Решение № 535 от 10.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. София, 06.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000502281 по описа за 2023 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д. 11 647/22 г. по описа на СГС – Р. К.. С решение по делото № 2853/23 г. съдът, като е приел, че тя, като пешеходец, е съпричинила вредоносния резултат с 30 %, които е приспаднал от определеното на основание чл. 52 ЗЗД обезщетение, възлизащо в пълен размер на сумата от 45 000 лв., е осъдил ДЗИ Общо застраховане АД да заплати на основание чл. 342 КД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 31 500 лв. и такова за имуществени, в размер на 3 737.64 лв., ведно със законните лихви от 04.11.22 г., като е отхвърлил исковете до заявените суми от 80 000 лв. за обезвреда на неимуществените вреди и 5 339.48 лв. за имуществени вреди. Присъдени са в полза на страните съразмерни разноски.

Недоволна от решението е ищцата. С жалбата си тя оспорва наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди, че тъй като катастрофата е станала към средата на платното, правещият ляв завой водач на застрахован при ответника автомобил, е могъл да я забележи и да осигури предимството й, тъй като мястото на пресичане се осъществявало на нерегулирано с хоризонтална или вертикална маркировка кръстовище, но било продължение на тротоара. Наред с това тя счита, че пълното обезщетение е занижено, тъй като в резултат на катастрофата получила две счупвания на долен крайник и едно на китка на ръката. Едната фрактура на крака е лекувана оперативно, с имплантиране на остеосинтетичен материал, като предстои операция за отстраняването му. Коленната става остава с ограничен обем от движения, който затруднява клякането и изкачването по стълби. Намалена е и подвижността на китката. Обжалва решението в отхвърлителната му част и пледира за пълно уважаване на претенцията.

В производството пред САС не са представяни нови доказателства.

При служебна проверка въззивният състав установи, че е сезиран с допустима 1 жалба, с която се обжалва валиден и допустим съдебен акт. Дължи се произнасяне относно правилността на решението съобразно доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.

Въз основа твърденията на страните и наличните по делото доказателства, САС прави следните изводи:

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, с източник договор за застраховка на автомобилистите, по отношение на автомобила, участвал в катастрофата. Няма направени правоизключващи възражения.

Разпитана като свидетел (л. 68) водачката на застрахованото МПС, П., заявява, че през лятото на 22 г., към обяд, тя се движела в ж.к. Дружба, София. Предприела включване с ляв завой от ул. Ген. Стоян Стоянов в ул. 5048, за да излезе на ул. Кап.

Димитър Списаревски. В същото време, на същото място, неизвестен автомобил навлязъл в платното на водачката, правейки десен завой в обратна посока. Поради тази причина вниманието на свидетелката било насочено към завиващата кола. За да няма удар между двете МПС, колата на свидетелката била изнесена в дясна посока.

Внезапно П. видяла жена, която пада от дясната й страна. В този момент пешеходката била в средата на кръстовището. Към мястото, от което тя била предприела пресичане, нямало директна видимост поради паркирали коли. Свидетелката определя удара като слаб (поради ниската скорост), но пешеходката била възрастна и с това се обяснява падането й на земята. Колата не получила никакви деформации.

Приета е техническа експертиза, осъществена от в.л. инж. А. А.. Същият приема, че при движение на ищцата с бавен, спокоен или бърз ход, ударът е бил предотвратим от водачката на застрахованото МПС чрез аварийно спиране. Ударът се е състоял между предната дясна част (мястото на предния десен калник) и пресичащата жена. Уврежданията са получени както от съприкосновението с колата (фрактури на крака), така и от падането на пътното платно (фрактура на ръката).

Експертът счита, че ако застрахованият автомобил е бил с включен мигач, пешеходката е могла да предвиди маневрата и да не предприема пресичане, но и навлизайки в кръстовището, при установяване на извършваната маневра, тя е могла да спре преминаването, без да навлиза в мястото по треакторията на завиващия автомобил. Само при пресичане тичешком, ударът би бил непредотвратим от автомобилиста. Дори да е имало паркирани автомобили, видимостта не е била ограничена за никой от участвалите в катастрофата.

Приета е медицинска експертиза, извършена от в.л. д-р Б. Б.. Същият определя, че в причинна връзка с ПТП са фрактура на десния голям пищял в горната му част, с депресия на ставната му повърхност, фрактура на главичката на десния малък пищял, фрактура на дясната лъчева кост в областта на китковата става. Фрактурата в областта на дясното коляно е лекувана оперативно и била стабилизирана с метална плака с винтове. На ищцата било забранено да стъпва 4 месеца на десния си крак, като до момента на прегледа (7 м. след катастрофата) няма пълно възстановяване и продължава рехабилитационният процес. Прогнозата на специалиста е, че ограниченията в движението на коленната и китковата става с времето ще се преодолеят, а захватът с дясната ръка ще се засили. Оперативният белег не следва да се третира като козметичен дефект, макар че е видим – същият не загрозява и не изисква носене на специални дрехи с цел прикриването му. Според експерта с времето ще отпадне напълно нуждата от ползване на помощни средства (от проходилка, през две канадки, редуцирани до една и движение без подпомагане).

За страданията на ищцата е разпитан като свидетел синът й – св. Й. (с. 69).

Наред с болките от физическо естество, той набляга на невъзможността ищцата да сгъне крака си в областта на коляното и чувството й за малоценност и тежест за 2 близките хора.

При анализ на така събраните доказателства, настоящият състав се солидаризира с виждането на първоинстанционния съд. Вярно е, че десният крак на ищцата при удара от колата е бил счупен на две места, но в една и съща област и обездвижването (т.е. търпените неудобства) е било понесено като единно страдание.

Установените при прегледа на ищцата остатъчни явления – оточност на коленната става, невъзможност за нейното свиване и намален захват и обем на движения на дясната китка вещото лице определя като преходни. На вещото лице не е поставен въпросът дали е нужна екстракция на вложените остеосинтетични материали и по какъв начин отстраняването им би повлияло състоянието на засегнатия крак. Поради това САС не може да анализира и оценява вреди, произтичащи от избрания начин на лечение (оперативно с инплантирана метална плака). Тенденцията, заявена от лекаря травматолог, е за раздвижване на крайниците и възстановяване на пациентката.

Относно съпричиняването на вредоносния резултат се установява липса на намалена видимост за пешеходката. Това означава, че тя е възприемала извършваните паралелни маневри от две превозни средства с треактория на движение в завой, на нерегулирано кръстовище. Това е предполагало тя или да не навлиза на пътното платно (макар и движейки се по позволен начин), или да изчака приключването на започнатите маневри, като преустанови пресичането до място, извън пътя на започналото ляв завой превозно средство (което в следващ момент я удря).

Определеното съотношение в участието за достигане до вредоносния резултат е правилно, доколкото управление на МПС се допуска след положен успешен изпит за правоспособност, а той се полага след теоретично и практическо обучение. Налице е била и техническа възможност за автомобилистката да спре, но същата не е осъществявала постоянно наблюдение на пътната обстановка, а е концентрирала вниманието си само в посоката на движение на автомобила, пътуващ в съседната лента.

Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на обжалваното решение с оглед наведените доводи за неправилност, същото следва да се потвърди, като САС се ползва на основание чл. 272 ГПК от мотивите на първоинстанционния съд.

На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в отхвърлителната му част решение № 2853/23 г., постановено по гр.д. 11 647/22 г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК Р. А. К. да заплати на ДЗИ Общо застраховане АД разноски за въззивното производство в размер на 150 (сто и петдесет) лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните съобразно изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4