Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10924 от 09.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40209/2024
Вид
Решение № 10924
Подписан
09.06.2025
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 10924 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110140209 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът "Т.Б.А.Б." ЕАД твърди в исковата молба, че на 21.09.2023г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против А. Х. Т. за сумата 1256,82 лева, представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит No 7000115679/ 30.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение21.09.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 83,94 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.11.2018г. до 05.04.2019г., сумата 710,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.11.2018г. до 07.09.2023г.

Ищецът Т.Б.А.Б." ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит № 7000115679/ 30.03.2016г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата 5000 лева, с падеж на задължението 05.04.2019г. Ищецът сочи, че страните са постигнали съгласие ответникът да плати такса за оценка на риска в размер на сумата 684,24 лева, която се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план към договора.

Същият излага твърдения, че ответникът сключил договор за застраховка “Bank живот агент”, по която размерът на застрахователната премия е 702 лева. На следващо място, в исковата молба се навеждат твърдения, че страните са постигнали съгласие ответникът да плати възнаградителна лихва в размер на 27,09 %. Ищецът поддържа, че ответникът не изпълнил задължението си да плати месечните анюитетни вноски, формирани от главница и 1 договорна възнаградителна лихва.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за сумата 1256,82 лева, представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит No 7000115679/ 30.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 21.09.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 83,94 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.11.2018г. до 05.04.2019г., сумата 710,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.11.2018г. до 07.09.2023г.

В срока и реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът релевира възражение за нищожност на договора за кредит. Същото е обосновано с доводи, че договорът противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като ответникът не е подписал всяка страница от общите условия. В договора не е посочен метода на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и не са посочени всички допускания и компонентите, включени в него, поради което същият противоречи на правилото, регламентирано в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В отговора се сочи и, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно която договора за потребителски кредит трябва да съдържа задължително информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай нито от текста на процесния договор, нито от инкорпорирания в него погасителен план става ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част- лихва, и каква част- такса за обслужване на кредита.

Според ответника в случая ирелевантен е фактът, че както лихвеният процент, така и ГПР са определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита. Не е ясно дали сумите по погасителния план са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се плащат таксата за обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. На следващо място, договорът противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, тъй като в него не се съдържа информацията, която следва да бъде предоставена, съгласно същата разпоредба.

Процесният договор противоречи и на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК.

Същият не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липсва реда за прекратяване на договора за кредит, както и наличието на извънсъдебни способи за решаване на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за 2 тяхното използване.

В обобщение, ответникът счита, че договорът противоречи на императивните норми на ЗПК, което обуславя недействителността му.

Относно искът за установяване вземането за договорна възнаградителна лихва, в отговора се развиват съображения, че уговореният в договора лихвен процент от 41,83 % е в противоречие с добрите нрави, което води до недействителност на договора. Ответникът излага, че договорът не би бил сключен от търговеца без наличие на клаузата за лихва, поради което недействителността на клаузата за договорна възнаградителна лихва влече недействителност на договора.

В отговора на исковата молба се релевират доводи, че при пълната недействителност на договора, исковете за установяване вземането на ищеца, възникнало на договорно основание са неоснователни.

Ответникът навежда възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде поставено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за сутанпвено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните и се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 7000115670/ 30.03.2016г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата 5000 лева, а ответникът се задължил да върне същата на 36 месечни вноски, от които 35 месечни вноски в размер на сумата 261,03 лева и една месечна вноска в размер на сумата 260,88 лева. Страните са постигнали съгласие, че размерът на договорната възнаградителна лихва е в размер на сумата 27,09 %, а годишният процент на разходите (ГПР)- 41,83 %. Същите са уговорили, че кредитополучателят дължи застрахователна премия в размер на сумата 702 лева и еднократна такса за оценка на риска в размер на сумата 684,24 лева. В разпоредбата на чл. 16.2 от договора страните са постигнали съгласие. че при пълно или частично неизпълнение на задължението на кредитополучателя да плати три месечни анюитетни вноски кредитът става предсрочно изискуем.

Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза, сумата 5000 лева е усвоена от кредитополучателя. В изпълнение на задълженията, произтичащи от договора, последният е платил сумата 8056,17 лева. Посочената сума е отнесена за погасяване на задължението за главница, застрахователна премия ои такса за оценка на риска в общ размер на сумата 5129,25 лева и договорна възнаградителна лихва за периода 05.05.2016г.05.11.2018г. в размер на сумата 2926,92 лева. Вещото лице е посочило, че ищецът е осчетоводил вземанията за главница, застрахователна премия и такса за оценка на риска като главница в общ размер на сумата 6386,07 лева. Непогасени са задължението за плащане на главница с падежи 05.11.2018г.- 05.04.2019г. в размер на сумата 1256,82 лева и договорна възнаградителна лихва за периода 05.12.2018г.- 05.04.2019г. в размер на сумата 83,94 лева.

Размерът на обезщетението за забава за периода от падежа на всяка вноска до 07.09.2023г. е 3 в размер на сумата 710,97 лева.

Според експерта, ако се приеме, че главницата в размер на сумата 6386,24 лева е формирана от сбор от главница, застрахователна премия и такса за оценка на риска, а разходите по кредита представляват договорната възнаградителна лихва, то размерът на ГПР е 30,72 %. В случай, че главницата по договора е формирана от главница и застрахователна премия, а разходите по кредита представляват договорната възнаградителна лихва и еднократна такса за оценка на риска, ГПР е в размер на 48,52 %. В случай, че главницата се формира от усвоената главница в размер на 5000 лева, а разходите- от договорна възнаградителна лихва, застрахователна премия и еднократна такса, размерът на ГПР е 68,228 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявените искове изисква да бъде установено, при условията на пълно и главно доказване от ищеца, кумулативното наличие на следните факти: валиден договор за потребителски кредит № 7000115670/ 30.03.2016г., по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД предоставената му сума, ведно с договорената възнаградителна лихва; настъпване на падеж на вземанията; забава на длъжника. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, доказването на посочените предпоставки е в тежест на ищеца.

В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.

Сключеният между страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Конкретиката на случая сочи, че договорът за кредит е подписан от страните, като автентичността на подписите не е оспорена. По своето правно естество договорът е частен документ, поради което съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите го лица- чл. 180 ГПК.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит- ЗПК- чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл. 10, ал. 1 ЗПК- на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване 4 за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му националното и европейското право поставят като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (в този смисъл решение от 9 юли 2015г. по дело C- 348/14 Bucura). Изисква се договорът за кредит да се изготви в писмена форма и в него да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли "в момента, в който кредитният договор е сключен". Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение за правата на потребителя. (в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г. по дело C-76/10 Pohotovos).