Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 240 от 10.12.2024, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 358/2024
Вид
Решение № 240
Подписан
10.12.2024
В сила
08.07.2025
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Кирил Градев Стоянов, Даниела Дончева Михова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.444 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.445 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.495 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.586 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.114 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.167 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.73 - чл.79 · Закон за кредитните институции
  • чл.73 - чл.79 · Закон за кредитните институции
  • чл.73 - чл.79 · Закон за кредитните институции
  • чл.73 - чл.79 · Закон за кредитните институции
  • чл.73 - чл.79 · Закон за кредитните институции
  • чл.73 - чл.79 · Закон за кредитните институции
  • чл.73 - чл.79 · Закон за кредитните институции
  • чл.73 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл.73 ал.1 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл.79 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Бургас, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Д.а като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242000500358 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *, гр.София против решение № 129/06.02.2024г. постановено от окръжен съд – Бургас по гр.д. № 1220/2023г., с което е отхвърлен иска на Банката против М. С., нотариус с № 581 с правно основание чл.73 ал.1 от ЗННД във вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати сумата от 89 120 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди – удостоверен материален интерес по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека както и 11 881.59 лв. – законна лихва върху главницата, изчислена считано от датата на влизане на решението за частичната нищожност на нотариалния акт - 08.04.2022г. до датата на подаване на исковата молба и ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 10 380 лв. – разноски по делото. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете.

Решението се оспорва като необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. За да постанови решението си съдът е приел, че макар и да са налице нарушения от страна на ответника – нотариус, то вредите са били предполагаеми а не реални. Този извод на съда се оспорва като неправилен. Не са разгледани всички твърдения в тази насока. Банката е навела твърдения, че вземането и по договор за кредит с „Виктория Декарт“ ЕООД – кредитополучател е останало необезпечено поради неизпълнение на задълженията на нотариус С. за 1 установяване на правото на собственост при учредяване на договорната ипотека върху имота представляващ 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 459 кв.м – съответно УПИ 18 – 3262 в кв.163 по плана на гр.Карнобат.

По делото се установява, че нотариусът не е изследвал правото на собственост. Ипотекарните длъжници Т. Г. и съпругата му Р. Г. са направили дарение на имота на сина си Д. Г. и към момента на сделката не са били собственици на имота. В резултат на тези действия на нотариуса ипотеката е прогласена за частично нищожна с влязло в сила решение по гр.д. № 820/2021г. на РС – Карнобат. Така в резултат на действията на нотариуса договорът за кредит е останал необезпечен. Обезпечаването на кредитите на банките е регламентирано в чл.73 – чл.79 от ЗКИ с оглед стабилността на банковата система. В съответствие с тези изисквания „ПИБ“ АД е приела собствени правила за кредитиране, които изискват от кредитополучателите да предоставят достатъчни по стойност и ликвидност обезпечения. При предоставяне на кредита на „Виктория Декарт“ ЕООД срещу предоставените обезпечения е преценено, че може да бъде отпуснат кредит в размер на 125 000 лв. По оценка на вещото лице имота е оценен през 2015г. на 76 000 лв., което означава, че кредитът е обезпечен наполовина. Имота е следвало да послужи като обезпечение съобразно общите правила на банките и вътрешните на „ПИБ“ АД. Отпадането на имота като обезпечение променя условията изобщо за кредитиране. По така изложените съображения първоинстанционният съд не е съобразил, че Банката е претърпяла вреда от неизпълнението на задълженията на нотариус С. към момента на отпускане на кредита – при тези условия Банката не би отпуснала кредит на „Виктория Декарт“ ЕООД. Вредата би се изразила като пазарната оценка на имота, по която би следвало да бъде реализиран той при проданта му.

Не е съобразено и обстоятелството, че вследствие допуснатата грешка и прогласената частична нищожност Банката загубва качеството си на привилегирован кредитор в производството по изп.д. № 340/21г. по описа на ЧСИ Н.. Това обстоятелство е безспорно и е констатирано от съда.

Неправилен е обаче извода, че загубата на привилегията не е нанесло реални вреди и същите са останали недоказани. Правото на предпочтително удовлетворение от стойността на ипотекирания имот е било отнето и неминуемо за Банката настъпват вреди, тъй като дори и имота да бъде изнесен на публична продан, то дългът няма да бъде погасен предпочтително за сметка на други присъединени взискатели по изп. дело.

След постановяване на решението по първоинстанционното дело Банката е направила искане до ЧСИ да предприеме изпълнителни действия срещу имота, по отношение на който ипотеката е прогласена за частично нищожна, но Банката е получила отговор, че процесният имот представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444 от ГПК и спрямо него не могат да бъдат извършвани принудителни действия. Би могло да се предприемат изпълнителни действия само срещу ½ от дворното място и югоизточното складово помещение с площ от 22 кв.м и изградената на 2 регулационната линия масивна стопанска сграда, цялата от 44 кв.м. При надлежно сключване на ипотеката това не би се получило. Следователно Банката търпи вреди от действията на нотариуса и е неправилен извода на съда, че Банката следва да изчака приключването на изпълнителното производство, за да се установят настъпилите в патримониума на Банката вреди.

Твърди се, че вредите за банката са реални и се изразяват в размер на пазарната цена на имота, на която той би се реализирал на публична продан ако Банката можеше да изпълнява срещу него. Пред първоинстанционния съд е поискана оценъчна експертиза като дадената по него оценка е в по-висок размер от претендираните от Банката вреди – т.е. – може да се приеме, че тези вреди са доказани и по размер. Според страната не са ценени и всички представени по делото доказателства – удостоверение от ЧСИ за размера на вземанията по изп. листи по ч.гр.д. № 290/2021г. и № 301/2021г. на РС – Карнобат, протокол, от който е видно че към 06.02.2024г. след извършване на разпределение на продадено имущество на длъжниците задължението към взискателя „ПИБ“ АД възлиза на 400 743.51 лв. като страната сочи, че дори и след получаване на разпределените суми те няма да бъдат достатъчни за погасяване на дълга.

Установява се, че длъжниците не притежават друго имущество и Банката има интерес от принудителното изпълнение срещу процесния имот, по отношение на който е била учредена договорната ипотека, но това е невъзможно поради несеквустируемостта на този имот, която не би била налице ако ипотеката би била учредена надлежно и банката би била ипотекарен кредитор. Взема се отношение и по разноските. Моли се изцяло за отмяна на обжалваното решение и осъждането на нотариус С. да заплати на банката търсената сума от 89120 лв. Представят се нови доказателства – протоколи за разпределение от 06.02.2024г. и от 27.02.2024г., както и отговор от ЧСИ Н. от 27.02.2024г., които се моли да бъдат приети като се акцентира, че с отговора на ЧСИ за първи път се констатира несеквестируемост на имота в рамките на принудителното производство на процесния имот – първи жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище със самостоятелен вход от изток от построената в дворното място, цялото от 459 кв.м масивна двуетажна сграда, което жилище е със ЗП 99 кв.м и принадлежащите му югоизточно и източно складови помещения в избения етаж на жилищната сграда. Това обстоятелство страната сочи, че е новооткрито и че не е могла да го узнае преди ЧСИ изрично да го определи като такъв. Жалбата се поддържа пред съда от процесуалните представители на Банката – юрисконсулти.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от страна на ответницата М.

Т. С. – нотариус с рег. № 581 чрез процесуален представител – адвокат.

Въззивната жалба се оспорва изцяло. Според страната ответницата не е причинила на банката твърдените вреди поради необезпечаване на кредита.

Твърди се, че към момента на предявяване на исковете не е причинен какъвто и да е вредоносен резултат. За уважаване на претенцията кумулативно следва 3 да бъдат доказани всички предпоставки: 1.противоправно поведение на нотариуса относно задълженията му по раздел 2 от ЗННД, 2. Реално причинена вреда, 3 вина – презумирана по чл.45 ал.2 от ЗЗД и 4.причинно следствена връзка между поведението и резултата – вреда.

Първоинстанционният съд стриктно е изхождал от тези изисквания и е приел, че не е налице съществен елемент от сложния фактически състав – вредоносния резултат.

От обективна страна се установява от представените доказателства. че е налице висящо изпълнително производство с взискател „ПИБ“АД. Въпреки реализираните публични продажби производството по принудително изпълнение не е завършило и е висящо. Не е завършено и разпределението на събраните суми. Насрочено е разпределение на сумата от 52300 лв. за 06.02.2024г. Оспорва се разпростирането на ипотеката по отношение на масивния гараж в имота със застроена площ от 38 кв.м. Сочи се, че извън първата по ред ипотека е предвидена и ипотека върху СОС с идентификатор *** – апартамент № 11 на ет.3 в блок 2 в кв. 1304 по плана на гр.Н, Слънчев бряг – запад с площ от 55 кв.м. Сочи се освен това и, че вземанията на банката са обезпечени с трета ипотека, оформена с нот. акт № 161, д. № 132/26.07.2017г. на нотариус Д – А, по която е ипотекиран недвижим имот с площ от 3 775 кв.м ведно с изградените в него двуетажна масивна жилищна сграда – комплекс от къщи за гости за селски туризъм – въведен в експлоатация, състоящ се от 10 – типови сгради. Посочено е недвусмислено, че с тези имоти се обезпечава един и същи кредит по програмата за микрокредитиране от 14.12.2015г. – в размер на 125 000 лв.

Банката е свръхобезпечена и това обезпечение очевидно ще удовлетвори претенциите в пълен размер. Банката хипотетично би останала неудовлетворена само при изчерпване на всички способи за удовлетворение.

Некоректно от страна на Банката е визирано като предмет на въпросната договорна ипотека не са посочени и другите имоти, по отношение на които не е прогласена за нищожна. Вредите, които се претендират не следва да бъдат хипотетични, а реални, действително претърпени. Цитира се и практика а ВКС – Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023г. постановено по т.д. № 3/2021г. Установената пазарна стойност не обуславя реално претърпяна вреда, още по – малко установява размер на същата.

Направени са искания и по разноските – осъществено е безплатно представителство по чл.38 от ЗА, а сумата е присъдена на страната. По размера се сочи, че не е прекомерен и не следва да бъде намалявано.

Становището по отговора се поддържа пред съда от упълномощения надлежно процесуален представител – адвокат.

След първоначално връщане на делото за произнасяне по чл.248 от ГПК съдът се е произнесъл с определение № 1588 от 17.06.2024г. Решението е изменено, като Банката е осъдена да заплати разноските вместо на ответницата С. на адвокат З. за осъщественото представителство по чл.38 от ЗА. Без уважение е оставено възражението на „ПИБ“ АД за прекомерност на 4 присъденото възнаграждение и искането за намаляване на размера му.

Депозирана е частна жалба от „ПИБ“ АД против определение № 1588 от 17.06.2024г., с което е оставено без уважение искането на Банката за намаляване на размера на възнаграждението за адв.З.. Страната сочи, че не дължи заплащане на такова възнаграждение, тъй като не са представени никакви доказателства, че М. С. е платила на адв.З. хонорар в такъв размер.

Изложени са обстойни съображения. Такива се излагат и по въпроса, че самият хонорар на адв.З. бил неправилно определен съобразно Наредбата за МАВ. Сочи се, че договорът е сключен през м. август 2023г. когато наредбата е действала в старата си редакция от 2020г. Според страната изменението през м. ноември 2022г. няма действие спрямо този договор, тъй като няма ретроактивно действие.При условията на евентуалност страната сочи, че с оглед решението на СЕС от 25.01.2024г. съдът не е обвързан с размерите по Наредбата и може да определи размер под минимума, тъй като според страната делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

От страна на ответницата М. С. е постъпил отговор на частната жалба на „ПИБ“ АД. Процесуалният представител на страната е посочил, че е представил списък в който е обосновал дължимостта на възнаграждението на основание чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с чл.38 ал.1 т.3 от ЗА и чл.7 от Наредба № 1 за МРАВ. Оспорват се изцяло твърденията в частната жалба като неверни.