Решение № 1078 от 16.06.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1078

Шумен, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - VI състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН административно дело № 20267270700076 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Б. Е. Ф., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Шумен, [улица], против Решение № 2153-27-1/06.01.2026 год. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)– Шумен, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-696-13/19.11.2025 год., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Шумен, с което е отпуснато парично обезщетение на жалбоподателя в размер на 24,52 лв. дневно, считано от 03.03.2024г. до 02.11.2024г., с чийто размер той не е съгласен. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради вътрешно противоречие в правната квалификация и постановено в нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. Сочи се, че размерът на паричното обезщетение за безработица е неправилно изчислен, като се твърди, че същият следва да бъде определен във връзка с чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 год., като се вземат предвид доходите, получавани при последната работа на лицето в Белгия, без прилагане на чл.54б ал.8 от КСО. Изчисленията на обезщетение не били надеждни и проверими и последният реален доход е формално включен, но реално обезсилен. Излагат се доводи, че по отношение на конкретното правоотношение са приложими правилата за изчисляване размера на обезщетението за безработица, действащи към датата на прекратяване на осигуряването, т.е. преди изменението на КСО в сила от 13.08.2024г. Навеждат се и доводи за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.62 §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 год., вместо §1 и §2 на същия текст, като независимо от настъпилото законодателно изменение, обезщетението следва да се изчисли на база последното трудово възнаграждение. Твърди се неизпълнение на задължителни указания при предходното връщане на преписката. Иска се административният акт и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, като бъдат присъдени сторените деловодни разноски. В открито съдебно заседание не се явява представител. Депозирани са писмени бележки на 10.06.2026г., с които се поддържа жалбата и се претендират разноски.

Административният орган, чрез процесуалния си представител- юрисконсулт Б.- И. в открито съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От приложените към административната преписка писмени доказателства безспорно се установява следното:

Административното производство било образувано по заявление вх. № 271-00-696/05.03.2024 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица, депозирано от жалбоподателя. На 07.03.2024 год. били представени документи, както и декларация относно определяне на пребиваването във връзка с прилагане на чл.65 §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 год., в която лицето декларирало, че е работило в Белгия през периода от 19.02.2024 год. до 02.03.2024 год. и във Великобритания за периода от 27.02.2023 год. до 12.05.2023 год., и от 21.09.2020 год. до 06.10.2020 год., като сезонен работник в селското стопанство/ стр.154 по делото/. Чрез европейската информационна платформа „Електронен обмен на данни за социалната сигурност“ (EESSI) на 18.03.2024 год. от НОИ- Шумен било изпратено искане до компетентните институции на Великобритания и Белгия за потвърждаване на осигурителен стаж и доход на трансграничен работник, като с разпореждане [номер]-00-696-1/21.03.2024 год. на основание чл.54г ал.4 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица било спряно.

На 22.04.2024 год. чрез EESSI от компетентната институция на Белгия били получени осигурително досие на трансграничен работник и информация за заплатата, като били потвърдени декларираните периоди на осигурена заетост от жалбоподателя в държавата членка на ЕС, а именно от 19.02.2024 год. до 20.02.2024 год., от 23.02.2024 год. до 24.02.2024 год. и от 27.02.2024 год. до 02.03.2024 год., с основание за прекратяване на заетостта- „дата на изтичане на договора“. Периодът на заетост кореспондирал с формуляр GELEGENHEIDSFORMULIER– 2024– FORMULAIRE OCCASIONNEL № 19627, представен от заявителя, в който бил посочен периодът на заетост в Белгия с отработени 9 дни. Потвърден бил и доход за периода в размер на 12,41 евро на час, по 8 часа на ден за 9 дни. На 07.05.2024 год. били представени два броя фишове за работна заплата от Белгия, изпратени за уточняване на дневната осигурителна ставка от компетентната институция на Белгия.

На 13.05.2024 год. бил получен формуляр СЕД U002 с потвърден стаж от Великобритания за периода от 27.02.2023 год. до 12.05.2023 год., поради което с разпореждане [номер]-00-696-2/21.05.2024 год. производството във връзка с отпускане на ПОБ било възобновено. На 21.05.2024 год. с разпореждане [номер]-00-696-3 производството по отпускане на ПОБ отново било спряно, с оглед необходимостта от уточняване на възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски и било отправено запитване до компетентната институция на Белгия. С писмо № 1029-27-1965#1/02.08.2024 год. бил получен официален превод на фишовете за заплати, по данни от които, били изплатени 595,68 евро за периода към 29.02.2024 год. и 186,15 евро за периода към 31.03.2024 год., като е вписано, че дейността е сезонна градинска работа. С разпореждане [номер]-00-696-5/19.08.2024год./стр.95/, постановено по възобновеното производство на жалбоподателя, било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 22,93лв. дневно, считано от 03.03.2024 год. до 02.11.2024 год. с оглед на потвърден доход в размер на 12,41 евро на час за 9 дни по 8 часа на ден. По предприето оспорване по административен ред с жалба от 16.09.2024г./стр.85/ с Решение № 2153-27-41/04.03.2025 год. на Директора на ТП на НОИ– Шумен/стр.79/ било отменено разпореждането, като преписката била върната на административния орган за ново произнасяне. Било издадено разпореждане [номер]-00-696-7/06.03.2025 год., което след обжалване е отменено с Решение № 2153-27-65/28.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ – Шумен като преждевременно издадено и без мотиви. Било издадено разпореждане [номер]-00-696-9/13.06.2025 год./стр.53/, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 24,56 лв. дневно, считано от 03.03.2024 год. до 02.11.2024 год.

По предприето обжалване по административен ред с жалба от 02.07.2025г., с Решение № 2153-27-169/01.08.2025 год./стр.46/, Директорът на ТП на НОИ – Шумен отменил разпореждането като немотивирано и преписката била върната на административния орган за ново произнасяне, поради необходимост от изясняване на несъответствието между потвърдения със СЕД U004 доход и данните от представените фишове за заплати. Отново било направено запитване чрез EESSI до компетентната институция на Белгия, като междувременно производство било спряно. На 14.11.2025 год. бил получен отговор, че почасовата ставка е 12,41 евро, както е посочено в СЕД U004, получен на 09.09.2024 год., в който е отразен доход в размер на 12,41 евро на час за 9 дни по 8 часа на ден или 893,52 евро за 9 дни, което се различава от сумата 781,83 евро за 9 дни в представените в превод фишове за заплати в по-благоприятен смисъл за лицето. С разпореждане [номер]-00-696-13/19.11.2025 год.,/стр.21/ издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ– Шумен, на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 год., на Б. Е. Ф. било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 03.03.2024 год. до 02.11.2024 год., в размер на 24,52 лв. / 12,54€/ дневно. Видно от мотивите на акта, административният орган направил изчисления съобразно чл.54б ал.8 от КСО, като били съобразени доходите, получавани от Б. Ф. по време на последната му работа в Белгия от 19.02.2024 год. до 02.03.2024 год. включително, в размер на 893,52 евро, равностойни на 1747,57лв. след превалутиране, препотвърдени с допълнително получения формуляр в отговор на искането за информация от компетентната институция на Белгия и всички доходи в България, за последните 24 календарни месеца и период на заетост във Великобритания. Сборът от всички доходи, които били взети предвид при изчисляване размера на паричното обезщетение за безработица, е в размер на 20468,47лв. В обжалваното разпореждане като общ сбор е посочена сумата 20468,43лв., но тази аритметична неточност не влияе на крайния резултат, тъй като при разделяне на дохода на общия брой работни дни за периода – 501 дни, се получава среднодневен осигурителен доход в размер на 40,86 лв., 60 на сто от който представляват 24,52 лв. дневен размер на дължимото обезщетение.

Разпореждането било постановено след приобщаване и съобразяване на всички доказателства по случая и подробно мотивиране, като по този начин били изпълнени задължителните указания на горестоящия орган, поради което възраженията на жалбоподателя в тази връзка са неоснователни. Същото било връчено на 21.11.2025г. на адресата и обжалвано в срок пред директора на ТП на НОИ– Шумен, който с Решение № 2153-27-1/06.01.2026 год. отхвърлил жалбата, като приел, че ръководителят на осигуряването за безработица е приложил правилно относимите правни норми и е издал законосъобразен акт при спазване на материалния закон и въз основа на наличните писмени доказателства.

От административния орган допълнително е изискана и представена справка за начина на изчисление на паричното обезщетение за безработица и справка от персоналния регистър на жалбоподателя за периода 2022- 2024г./стр.187/. Видно от същата, към сумата получена от доход в Белгия за 9 работни дни е прибавена сумата от доходите в България, включително 1126,67лв. времето на неплатен отпуск, 352,26лв. временна неработоспособност, който общ доход е разделен на 501 дни, като от получената сума умножена по 60% е получен дневният размер на ПОБ- 12,54€.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 във връзка с чл.146 и чл.169 от АПК, съдът прави следните изводи:

Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ– Шумен и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ– Шумен са издадени в рамките на установената от закона материална, степенна и териториална компетентност на тези органи, съгласно чл.117 ал.3 във връзка с ал.1 т.2 б. „б“ от КСО, съответно чл.54ж ал.1 от КСО. Спазени са изискванията за писмена форма на разглежданите административни актове. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Шумен е мотивирано, в съответствие с изискването на чл.117 ал.3 изр. 1 от КСО и чл.59 ал.2 т.4 от АПК, като в него са изложени подробно фактическите основания, поради които жалбата срещу разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица в определения размер е отхвърлена. Посочени са и правните основания, мотивирали директора на ТП на НОИ – Шумен да постанови решението си– нормите на КСО, Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Не се установиха твърдените в жалбата липса на мотиви и правна квалификация в оспорения акт.

Основният спор между страните в конкретния случай се свежда до въпросите кой е приложимият материален закон по отношение определяне размера на обезщетението за безработица и правилно ли е направеното изчисление при наличието на грешка, приета за несъществена.

Република България, като част от ЕС, е задължена да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагането на националните закони. Тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 год. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. за координация на системите за социална сигурност, както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 год. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 год. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 год.