Решение № 820 от 25.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. Пловдив, 25.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330108262 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. „Б. К.“ № * против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвър център, етаж 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвър център, етаж 2, офис 40-46, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № ****/08.07.2019 г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и нищожност на договор за предоставяне на поръчителство № ****/08.07.2019 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ****/08.07.2019 г., а между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция №****/08.07.2019 г.

По сключения договор за паричен заем била предоставена сумата от 4000 лв., при възнаградителна лихва от 35% или 767,36 лв. за целия срок на договора. Крайният срок за погасяване на кредита е 09.07.2020 г., с размер на двуседмична погасителна вноска, включваща главница, възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство от 323,96 лв. Брой на двуседмичните вноски – 26 броя. Твърди, че договореният фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 35% нарушава добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Счита, че нищожността на договорната лихва влече нищожност на кредитната сделка. Не били спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК, а именно в договора да е разписан действителния размер на ГПР. Твърди, че действително приложения ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът заблудил потребителя, оттук твърди нищожност на клаузата за ГПР в размер на 40.47%, с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка поради 1 липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител, е разход който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР. В нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР от 40,47% разходите, които следва да извърши ищеца за заплащане на възнаграждение за фирмата – поръчител. Невключването му в ГПР водело до несъответствие на действително прилагания от кредитора разход в кредитното отношение и представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал.

1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Твърди се, че по договора за поръчителство сключен между длъжника и поръчителя, длъжника не получава никаква престация, като в тази връзка се твърди че има нарушаване на принципа на справедливост. По отношение на договора за предоставяне на гаранция, намира същия за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, целите на Директива 2008/48 и внасящ неравноправие по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Сочи, че след като кредитната сделка е нищожна, договорът за гаранция е лишен от правно основание и не е породил правно действие. Уточнява, че ищцата е страна по договора за поръчителство, като същият е сключен, тъй като е задължително условие за отпускането на заемната сума по договора за кредит. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е в размер на 3655,60 лв. за целия срок на договора, а именно за периода 25.07.2019 г. – 09.07.2020 г.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва наведените доводи за нищожност на договорите. Счита, че в закона няма ограничение на свободата на договора досежно размера на договорната лихва. Сочи, че ищецът е бил уведомен за размера на договорната лихва, съгласил се е с него, поради което не може да се приеме наличие на неравноправие и нарушение на добрите нрави. Твърди, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Сочи, че възнаграждението на дружеството гарант не е дължимо на заемодателя и не е част от заемното правоотношение, поради което не следва да се включва в ГПР. Посочва, че възнаграждението на гаранта се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана или не. Поддържа, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква в договора да се посочи механизмът на пресмятане на ГПР. Излага, че в договора не е уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени допълнителни допускания. Твърди, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са неоснователни – договорът за гаранция не противоречал на добрите нрави.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

С молба, депозирана от ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, преди първото открито съдебно заседание, уточнява, че в чл. 4 от процесния договор за паричен заем не е предвидена като възможност или задължение, заемателят да представи като обезпечение по договора дружество - поръчител, вследствие на което ищецът не е поемал ангажимент към ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД да сключва договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД, както ищецът твърди в исковата молба. Заявява, че няма данни да е сключван договор за поръчителство във връзка с процесния договор, нито „Файненшъл България“ ЕООД се е задължило към „Изи Асет Мениджмънт“ АД да отговаря за задължения на В. Б. Р. по договор за паричен заем от 08.07.2019 г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на гаранция. Счита, че договорът за гаранция не е в противоречие с добрите нрави и не е лишен от правно основание. Счита, че престациите са еквивалентни. Твърди, че с предоставената гаранция, извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като договорът е сключен по възлагане на ищеца, при условие за получаване на възнаграждение.

2

В действителност отговорността на поръчителя има акцесорен характер, както посочва и ищеца, но е и относително самостоятелна, тъй като поръчителството може да бъде дадено и при по-леки условия. Твърди, че ищецът неправилно счита, че по Договора, включен с „Файненшъл България“ ЕООД, не се дължи уговореното възнаграждение. Сочи, че дори съдът да приеме, че Договорът за заем е нищожен то „Файненшъл България“ ЕООД, изпълнявайки задължението си по договора със заемателя, има право да получи възнаграждение в пълния уговорен размер. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

С молба, депозирана от ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, преди първото открито съдебно заседание, заявява, че не поддържа отговора на исковата молба, тъй като след извършена подробна проверка в архивите на дружеството установило, че е допусната грешка в отговора и че изобщо не е сключвал договор за предоставяне на поръчителство от 08.07.2019 г. с В. Б. Р., нито е получил възнаграждение за поръчителство във връзка с договор за паричен заем от 08.07.2019 г. В тази връзка заявява, че не разполага с договор за предоставяне на поръчителство от 08.07.2019 г. по договор за паричен кредит, защото такъв договор не е сключвал. Моли да бъде прекратено настоящото производство спрямо него, поради липса на предмет.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, да установи, че сключения с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем от 08.07.2019 г. е недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, както и да установи, че сключения с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 08.07.2019 г. е нищожен, поради липса на основание и липса на предмет.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:

Относно предявения иск за недействителност на договора за заем:

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за паричен заем № *** от 08.07.2019 г. /л.43-45/, се установява, че между В. Б. Р. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил подписан Договор за паричен заем № **** от 08.07.2019 г., по силата на който ищецът е получил заем за сумата от 4000 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 35.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 40.90 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 26 двуседмични вноски, в размер 183.36 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 4767.36 лева.

Според чл. 4, ал. 1 от договора за заем, страните се споразумяват, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя. Уговорено е, че двете физически лица – поръчители, всяка от които следва да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „Редовен“.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от процесния договор, при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по ал. 1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3 655.60 лева, като неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 3

140.60 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.

23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и други разходи.