Решение № 1889 от 26.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1889 гр. Пловдив, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330109245 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен установителен иск от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, против Б. Ш. Ю., ЕГН:

********** с искане за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ******/ ******** г. на РС П., със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *****/ ***********г., суми, както следва: сумата от 1 220 лева- главница по договор за потребителски кредит № ********* от ***************г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- *************г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че ответникът кандидатствал чрез онлайн заявка на сайта на кредитора www.iutecredit.bg. като бил одобрен. Лицето се съгласило с условията на договора и ОУ, получил преддоговорната информация и подписал договора. Така между страните се сключил договор за потребителски кредит № ******** от ********** г., по който на лицето бил отпуснат кредит в размер на 1200 лева, с краен падеж- ********* г., платим на 12 месечни вноски, при ГЛП – 12.27%. Договорът бил сключен при спазване на специалните условия на ЗПФУР, по електронен път, като 1 електронният документ по ЗЕДЕУУ се приравнявал на писмен документ.

Длъжникът не извършил дължимите по договора плащания, като настъпил и крайният падеж. За събиране на дължимите суми се образувало частно гр. дело № *****/***** г. на ПРС, *** гр. с-в, като издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и след указания на заповедния съд бил предявен настоящият установителен иск.

Претендират се разноските по делото. Моли за разглеждане на делото в отсъствие на страната.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В с.з. ищцовото търговско дружество не се представлява. С исковата молба е направено искане при наличие на предпоставките за това съдът да постанови неприсъствено решение.

Ответникът Б. Ю., редовно призован не се явява и не се представлява. В дадения едномесечен срок не е депозирал отговор, не е представил доказателства и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от непредставяне на отговор и неявяване в с.з. със събщение и разпореждане № ***********/********* год, връчено лично на ответника /л.**/ както и с Определение № ****/**********год., връчено му по реда на чл. 46 от ГПК /л.**/. Освен това исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и представените и приети по делото доказателства.

По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените деловодни разноски. В заповедното производство, със заповедта за изпъление, съобразно уважената част от иска е уважена претенция за разноски в размер на 72.40 лева. В настоящото производство следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 25 лева. Относно претендираното юрисконсултско възнаграждение съдът, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото счита, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв.

Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати 2 разноски в общ размер на 197.40 лева.

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.

240, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Б.

Ш. Ю., ЕГН: ********** дължи н а „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК:

205559807 сумата от 1220 лева – главница, дължима за периода ***********год. – ************год. по Договор за паричен заем № ******** от ********** г., сключен между страните , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ************г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** от ************* г. по ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на РС П.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. Ш. Ю., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, сума в размер на 197.40 лева, от които 125 лева, сторени в настоящото исково производство и 72.40 лева, сторени в заповедното производство по ЧГД № *****/*** г. на РС П.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.

УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено Б. Ш. Ю., ЕГН: **********, че може да поиска от ОС Пловдив неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 3