната мрежа, към водоснабдителните и канализационни системи, както и договор за охрана, във връзка с които са направени съответни разходи.

С Акт от 23.05.2016г., издаден от фирма за строителен надзор е установено, че към посочената дата е изпълнена конструкцията на сградата до кота +5,70 м, без покривна конструкция и некачествена зидария; няма хидроизолация и дренаж около строежа, няма захранване с ток и вода, не са изпълнени водопроводна, канализационна, електро и отоплителна инсталация, не са монтирани врати и дограми. На 21.06.2016г. е съставен акт обр.14 за приемане на конструкцията.

На 04.08.2016г. е съставен акт обр.15 за установяване годността за приемане на строежа и е извършено предаване на строежа от строителя на възложителя. На 25.11.2016г. е издаден протокол акт 19, подписан от ищеца и третото лице „Фокси Билд“ ЕООД, с който е удостоверено, че посочените в него видове работи към 25.11.2016 г. са завършени и подлежат на заплащане в общ размер на сумата от 160 714,60 лв. На 10.04.2017г. е издаден технически паспорт на сградата от строителния надзор.

По молба на длъжниците Е. Л. Ч. и Т. Ч. с Решение № 34/21.04.2017г. постановено по гр.д. № 3066/2016 г. на Върховния касационен съд, II г.о. е отменено на основание чл.303, ал.1, т.6 от ГПК постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижим имот от 27.04.2015г., поради нередовно призоваване на длъжниците. Въз основа на издаден обратен изпълнителен лист от 12.06.2017г., ищецът А. А. В. е осъден да предаде на ответниците Ч. владението на възложените имоти.

Въводът е реализиран от ЧСИ на 26.07.2022г.

Събрани са гласни доказателства по възражението на ответниците, че още преди 2015г. сградата е била построена до етап груб строеж, така че незаконосъобразно е изнесен на публична продан 2 само УПИ, без сграда. Софийски апелативен съд след обсъждане на свидетелските показания на свидетелите С. Т. Б., Д. С. Б., В. К. К., Б. С. Б., П. А. Г.-зет на ищците, както и на двете комплексни СТЕ, е счел възражението за неоснователно. Приел е, че към месец април 2015г. сградата е била в процес на строеж, изградена до втора плоча, без покрив. Същевременно, от 2012г. длъжниците по изпълнителното дело са живеели преимуществено в А.. С оглед на това към датата на постановлението за възлагане 27.04.2015 г. сградата не е била в степен на завършеност „груб строеж“. Тази степен е достигната през месец юни 2016 г. когато е издаден акт обр.14 за приемане на конструкцията и удостоверение по чл.181 ЗУТ 07.06.2016г. Така че, към момента на предявяване на настоящия иск на 23.06.2017г. сградата е била на етап груб строеж - със завършен покрив и частично извършени довършителни работи.

По делото са приети основна комплексна техническа експертиза, допълнителна такава и повторна комплексна експертиза. Според експертизите всички видове СМР са били необходими за довършване на сградата в настоящия й вид. Оценката на извършените от ищците СМР според основната експертиза възлиза на 158 667 лв. Увеличената стойност на имота към 2017 г. спрямо 2009 г. е в размер на 169 543 лв. Според повторната експертиза извършените СМР са оценени на 160 874,60 лв., а увеличената стойност на имота е 158 683 лв. В повторната експертиза изрично е направено разграничението каква е стойността на имота към 27.04.2015г. (публичната продан) и към 23.06.2017г. със и без подобренията, като е направен извод каква е увеличената стойност.

Съдът е приел, че не е необходима трета повторна или допълнителна експертиза. Моментът на достигане на етапа „груб строеж“ е доказан по делото с надлежен документ, а също така е ясно, че удостоверението по чл.181 ЗУТ е издадено на 07.06.2016г. преди влизане в сила на 09.06.2016 г. на Заповед № РД-50- 29/29.05.2016г. за изменение на издаденото разрешение за строеж (с него се предвижда промяна покривната конструкция на сградата и вътрешното разположение на стаи и преградни стени), така че към този момент не са били предприети строителни действия от страна на А. В. по изменените проекти.

При тези обстоятелства въззивният съд е намерил предявената претенция за основателна.

Позовал се е на разрешението в ППВС № 6/1974г., според което право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл.72 и чл.74 ЗС има само владелецът, но не и държателят, като при изясняване дали подобрителят е владелец е необходимо да се изхожда от презумпцията на чл.69 ЗС. В случая презумпцията не е оборена и ищците имат качество на владелци като спорът е дали са добросъвестни такива или приравнени на тях. Съдът е посочил, че правно основание за добросъвестно владение по чл.70 ал.1 ЗС са всички прехвърлителни двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици; правно основание е и съдебното решение по конститутивен иск, с което се прехвърля правото на собственост или ограничено вещно право, т.е. всички юридически актове с вещноправни последици. От друга страна, владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. В случая е от значение въпросът дали отменената от ВКС публична продан по реда на чл.303 ГПК (поради нередовно призоваване на длъжниците) може да се приравни на годно правно основание по смисъла на чл.70 ЗС. На този въпрос Софийски апелативен съд е дал положителен отговор. Изтъкнал е, че публичната продан като едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител има характеристиката на принудителна продажба. Постановлението за възлагане подлежи на съдебен контрол по реда на чл.435 ал. 3 ГПК, а след като влезе в сила публичната продан може да се оспорва само по исков ред /чл.496 ал. 3 ГПК/. Съдът се е позовал и на приетото в Тълкувателно решение № 6/2020г. на ОСГТК на ВКС, че влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижим имот след извършена публична продан не подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК, както и на т.3 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според която на отмяна подлежат само съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със СПН, каквито постановленията за възлагане не са. Така че, подадената молба за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот не е била допустима. Предвид изложеното съдът е заключил, че отмененото от ВКС постановление за възлагане следва да се приравни на вече отпаднало, но годно правно основание по смисъла на чл.70 ЗС. Купувачите се явяват добросъвестни владелци основанието не е нищожно, а неправилно отменено от ВКС съгласно практика, която 3 понастоящем е преодоляна с горепосоченото тълкувателно решение.