Решение № 2890 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2890 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20231100112387 по описа за 2023 година

Предявен e иск от И. Х. К. срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл. 2б, ал.

1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 128 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.11.2020 г. (три години преди предявяване на исковата молба) г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца, респ. на неговия наследодател за разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело №1/1991г., преобразувано в сл. дело №780-П/1998г. по описа на ВОП-София и ДП №11-048/1999 по описа на ВОП- София, за периода от образуване на делото през м. януари 1991 г. до момента на предявяване на настоящия иск.

Ищецът твърди, че се явява наследник на един от пряко пострадалите от престъпленията, които се разследват повече от 30 години по сл. д. № 1/1991 г., преобразувано в ДП № II - 048/1999 по описа на ВОП – София - т.нар. „възродителен процес“, а именно неговия баща Х. Х.К. Сочи че е бил незаконно задържан и изпратен в затвора на остров Белене от 19.02.1985 г. до 17.09.1085 г., като е търпял преследване и лишения в периода 1984 – 1989 г., подробно описани в исковата молба. Сочи, че баща му е починал в хода на разследването, поради което на основание чл. 74, ал. 2 от НПК правата му на пострадало лице преминават върху ищеца, като наследник.

Сочи, че образуваното следствено дело не е приключило (отменено е от съд а Постановлението от 31.05.2022 г. на ВОП – София за прекратяване на наказателното производство), като прекомерното забавяне е задълбочило чувството му за липса на справедливост, лишаване от права, разочарование и страх и опасения, че това забавяне ще позволи на обвиняемите да се измъкнат от правосъдие и др. негативни емоции, чувства и преживявания, подробно описани в исковата молба.

Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл.

131 ГПК оспорва исковата претенция, като сочи че е недопустима. Оспорва същата по основание и размер, като счита същият за значително завишен. Оспорва, че по иска по чл.

2б, ал. 1 ЗОДОВ е налице забавяне, доколкото разследването се характеризира с изключително висока степен на фактическа и правна сложност. Сочи, че досъдебното 1 производство на два пъти е внасяно с обвинителен акт в съда.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Отговорността има деликтен характер, ангажирането на която се осъществява чрез отделен иск, с който ищецът може да установи пред националния съд наличие на нарушение по чл.6,§1 от Конвенцията и да претендира обезщетение. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6, §1 от Конвенцията са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение (в този смисъл решение № 153 от 13.06.2018г. по гр. д. № 4658/2017 г., ІV Г.О. на ВКС и решение № 210 от 15.06.2015г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ Г. О. на ВКС).

Видно от удостоверение от МВР сизх. № 1359/23.07.1990 г. Х.А.К. (Х. Х.К.) е бил въдворен в ТВО Белене за времето от 02.03.1985 г. до 27.09.1985 г.

Няма спор между страните, а и видно от представените по делото писмени и гласни доказателства, включително копие на „Държавен вестник“, бр. 44/01.06.1990г., бащата на ищеца (с променено име Х. Х.К. е сред 517-те български граждани, върху които е била упражнена държавна принуда за насилствена промяна на имената им чрез репресия, лишаване от свобода и въдворяване в Белене.

Не е спорно и обстоятелството, че повод на тези действия на държавата е образувано на 30.01.1991 г., сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (впоследствие преобразувано в сл. дело № 781-Н/98 г. на СВОП, а понастоящем с № II-04899 по описа на ВОП), придобило обществена известност като делото за „възродителния процес“.

Към момента производството не е приключило, като от съда (определение № 1223 от 22.12.2022 г. по нак. дело 821/2022 г. на Софийски апелативен съд, 6-ти наказателен състав) е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № II -948/199 г. по описа на ВОП – София от 31.05.2022 г. Видно от постановление от 30.09.2024 г. на ВОП – София по досъдебно производство № II-048/1999 г. са дадени отново указания на екипа от военни следователи във връзка с разследването.

По делото са представени множество молби и искания до прокуратурата за информация във връзка с наказателното производство, както и значителното забавяне.

Ищецът И. Х. К. е наследник по закон – син на Х. Х.К. като по аргумент от чл. 74, ал. 2 НПК при смърт на пострадалия от престъплението преминават върху неговите наследници /така решение № 140 от 29.06.2022 г., постановено по гр.д. № 3356/2021 г. по описа на ВКС, III 2

Г.О.).

С оглед изключително дългия период от време от 30 години, в който инициираното наказателно производство е неприключило и все още висящо в своята досъдебна фаза, съдът намира за основателни твърденията на ищеца, че е налице нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията.

Независимо от двукратното връщане от съда на прокуратурата на внесения обвинителен акт, обстоятелството, че досъдебното производство е многократно спирано и възобновявано, изготвяни са молби за международно правна помощ до съответните компетентни органи в Република Турция, не са налице фактически и правни основания, които да обосновават продължаващо 30 години наказателно производство, както с оглед предмета на производството (за престъпление по чл. 387, ал. 2 НК), така и поради поведението на страните и на техните процесуални или законни представители или поради поведението на останалите участници в процеса.

С оглед ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушено право на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок и за понесените от него неимуществени вреди ответникът дължи обезщетение. Размерът му следва да бъде определен съобразно общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г.

В случая, видно от събраните по делото гласни доказателства, посредством разпит на Д.П.К. (по нейна искова молба е образувано гр.д. № 973382024 г. по описа на СГС, I Г.О., 19 състав), сестра на ищеца, последният се е интересувал от наказателното производство, бил е разпитван и е изпитвал унижение и разочарование, че виновните за престоя на баща им в Белене и принудителното изселване на семейството им в Турция, не са наказани по никакъв начин. Подобно емоционално състояние кореспондира и с нарушеното чувство на справедливост за разглеждане на делото в разумен срок, изразяващи се в чувство за несправедливост и ненаказаност.

Предвид изложеното и като съобрази засягането на неимуществената сфера ищеца, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение се равнява на сумата от 5000 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.11.2020 г. За разликата над този размер до претендираните 65 445,36 евро /128 000 лв./ претенцията следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на И. Х. К., ЕГН **********, с. Ябланово, общ. Котел, ул. „********, представляван от адв.

М. И., гр. София, ул. „********, по иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 5 000 евро (пет хиляди евро), ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.11.2020 3 г. до окончателното погасяване на задължението, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело №1/1991 г., преобразувано в сл. дело №780-П/1998 г. по описа на ВОП - София и ДП №11-048/1999 г. по описа на ВОП - София, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 5 000 евро до пълния предявен размер от 65 445,36 евро, като неоснователен.

Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4