Решение № 3005 от 07.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3005 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110216781 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58, т. 4 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на П. М. Д. срещу електронен фиш серия К № 8526702, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

След подаване на жалбата по нея е образувано НАХД № 3143/2024 г. по описа на РС, НО, 7 състав, като съдът е отменил електронния фиш, приемайки за нарушен чл. 34 от ЗАНН. Но с решение от 15.11.2024 г. на АССГ, решението на СРС е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг съдебен състав. По този начин е образувано и настоящето дело.

В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш, тъй като жалбоподателят твърди, че във фиша липсва фактическо описание на нарушението и ясно посочване на мястото му. В жалбата се сочат и други процесуални нарушения, свързани с нарушение на чл. 34 от ЗАНН.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател Д., не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, също не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Видно от представената към жалбата разписка, електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 05.02.2024 г., а жалбата е подадена в ОПП СДВР на 19.02.2024 г.. поради това съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.05.2021 г. в 11:32 ч., в гр. София, по бул. Владимир Вазов до номер 31, с посока на движение от ул. Бесарабия към ул. Витиня, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС ARHCAM S1 № 11743ее, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „*******”, модел „*******” с рег. № *******, 62 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение – 12 км./ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е виден неговия регистрационен номер. Около автомобила нямало други МПС, като същият бил заснет в центъра на кадъра и именно неговата скорост била установена. Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението. Автомобилът бил регистриран на името на жалбоподателя П. М. Д. като негов ползвател.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 8526702 срещу П. М. Д. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС ARHCAM S1 № 11743ее, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 14.05.2021 г., в 11:32:56 ч., в района на град София, с координати EL 23о37.1200 и NL 42о70.8800, е засечена скорост на движение от 65 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от която се установява и местоположението на техническото средство. От представената снимка и посочената в нея информация се установява, че участъкът е в рамките на населено място, с въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на АТСС от 14.05.2021 г., както и в справката от Столична община, изискана от настоящия съдебен състав.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARHCAM S1 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 28.09.2020 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № 11743ее е била преминала първоначалната проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна система АТ С С ARHCAM S1 № 11743ее, справка от Столична община за организацията на 2 движението в процесния пътен участък. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. Заснетият автомобил е единствен в центъра на кадъра, като не съществуват и съмнения относно регистрираната му скорост на движение и регистрационния му номер.

Съдът се довери и на представения по делото протокол за използване на техническото средство, където правилно е отразена информацията за самото средство, за мястото на използването му и съответно установяване на нарушението, както и за въведеното в пътния участък ограничение на скоростта, което съвпада изцяло с данните в останалите доказателства. От представената фотоснимка се установява още, че АТСС е било монтирано извън патрулен автомобил, което е отразено и в Протокола. Представената от Столична община справка за организацията на движението в пътния участък потвърждава, че в района се е прилагало общото ограничение на скоростта от 50 км./час в населено място, като мястото на нарушението попада в рамките на гр. София.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Към момента не е изтекла и погасителната давност за административнонаказателно преследване на жалбоподателя за процесното нарушение.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. Датата на издаване на фиша не е сред предвидените негови реквизити, поради което и липсата й не представлява процесуално нарушение. В случая информация за датата на издаване на фиша може да се извлече от представената справка от ОПП СДВР. Но въпреки издаването му едва на 08.01.2024 г., не е налице нарушение на срока по чл. 34 от ЗАНН, който е неприложим към издаването на електронни фишове. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС и изложените доводи в решението на АССГ от 15.11.2024 г., с които настоящият състав се 3 солидаризира изцяло.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Не са налице и твърдените от жалбоподателя нарушения във връзка с липсващо ясно описание на нарушението и непосочване на мястото на извършването му. Дадено е лаконично, но достатъчно ясно описание на нарушението с посочване на неговата дата, място и индивидуализация на автомобила, както и е посочена скоростта му на движение и максимално разрешената такава, което покрива всички изискуеми реквизити относно съдържанието на фиша. Мястото на нарушението е посочено не само с наименованието на булеварда, но и с посочване на най-близкия административен адрес на него, както и посоката на движение на автомобила, което позволява и проверка на твърдението във фиша относно максималната разрешена скорост на движение в пътния участък.

Измерената скорост на движение на автомобила е 65 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 62 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 62 км./ч.

На следващо място, съдът намира, че е спазена и процедурата за установяване на нарушението с мобилна система за контрол и липсата на знак за осъществяване на контрол с техническо средство.

По делото липсват доказателства за обозначаване с пътен знак Е24 или за оповестяване чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, на мястото, където се е осъществявал контрола с техническото средство.

Такива доказателства не са и изискани от ОПП СДВР, поради отпадането на законовото изискване за обозначаване на участъка на контрол след 09.07.2017 г.