Решение № 16037 от 06.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16037 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110129608 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на П. Ж. Ц., ЕГН: **********, с адрес: адрес, съдебен адрес: адрес, чрез адв. Г. Н. Г.-М. срещу В. Ц. Б., ЕГН: **********, с адрес: адрес, с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцата сумата от 4 400 лева, представляващи главница за получени без основание суми, чрез осъществяване на 10 бр. преводи по *** за периода от 19.11.2019 г до 10.08.2020г., ведно с законната лихва за периода от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №58440/2022 г. на СРС.

Ищцата твърди, че през ноември 2019 г. се запознала в интернет с ответника В. Ц. Б., който бил родом от ***, но твърдял, че има обекти в различни градове в страната. Започнал често да я търси, да я кани да излизат, започнал да й пише и в социалните мрежи. Дошъл да се запознае с нея. Излезли на кафе, ресторант, ходил да я вижда и на работното й място и до дома й.По време на познанството им за периода от 19.11.2019г до 10.08.2020 г. ответника поискал от доверителката ми, да му преведе различни на брой суми чрез разплащателната система ***, като твърдял, че му трябват по работа.

Поддържа се, че за целият период на познанството им ищцата не е сключвала с ответника договори за заем на парични средства, обуславящи налична облигационна връзка помежду им.

Сочи се, че направените от ищцата преводи към ответника са на обща стойност 4400 лв., направени в десет превода по *** на следните дати: 19.11.2019 г., 04.01.2020 г., 23.01.2020 г., 27.05.2020 г., 04.06.2020 г., 21.06.2020 г.

Излагат се съображения, че са налице предпоставките за възникване на отговорността на неоснователно обогатяване, като ищцата се е обеднила с посочените суми, а ответника се е обогатил, чрез получените от него суми без правно основание.

Представени са писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, се, че с ответницата се запознали и 1 започнали да поддържат интимна връзка. Поддържа се, че в този период са делили общи ресурси, парите, които той е отработвал, ги е давал за тях като двойка, като имало плащания, както от негова страна, така и от нейна страна за пазарене, пътувани и други общи нужди.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото разписки от системата на „***“:

-на 19.11.2019г , ищцата е превела на ответника, сумата в размер на 200/ двеста лева/ с превод с разплащателна система *** с разписка № 0100009979258076.

- на 04.01.2020г., ищцата е превела на ответника, сумата в размер на 150/ сто и петдесет / с превод с разплащателна система *** с разписка № 0100010225191 160.

- на 23.01.2020г., ищцата е превела на ответника, сумата в размер на 150/ сто и петдесет / с превод с разплащателна система *** с разписка № 0100010340519220.

- на 27.05.2020г., ищцата е превела на ответника, сумата в размер на 1800/ хиляда и осемстотин / лв. с превод с разплащателна система *** с разписка № 0100010996362560.

- на 04.06.2020г., ищцата е превела на ответника, сумата в размер на 500/петстотин /лв. с превод с разплащателна система *** с разписка№ 010001 1037815103.

- на 21.06.2020г., ищцата е превела на ответника, сумата в размер на 100/ сто / лв.с превод с разплащателна система *** с разписка № 0100011131367985.

- на 01.07.2020г., ищцата е превела на ответника, сумата в размер на 1200/ хиляда и двеста / лв. с превод с разплащателна система *** с разписка № 0100011185191125.

- на 20.07.2020г., ищцата е превела на ответника, сумата в размер на 100/ сто / лв. с превод с разплащателна система *** с разписка № 0100011287576538.

- на 05.08.2020г., ищцата е превела на ответника, сумата в размер на 150/ сто и петдесет / лв. с превод с разплащателна система *** с разписка № 010001 1373863212.

- на 10.08.2020г., ищцата е превела на ответника, сумата в размер на 50/ петдесет / лв. с превод с разплащателна система *** с разписка № 0100011403476209.

Или общо за периода от 19.11.2019г до 10.08.2020 г. ищцата е изпратила на ответника чрез парични преводи с разплащателна система *** сумата от 4400 лева.

Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.

В процесния случай се установява, че ищцата е заплатил в полза на ответника сумата от общо 4400 лева.

В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен./ Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение/

В рамките на процеса ответникът не е въвел и доказал основание да задържи сумата.

Въз основа на горния извод на съда сумата от 4400 лева е заплатена от ищцата без 2 основание. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание./ в т.см. Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/ Така съдът установява, че сумата от 4400 лева е платена при начална липса на основание и иска за връщане на тази сума е основателен.

Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание, начиная от предявяване на иска/ датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК- арг от чл.422, ал. 1 ГПК/ – 29.09.2023 г., до окончателното плащане.

При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото съгласно представения списък.

Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство доказателства следва да се присъдят разноски-438 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо В. Ц. Б., ЕГН: **********, с адрес: адрес, че дължи на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на П. Ж. Ц., ЕГН: **********, с адрес: адрес, сумата от 4 400 лева, представляващи главница за получени без основание суми, чрез осъществяване на 10 бр. преводи по *** за периода от 19.11.2019 г до 10.08.2020г., ведно с законната лихва за периода от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №58440/2022 г. на СРС.

ОСЪЖДА В. Ц. Б., ЕГН: **********, с адрес: адрес, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П. Ж. Ц., ЕГН: **********, с адрес: адрес, сумата от 999 лева съдебноделоводни разноски за настоящото производство, както сумата от 438 лева- разноски по и ч.гр.д. №58440/2022 г. на СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3