Решение № 129 от 09.09.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. гр.Несебър, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д. при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Административно наказателно дело № 20242150200320 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба вх. № 5458/14.06.2024 г. по описа на НРС от „Е.“ ЕООД, ЕИК ****, чрез адв. Д. Д. от САК, с адрес за призоваване: гр. С., ул. „Л.“ № ***, срещу наказателно постановление № 02-2400110/11.04.2024 г. на директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал.

5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърдят се съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му, изразяващи се в отсъствие на пълно изложение на фактическите и правни основания за издаването, вкл. в нарушение на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и липса на мотиви. Правят се оплаквания за несправедливост на наложената санкция, като се обосновава и приложение към случая на чл. 28 от ЗАНН.

Моли се за отмяна в цялост на НП, като издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и се претендират съдебни разноски.

Административнонаказващият орган не взима писмено становище по постъпилата жалба. Представя в цялост преписката по издаване на обжалваното наказателно постановление.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не изпраща представител. Представя писмена молба, с която поддържа депозираната жалба и ангажира доказателства за направените разноски по делото. Излага твърдения, че за едно и също нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ е била ангажирана отговорността на жалбоподателя с две отделни НП, като второто е предмет на обжалване по АНД № 319/2024 г. по описа на НРС. Посочва се, че санкционирането два пъти на нарушението е недопустимо на основание чл. 17 от ЗАНН и води до налагане на явно несправедлива санкция. Не се правят доказателствени искания и не се представят писмени 1 доказателства във връзка с предмета на спора.

Насрещната страна по жалба – директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата пред съда, в съдебно заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата си, а именно за доказаност на нарушението по безспорен начин и обоснованост на обжалвания акт. Моли, обжалваното постановление да бъде потвърдено с крайния съдебен акт като законосъобразно, правилно и мотивирано. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, моли за присъждане в полза на наказващия орган на юрисконсултско възнаграждение, не ангажира нови доказателства.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /л. 8-9 от делото/, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 15.01.2024 г., от служители на дирекция „Инспекция на труда“ /ДИТ/ – гр.

Бургас, сред които и свидетелката Д. Р. – главен инспектор, била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в целогодишен обект - ресторант в „СБР Е.“, находящ се в гр. Несебър, ул. „П.“ № 20, стопанисван от „Е.“ ЕООД, ЕИК ****.

Проверката се състояла по повод постъпил в ДИТ анонимен сигнал, като при същата се констатирало, че работодателят не съхранява в обекта, където се полага труд Правилник за вътрешния трудов ред и не го е предоставил на проверяващите служители от контролния орган ДИТ при поискване до приключване на проверката в обекта. Констатацията на проверяващите била обективирана в протокол от извършена проверка № ПР2402033/13.02.2024 г., като поведението на жалбоподателя било квалифицирано като нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ и му било дадено задължително предписание – в срок до 15.02.2024 г. да съхранява в обекта и на разположение на контролните органи Правилник за вътрешния трудов ред, съгласно чл. 403а, ал. 1 от КТ. Протоколът от проверката, ведно със съдържащите се в него предписания, бил връчен на жалбоподателя чрез упълномощения представите Й.К.. На 17.02.2024 г. била извършена повторна проверка на място в обекта, отново по повод постъпил в ДИТ анонимен сигнал, при която било констатирано, че жалбоподателят не е изпълнил даденото с протокол от извършена проверка № ПР2402033/13.02.2024 г. задължително предписание да съхранява в обекта Правилник за вътрешния трудов ред и да го предоставя при поискване на контролните органи, предвид което на пълномощника на дружеството била връчена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, да се яви на 21.02.2024 г. в сградата на ДИТ Бургас и да представи съответните документи, вкл. правилника. За резултатите от втората проверка бил съставен протокол за извършена проверка № ПР2407043/19.03.2024 г., с който - в т. 4, било констатирано неизпълнение на даденото предписание за спазване на чл. 403а, ал. 1 от КТ. При тези данни от св. Р. бил съставен и АУАН № 02-2400110/19.03.2024 г. за нарушение на чл.

415, ал. 1 от КТ, връчен по надлежния ред на упълномощеното лице. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства, в това число и писмените такива - АУАН № 022400110/19.03.2024 г.; призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК до жалбоподателя за явяване в ДИТ – Бургас на 21.02.2024 г.; протокол от извършена проверка № ПР2402033/13.02.2024 г.; пълномощно на Й.К.; идентификационна карта; протокол от 2 извършена проверка № ПР2402033/13.02.2024 г.; заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; длъжностна характеристика за длъжност „главен инспектор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас. Фактическата обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитаната свидетелка Д.

Р..

От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира изцяло. Следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва установените факти, а излага възражения касаещи изцяло правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, съобразно чл. 416, ал. 5 вр. чл. 399, ал. 1 от КТ/ и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Отделно от това, от доказателствата по делото се установи надлежното оправомощаване на служители от ДИТ – гр. Бургас да съставят актове на нейна територия /по реда на чл. 37, ал. 1, б. „б” ЗАНН и въз основа на длъжностна характеристика/.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното производство, които да влекат отмяна на постановлението.

Досежно оплакванията за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, съдът намира, че същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Наказващият орган надлежно е установил релевантните към нарушението факти, изложени последователно и логично в обстоятелствената част на НП и кореспондиращи с констатациите на актосъставителя в АУАН. Изложени са мотиви относно конкретното съставомерно нарушение и са посочени доказателствата, които го установяват, както и е аргументирана преценката на наказващия орган за отсъствие на предпоставки случая да бъде квалифициран като маловажен и мотиви за определяне размера на санкцията, която следва да се наложи. Следва да се посочи, че оплакванията за процесуални нарушения и липса на мотиви на жалбоподателя са общо формулирани, като видно от всички материали по преписката са отправени за пръв път с жалбата пред съда. Отделно, в хода на производството не бе ангажирано нито едно доказателство в подкрепа на доводите на жалбоподателя, нито бяха изложени фактически твърдения, които да се подкрепят от събраните доказателства и да обосновават порок в обжалваното НП.

Не се констатират и нарушения на материалния закон, които да водят до извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В процесния случай се касае до извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, съгласно която разпоредба на наказание подлежи лице, което не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Според чл. 403а, ал. 1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и 3 организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Доколкото съдът от фактическа страна прие за доказано, че на 15.01.2024 г. в стопанисвания от жалбоподателя обект на контрол не се е съхранявал правилника за вътрешния трудов ред, нито е бил представен по поискване на служителите от ДИТ, правилно с протокол № ПР2402033/13.02.2024 г. проверяващите са констатирали нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ и съгласно правомощията си по чл.

404, ал. 1, т. 1 от КТ са наложили принудителна административна мярка /ПАМ/ на нарушителя, като са дали задължително предписание по т. 2 - в срок до 15.02.2024 г. да съхранява в обекта, където се полага труд и да предоставя на контролните органи на ДИТ при поискване екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, съгласно чл.

403а, ал. 1 от КТ. Принудителната административна мярка е приложена с издаването и връчването на заповедта на 13.02.2024 г., като в текста на протокола изрично е вписано законовото положение, предвидено в чл. 405 от КТ, че ПАМ се ползват с предварително изпълнение. Въпреки надлежно наложената ПАМ, при повторна проверка, последваща срока за изпълнение на предписанието, а именно от 17.02.2024 г., проверяващите инспектори при ДИТ отново не са установили правилник в обекта, като същият не им е бил предоставен до края на проверката. При това положение, съдът счита за законосъобразен извода на наказващия орган за наличие на описаното в НП нарушение, съставляващо неизпълнение на приложена от контролния орган ПАМ, свързана със спазване на трудовото законодателство и в частност с изпълнение на задължение по чл. 403а, ал. 1 от КТ.

По повод оплакванията на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че в случая не е нарушен основния принцип на чл. 17 от ЗАНН за забрана на двойната наказуемост. Видно от посоченото по-горе съдържание на нормата на чл. 403, ал. 1 от КТ същата предвижда задължение за работодателя да държи в местата, на които се полага труд, и на разположение на контролните органи изрично посочени документи, вкл. правилник за вътрешния трудов ред. Неизпълнението на това задължение по отношение на който и да е от посочените документи /напр. правилник, график, заповед/ съставлява самостоятелно нарушение на посочената разпоредба, респ. при констатация на контролен орган за отсъствие в място за полагане на труд на множество документи сред предвидените по чл. 403а, ал. 1 от КТ са налице самостоятелни нарушения за всяко от тях. В съответствие със закона и с приложените по преписката констативни протоколи ясно са отграничени отделните изпълнителни деяния на нарушения по чл. 403а, ал. 1 от КТ и са дадени отделни предписания за всяко от тях. Неизпълнението на всяка отделна ПАМ от своя страна съставлява отделно нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. За пълнота следва да се посочи, че жалбоподателят не основава оплакванията си на посочено влязло в сила НП или съдебно решение, нито посочва доказателства за такива. Така, за съда се налага краен извод за несъстоятелност на доводите за приложимост към процесното нарушение на чл. 17 от ЗАНН.