Определение № 234 от 28.02.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 160/2024
- Вид
- Определение № 234
- Подписан
- 28.02.2024
- В сила
- 28.02.2024
- Състав
- Лилия Масева, Крум Динев, Анета Илинска
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 13 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 13а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18б · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18б, ал. 1 и ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18д · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18д, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 234 гр. Благоевград, 28.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Анета Илинска
Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500160 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК, като е образувано по повод подадена частна жалба от Д. Ш., А. К., А. Ш., Ф. М., М. К., С. В., А.
К., А. К., Х. Х., Е. С., А. С., М. С., действащи чрез процесуалния представител адв. Е. Я., насочена срещу Определение от 23.11.2023 г. по гр. д. № 354 от 2021 г. на Районен съд - Разлог, с което гражданското производството е прекратено, а подадената искова молба оставена без разглеждане. В жалбата се релевират доводи за неправилност на така постановения съдебен акт, като се сочи, че в процесния случай приложение намирала хипотезата на т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 8 от 2012 г., а именно нА.чие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск поради възможност за придобиване на права (придобиване на собственически права по реституция) при отричане на правата на ответниците, тъй като в процесния случая провеждането на реституционна процедура било препятствано от претендираните от страна на ответниците права. Релевира се, че в хода на съдебното производство ищците предявили пред Община Банско заявление с искане за одобряване на помощен кадастрален план по реда на чл. 13а и чл.
18б от ППЗСПЗЗ, като по това заявление съответният орган отказал да се произнесе, тъй като бил нА.це висящ спор за материално право, като според жалбоподателя това обстоятелство потвърждавало още веднъж интереса на ищците от предявяването на процесния иск. Излага се още, че липсата на техническо отразяване на границите на реституиран имот в устройствен план 1 или кадастрална карта не съставлявало пречка този обект да бъде предмет на исковата претенция, тъй като съответните титули за собственост определяли границите на имота и го индивидуА.зирА. като самостоятелна вещ и се твърди, че нито един от специалните реституционни закони не предвиждал като материалноправно условие за възстановяване на имот същият да бъде предварително обособен по действащите планове, а специално ЗСПЗЗ не изисквал подлежащите на възстановяване земеделски земи да притежават минимална площ и лице за обособяване. Възразява се още, че при постановяването на своето определение Районен съд - Разлог не изложил никакви мотиви и съображения по изложените от ищците доводи за допустимост на предявения иск, както и не съобразил и коментирал, а единствено изброил приобщените по делото доказателства. С тези аргументи се иска отмяна на определението на първоинстанционния съд и постановяване на съдебен акт, с който делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С жалбата се представят доказателства - административна преписка по подадена молба за приемане на помощен план на бивш земеделски имот, претендират се разноски за настоящата въззивна инстанция. В представения по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК отговор към жалбата от страна на пълномощника на М. С. - адв. С., се обосновава, че чрез представените в настоящата инстанция доказателства на практика се потвърждавал извода на съда, че към момента на предявяване на исковата молба процесният имот не бил надлежно индивидуА.зиран, а отделно изготвеният помощен план бил и неправилно изготвен, като в тази връзка също се представят писмени доказателства - нотариален акт и регулационен план. В отговора се изтъкват съображения, свързани както с допустимостта на процеса, така и по основателността на исковата претенция.
Твърди се, че от исковата молба не ставало ясно дА. посоченият от ищците имот е идентичен с този, който се владее от ответниците, като насрещните страни сами сочели, че цитираното от тях решение от 1993 г. на ОС Земеделие на град Белица не било придружено със скица на имота, за да се изясни въпросът за идентичността, а оттам и за правния интерес на ищците.
Отделно, дори в съдебното производство ищците да отрекат правата на ответниците, то същите не могли да придобият права върху процесния имот, тъй като предпоставките на реституционната процедура по реда на ЗСПЗЗ не били изпълнени, за да може на тях да им се признаят собственически права.
2
Окръжен съд - Благоевград, в настоящия съдебен състав, след преценка на подадената частна жалба и приетите в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, като в изпълнение на правомощията си на пълен въззив в настоящото дело (ТР № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС), намира следното от фактическа и правна страна:
Районен съд - Разлог е бил сезиран с искова молба срещу М. С., М.А. и Ф. К., обективираща исковата претенция да бъде признато по отношение на ответните страни, че същите не са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на **********, одобрени със Заповед № Р-18-22 от 19.04.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед № КД -1401-550 от 14.05.2012 г., който поземлен имот е с площ от 5 597 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, ниско застрояване до 10 м., с предходен план 785 в кв. 51, като по отношение на първия ответник се иска да бъде признато, че същият никога не е придобил четири шести идеални части от посочения поземлен имот по силата на давностно владение, а по отношение на втория и третия, че те не са станА. собственици върху процесния недвижим имот въз основа на покупко-продажба, осъществена между тях и продавача, сега условно обозначен като първи ответник, на пет осми идеални части. Предявено е и искане за прилагане на законната последица при евентуално уважаване на иска, а именно отмяна по реда на чл.
537, ал. 2 ГПК на констативния нотариален акт, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК в полза на М. С.. В исковата молба са наведени твърдения, че процесните страни са наследници на А. С., бивш жител на с. Краище, *******, като върху спорния имот придобили собственически права на основание наследственото правоприемство и реституция, осъществена в полза на общия наследодател с Решение № 1063 от 01.04.1993 г. на Общинска служба по земеделие в град Белица за възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 3.000 декара в землището на ,,,,,,,,,,, заявен с пореден № 1 и установен с емлячен регистър от 06.07.1949 г. под № 1701. Сочи се, че недвижимият имот, предмет на възстановяването, на място е с установени размери от 5 597 кв.м и идентичен с имот с идентификатор *** по КККР на ,,,,,,,,,,,, и се ползвал единствено от ищците А. К. и Д. Ш.. По делото е представено Решение на ОСЗ - гр. Белица от 01.04.1993 г., с което е възст ановено правото на собственост на 3 наследниците на А. М. С. в съществуващи стари реални граници върху поземлени имоти, един от които е и интересуващият настоящото производство, а именно нива 3.000 дка, седма категория, находяща се в землището на ,,,,,,,,,, като по отношение на него граници не са описани. От страна на ОСЗ - град Белица са представени и решения от 04.02.1998 г., съответно от 20.08.1998 г. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК от 24.07.2018 г. на нотариус М.К., М. А. С. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Краище, с площ от 5 597 кв. м., на основание давностно владение, като с нотариален акт № 67 от 23.12.2020 г. М. С. продал на М.А. и Ф. К. пет осми идеални части от този поземлен имот. От назначената по делото експертиза се установило, че няма идентичност между процесния имот и този, предмет на решението на ОСЗ. По делото са разпитани и свидетели. С определение от 23.11.2023 г. първоинстанционният съд отменил хода по същество и оставил без разглеждане предявения иск, като се мотивирал, че поради липсата на идентичност в имота, посочен в приобщените по делото нотариални актове и в този, посочен в т. 1 от решението на общинската комисия, както и липсата на посочени от ищеца съществуващи на терен топографски елементи, ищците първо следвало да проведат административна процедура по специалните правила на чл. 18б, ал.
1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ вр. чл. 18д от същия правилник, за да се възстановят на терена старите реални граници, но в случая индивидуА.зация по този ред липсвала.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема, че частната жалба изхожда от легитимирани страни, притежаващи право на жалба, като е насочена срещу съдебен акт, който може да бъде предмет на съдебна проверка, същата е подадена в законоуст ановения за това срок и е редовна, а по същество съдът намира следното:
В т. 1 на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/12 г., ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от отрицателен установителен иск е нА.це, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече тези на ответника. Липсата на правен интерес обуславя недопустимост на процеса. Предмет на спора на заявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е отричаното с исковата молба право 4 на собственост на ответника, като обстоятелствата дА. ищецът се легитимира като собственик на конкретно придобивно основание или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността са свързани с активната процесуална легитимация. Спорният в случая въпрос за евентуалната идентичност на „имотите на страните“ – този на ищеца и този на ответника, по отношение на който имот се търси съдебна защита чрез отричане правото на собственост на ответниците, следва да се интерпретира само и единствено от гледна точка на нА.чието на правен интерес, а оттам и досежно самата допустимост на исковия процес, съобразно дадените в тази насока задължителни разяснения с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, прието на 27.11.2013 година, мотивите на т. 1. Правният интерес от решаване на спора винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които той се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера, като е изключено такова засягане, ако в хода на процеса бъде установено, че вещта, по отношение на която ищецът отрича ответната страна да притежава право на собственост, не съществува в правния мир и/или не е идентична на тази, върху която ответниците съсредоточават правните си усилия по доказване на права, тъй като същинска конкуренция на права може да има само ако и двете спорещи страни са релевирА. самостоятелно право на собственост по отношение на един и същ (изцяло или отчасти) обект на правото на собственост. Ето защо в принципен план съображенията на първоинстанционния съд, с които е постановил атакуваното определение са правилни. В случая първоинстанционният съд е изходил от обстоятелството, че не е установено точното местонахождение и самите индивидуА.зиращи белези на самия имот, за който и ищците твърдят в частната жалба, че реституционната процедура не е приключила докрай, доколкото ответната страна е оспорила липсата на идентичност между имота, предмет на представените и описани по-горе нотариални актове, и този, конкретизиран в исковата молба. Въпреки това обаче този състав на съда, при уст ановените по делото писмени доказателства, намира че определението на първоинстанционния съд е постановено при нередовна искова молба и недоизяснени факти и обстоятелства, имащи отношения към правния интерес на ищцовите страни.
На първо място, в обстоятелствената част на исковата молба веднъж се сочи, че по отношение на спорния имот е нА.це решение № 1063 от 01.04.1993 г. на 5
ОСЗ, с което е възстановена собствеността на нива от 3.000 декара, намираща се в землището на с. Краище, като същата на място била вече установена с различна квадратура от 5 597 кв.м., а след това са наведени съображения за неприключване на административната процедура по възстановяване и необходимост от индивидуА.зация чрез реА.зация на процедурата по чл. 13 от ППЗСПЗЗ (вероятно имайки предвид разпоредбата на чл. 13а от правилника), като това са две взаимоизключващи се твърдения.