Разпореждане № 5135 от 30.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5135 гр. Кюстендил, 30.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. А. като разгледа докладваното от Михаела Ив. А. Частно гражданско дело № 20261520102774 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Кукуш“ № 1, подадено от пълномощника юрисконсулт Н. А. Г., против длъжника С. Е. Й., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: ********************* с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 162,48 EUR /сто шестдесет и две евро и четиридесет и осем цента / евро - Задължението представлява неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 162.48EUR, за които са издадени следните фактури: 485691411/20.05.2024г., по която дължимата сума е в размер на 65.09EUR, с падеж 04.06.2024г.; 487266448/19.06.2024г., по която дължимата сума е в размер на 33.29EUR, с падеж 04.07.2024г.;

488737293/18.07.2024г., по която дължимата сума е в размер на 16.69EUR, с падеж 02.08.2024г.; 490225302/19.08.2024г., по която дължимата сума е в размер на 30.72EUR, с падеж 03.09.2024г.; 491752729/19.09.2024г., по която дължимата сума е в размер на 16.69EUR, с падеж 04.10.2024г.; ведно със законна лихва от 22.06.2026 г. до изплащането на вземането; 107,20 EUR /сто и седем евро и двадесет цента/ евро – неустойка Съгласно чл.

54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната. Поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общ размер на 170.20EUR За задълженията, описани по-горе, са издадени следните счетоводни документи: 903640554/16.10.2024г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 51.13EUR, с падеж 30.11.2024г.; 656085374/16.10.2024г., представляваща неустойка 3 месечни такси, по която дължимата сума е в размер на 26.85EUR, с падеж 16.10.2024г.; 656085515/16.10.2024г., представляваща неустойка отстъпки от цена на услуги, по която дължимата сума е в размер на 55.25EUR, с падеж 16.10.2024г.; 656085514/16.10.2024г., представляваща неустойка 3 месечни такси, по която дължимата сума е в размер на 36.97EUR, с падеж 16.10.2024г., ведно със законна лихва от 22.06.2026 г. до изплащането на вземането; 31,55 EUR /тридесет и едно евро и петдесет и пет цента/ евро - мораторна лихва върху сумата от 162,48 EUR., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги.

Лихвата е начислена за периода от 05.06.2024г. до датата, предхождаща дата на депозиране 1 на заявлението по чл.410; 28,06 EUR /двадесет и осем евро и шест цента/ евро - мораторна лихва върху сумата от 170,20 EUR., претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор № *********. Лихвата е начислена за периода от 17.10.2024г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410; както и сторените разноски – 10,86 евро държавна такса и 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договори и др.

С Разпореждане рег. № 4874/22.06.2026 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.

В срок, заявителят е отстранил посочените от съда нередовности като е прецизирал вземането за мораторна лихва.

Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за предоставяне на далекосъобщителни услуги е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.

Така, с оглед горното, съдът намира за недължима претенцията за неустойка в общ размер на 170,20 евро за всеки един от образуващите я компоненти.

Съдържанието на клаузите относно претендираните неустойки, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси, съдът намира да е договорено извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузите за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си 2 част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори.

Отделно, целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за най – високият абонамент според условията на плана. Така, настоящият съдия-докладчик намира, че следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, каквато вероятност безспорно е налице.

Претендираната неустойка, в частта й, представляваща стойността на невърнато оборудване по ценова листа, съдът намира също за недължима. В процесния договор и представените приложения към него, не се съдържа ясна информация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора. Това поражда обоснована вероятност искането за възстановяване стойността на невърнато оборудване съгласно действащия ценоразпис на оператора също да се основава на неравноправна клауза, тъй като тя е неясна, в нея липсва конкретизация за размера на задължението на потребителя, което може да възникне при предсрочно прекратяване на договора. Неяснота е налице, както относно условията за дължимостта на неустойката в сочения й компонент - за неизпълнение на кое задължение същата се дължи: за неплащане на абонаментните такси, на погасителните вноски за закупено на изплащане устройство, на дължимите суми за предостовеното оборудване или за неизпълнение едновременно на всички тези задължения, така и от неяснотата за това какъв е редът за връщането на устройството, което е условие да се претендира стойността му. Неяснотата, водеща до невъзможност да се прецени цялата финансовата тежест, която се поема при допускане на неизпълнение на задължения по договор, сочи на неравноправие на клаузата по в т. 19 на чл. 143, ал. 2 от ЗЗПотр.

На последно място вземането за неустойка се претендира поради предсрочно прекратяване на договорната връзка между страните по вина на потребителя, изразяващо се в незаплащане на дължимите месечни суми. В случая се касае се писмени съглашения и изявлението за прекратяването им следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 ГПК. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за развалянето/прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и за предоставено устройство за ползване на мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок, което е още едно основание за неоснователност на претенцията в тази й част.

Изложеното налага извод за недължимост на претендираната сума за неустойка в пълния й размер от 170,20 евро, а като законна последица от това се явява недължима, като акцесорно задължение, и законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата за мораторна лихва, начислена върху стойността на претендираната неустойка – конкретно сума в размер на 28,06 евро начислена за периода 17.10.2024 г. – 21.06.2026 г.

3

Поради гореизложеното за посочените суми заявлението следва да бъде отхвърлено.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, но съобразно уважената част от заявлението и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 (четиридесет евро и деветдесет цента) евро, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 5,37 евро – държавна такса и 20,23 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която С. Е. Й., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: ********************* ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, сумите, дължими по системен партиден номер М6267092 като част от Рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер ********** за периода 14.08.2023 г. – 22.01.2024 г., а именно: 162,48 EUR /сто шестдесет и две евро и четиридесет и осем цента / евро Задължението представлява неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 162.48EUR, за които са издадени следните фактури: