Решение № 1006 от 06.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330118404 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове е по чл. 124, от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК по молба на Д. Н. Ц., ЕГН ***********, от с. ************, обл.

**********, ул. “********* “ № ***, чрез адв. П. против „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията № 4, ет. 6, представлявано от Р. С. и В. И. за признаване за установено, че сключения между страните договор за заем № **********/27.09.2021 г. е недействителен на основание ЗПК.

Притендира разноски.

От ответника е предявен насрещен иск по 79 вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД спрямо Д. Н. Ц. за осъждане да заплати сумата от 3957,94 лв.главница, ведно със законна лихва от 06.02.2023 г. до окончателното плащане, както и 503,64 лв.-договорна лихва за периода 20.10.2022-20.01.2023 г.

Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 27.09.2021 г. за сумата от 10000 лв., при ГЛП 25,28 % и 48,53 %.

Договорът е недействителен поради нарушение на ЗПК. Не е посочено как е формиран размера на възнаградителената лихва. Определения ГПР е неточен.

1

В него не е включена неустойката. Същата представлява скрито оскъпяване на договора.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и заявените в него клаузи. Оспорва наличието на нарушения на ЗПК, начисляване и плащане на неустойка. Отрича недействителността на такава клауза. Заявява, че ищцата е получила пълна информация за договора на електронната си поща. Посочва, че договорът е сключен от разстояние и договора е подписан електронно. Не е налице нарушение на ЗПК.

В насрещната искова молба се твърди, че заемната сума от 10000 лв. е усвоена чрез погасяване на задължения на заемополучателя към трети лица в размер от 2375 лв. и превод на сума от 885,11 лв. в банковата сметка на Ц..

Договорената възнаградителна лихва е 31719,58 лв. Общия размер на задължението е 41719,58 лв. Извършено е частично предсрочно погасяване на главница в размер от 6006,65 лв. Не са погасени вноски в периода 20.10.202220.01.2023 г. Това е довело до настъпване на предсрочна изискуемост на остатъка от задължението от 3942,97 лв.-главница, която не е съобщена на длъжника до момента на предявяване на иска.

В отговора по насрещната искова молба се оспорва иска. Признава се усвояването на заемната сума. Твърди се заплащане на сума от 10500 лв., от която еднократно 6000 лв. и на вноски-15 по 300 лв. Заявява се, че притендираните суми са недължими поради недействителност на договора Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- договор за потребителски кредит **********/27.09.2021 г.; анекс от 22.02.2022 г. и погасителен план, стандартен европейски формуляр, е видно, че ответника е поел задължение да предостави в заем на ищеца сумата от 10000 лева за срок от 123 месеца, платима на 118 вноски по 135,49 лв., при фиксиран лихвен процент от 40 % и Г П Р 48,21 %. В ч л . 18.2.7от договора е предвидено предоставяне на обезпечение ч р е з поръчител, отговарящ на определени от заемодателя условия. В чл. 18.2.8 е уговорена дължимост на разходи за дейност на трето лице по обслужване на кредита. Общата дължима сума е 15987,70 лв.

От представеното удостоверение за активни кредити (лист 10 от делото) се установява, че към 14.11.2022 г. заемната сума е усвоена. Размера на задължението по договора е 23583,28 лв. Платена е сума от 8655,34 лв.

От изготвеното заключение от 20.10.2023 г. по извършената ССЕ е 2 видно, че към 19.12.2022 г. по кредита е платена сума от 8655,34 лв. Част от нея-6042,06 лв. са погасили главница, друга част -2525,20 лв-договорна лихва и 60,67 лв.-такса за предсрочно погасяване.

От изготвеното заключение от 29.01.2024 г. по извършената СТЕ е видно, че размера на шрифта на договора и погасителния план е различен. На На някои страници е 11 пункта, а на страница 5-10 пункта.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, а от представения договор и удостоверение се установява, че между тях е възникнало на 27.09.2021 г. заявеното правоотношение по договор за потребителски кредит.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищеца е физическо лице. Следователно сключеният между страните договор подлежи на регулиране на нормите на ЗПК.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на договора поради нарушение на ЗПК, съдът намира, че на първо място следва да се провери съответствието на съдържанието му с императивните разпоредби на ЗПК и по точно разпоредбите на чл. 10-11 вкл. касаещи размера на шрифта, начин на определяне на възнаградителна лихва и ГПР.

В процесния случай се установява от изготвеното заключение по извършената СТЕ, което се кредитира изцяло от съда като компетентно изготвено, че размера на шрифта на договора не е еднакъв и същия е под изискуемия от 12 пункта съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от 1 от ЗПК.

На следващо място в договора е посочен размер на ГЛП, но не става ясно върху каква база същия се прилага. Не е налице посочване и на методиката на изчисление на ГПР и какви разходи участват в него. Предвид това съдът намира, че са налице нарушения и на чл. 11 от ЗПК. Посочените нередовности се явяват предпоставка за приложение на чл. 22 от ЗПК и обявяване на договора за недействителен. Съобразно с това по аргумент на чл. 23 от ЗПК кредитополучателя дължи връщане на заемодателя само на получената заемна сума, която в случая е в размер на 10000 лв. Тъй като се установява от представените писмени документи и заключение на вещо лице по извършена ССЕ, възприемано като обстойно и обективно, че по кредита е заплатена от длъжника сума от 8655,34 лв., то същата следва да се отнесе за 3 погасяване на получената такава от 10 000 лв. Ето защо съдът намира, че задължението е покрито до размера от 8655,34 лв. и дължимия остатък е 1344,66 лв.

С оглед направените по-горе изводи от съда предявения от ищеца иск по чл. чл. 124, от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл.

11 ЗПК се явява основателен и следва да се уважи изцяло, а предявените насрещни искове по 79 вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумите от 503,64 лв.-договорна лихва за периода 20.10.2022-20.01.2023 г. и главница над 1344,66 лв. до 3957,94 лв.-, ведно със законна лихва от 06.02.2023 г. до окончателното плащане да се отхвърлят.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, съобразно представени доказателства и списък по предявения от него иск, които са за държавна такса-943,33 лв. и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

П. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 2522,50 лв. общо за двата иска, тъй като произтичат от едно правно основание.

На ответника се дължат разноски съразмерно на уважената част от насрещните искове или сумата от 53,79 лв. за държавна такса, 45,21 лв.- за възнаграждение на вещо лице по ССЕ и 144,67 лв. за адвокатско възнаграждение.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. Н. Ц., ЕГН ***********, от с. ***********, обл. ********, ул. “*******“ № ***, и „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията № 4, ет. 6, представлявано от Р. С. и В. И., че сключеният между тях договор за заем **********/27.09.2021 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради 4 несъответствие с изискването на чл. 10 и 11 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА Д. Н. Ц., ЕГН ***********, от с. **********, обл.

**********, ул. “*********** “ № ***, да заплати на „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията № 4, ет. 6, представлявано от Р. С. и В. И. сумата от 1344,66 лв.(хиляда триста четиридесет и четири лева и 66 ст.) получена по недействителен договор за кредит **********/27.09.2021 г., ведно със законна лихва от 06.02.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 243,67 лв.(двеста четиридесет и три лева и 67 ст.) за разноски по производството.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията № 4, ет. 6, представлявано от Р. С. и В. И. против Д. Н. Ц. , ЕГН ***********, от с. *********, обл. *********, ул. “**********“ № 12 иск за заплащане на сума над 1344,66 лв.(хиляда триста четиридесет и четири лева и 66 ст.) до 3957,94 лв.(три хиляди деветстотин петдесет и седем лева и 94 ст.)главница, ведно със законна лихва от 06.02.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 503,64 лв.(петстотин и три лева и 64 ст.)-договорна лихва за периода 20.10.2022-20.01.2023 г.

ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията № 4, ет. 6, представлявано от Р. С. и В. И. да заплати на Д. Н. Ц. , ЕГН ***********, от с. ************, обл. *********, ул. “**********“ № *** сумата от 1093,33 лв.(хиляда и деветдесет и три лева и 33 ст.) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията № 4, ет. 6, представлявано от Р. С. и В. И. да заплати на адвокат С. Ж. П. с адрес гр. **********, пл. ********** № ***, ет. **, офис ***, сумата от 2522,50 лв. лева (две хиляди петстотин двадесет и два лева и 50 ст.) за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за 5 адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 6