Решение № 48 от 13.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Ловеч, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20254300500026 по описа за 2025 година Постъпила е жалба от ЕТ „АВТО - БИЛ - ПЕЧО ДИМИТРОВ“, ЕИК 030437276, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1574, район Слатина, ж.к. СПЗ Слатина, ***, ет. 3, офис №

309, чрез П.Д.Д., чрез адв. К.В., член на САК, със съдебен адрес: гр. ***, срещу постановление от 12.11.2024 г. по изпълнително дело № 2002/2018 г. по описа на ЧСИ В. П., с peг. № 879, с район на действие Окръжен съд Ловеч, като моли да бъде отменено.

Излага, че в срока обжалва Постановление от 12.11.2024 г. по изпълнително дело № 2002/2018 г. по описа на ЧСИ В. П., с peг. № 879, с район на действие Окръжен съд Ловеч, с което е отказано да се прекрати изпълнителното дело.

Посочва, че изпълнителното дело е образувано от взискателя Община Ловеч и на основание чл. 458 от ГПК по делото ТД на НАП е присъединен взискател по право.

Сочи, че е погасил пълния размер на задължението си към основния взискател по делото - Община Ловеч и е заплатил и всички дължими такси към ЧСИ В. П. във връзка със събраната сума, които са в общ размер от 725.

1

35 /седемстотин двадесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/ лева.

Застъпва тезата, че следва да се прекрати изпълнителното дело, с оглед погасяване на пълния размер на дълга към основния взискател по делото, ведно с дължимите към съдебния изпълнител такси.

Посочва, че относно дълга на присъединения взискател НАП, моли да се съобрази, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2 / 2023 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК разяснения: „за да продължи изпълнителният процес само в лицето на присъединения взискател, същият следва да е присъединен с изпълнителен лист или пряко изпълнително основание. Изпълнителният лист го легитимира като кредитор на длъжника по изпълнението и удостоверява и материализира правото му на принудително изпълнение, съответно въз основа на него или въз основа на пряко изпълнително основание с идентично значение за процеса присъединеният взискател би могъл да води самостоятелно изпълнително производство“. Сочи, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, с което го е уведомил, че за да може да продължи изпълнителното дело в негово лице, като „присъединен взискател“, същият следва да представи изпълнителен листа или акт, представляваш изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2 ДОПК, но в предоставения срок такъв акт обаче не е представен.

Излага, че в разпоредбата на чл. 426, ал. 1 ГПК са предвидени абсолютни процесуални предпоставки за провеждането на самостоятелен изпълнителен процес, а именно изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение - акт, който е предвиден в закона като пряко изпълнително основание.

Приема, че тъй като от страна на НАП не е представен в срок изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение по отношение на доверителя му, продължаването на изпълнителния процес с участието на присъединения взискател НАП се явява незаконосъобразно.

Посочва, че посочените в Постановлението такси в размер на 7 775.43 лева са начислени на основание т. 26 от ТТР към ЗЧСИ върху предявеното за събиране вземане на присъединения взискател. Налага довод, че доверителят му не дължи заплащане на тези такси, тъй като разпоредбата на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ ясно и недвусмислено определя върху какво се начислява тази 2 такса, а именно „такса върху събраната сума“ по изпълнителното дело.

Твърди, че по делото събрана сума във връзка с вземането на Държавата в лицето на НАП категорично не е налице. Приема, че таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ не се заплаща от взискателя авансово, а се дължи от длъжника въз основа на събраната по делото сума. Излага, че като забележка 3 към т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е отбелязано следното: „Таксата върху постъпилите суми при присъединяване на взискатели се събира само от съдебния изпълнител, събрал сумата на присъединените взискатели“. Налага аргумент, че начисляването и събираемостта на въпросната пропорционална таса е само и единствено при събрана сума.

Счита, че доверителят му е заплатил всички дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ по изп. дело № 2002/2018 г., като същият не дължи пропорционалната такса върху публичните му задължения към НАП и таксата в размер на 7 775.43 лева е начислена в нарушение законовите разпоредби, като същата се явява недължима. Приема, че са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на основния взискател Община Ловеч и по отношение на присъединения такъв - Държавата в лицето на НАП, а именно: пълно погасяване на дълга към основния взискател, заплащане на дължимите към ЧСИ В. П. такси във връзка с погасения дълг и липсата на представен от страна на НАП изпълнителен лист или акт, представляващ изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2 от ГПК в дадения му срок.

По делото е постъпили писмено възражение от „ОБЩИНА ЛОВЕЧ“, с адрес: гр. Ловеч, ***, като се счита жалбата за неоснователна.

Сочи се, че изп. дело 0188790402002 е образувано по молба на Община Ловеч въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000276/14.02.2018 г. и Акт за установяване на задължения по чл.

107, ал. 3 от ДОПК № АУ000277/14.02.2018 г., като задълженията към Община Ловеч са погасени напълно и плащанията са направени директно към взискателя след започване на изпълнителното производство.

Посочва, че на 25.10.2024 г. взискателят Община Ловеч е депозирал молба, с която уведомява ЧСИ, че дългът към него е погасен и след събиране на сторените разноски по делото, същото следва да бъде прекратено на 3 основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. Приема, че задължението към Община Ловеч е погасено по повод и във връзка с наложените обезпечителни мерки по време на изпълнителното производство срещу длъжника и таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В този смисъл са Решение № 640 от 4.10.2010 г. по гр. д. №920/2009 г. на ВКС, IV ГО и Решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, V ГО.

Излага, че съгласно чл. 458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като за тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Сочи, че в ГПК и съдебната практика е призната възможността присъединеният по право взискател да се ползва от извършените до присъединяването изпълнителни действия (чл. 457, ал. 2 от ГПК), като при прекратяване на делото по отношение на „главния“ взискател, присъединените по право биха могли да продължат изпълнението. Приема се също така, че в хипотезата на множество взискатели първоначалният взискател не може по свое искане нито да спре изпълнението, нито да го прекрати, нито дори да го отложи, без съгласието на присъединен взискател, като противното би обезсмислило института на присъединяването на взискатели в изпълнителното производство. Държавата също следва да отправя искане за прекратяване на производството, за да бъде прекратено и спрямо нея. Застъпва се тезата, че прекратяване на изпълнителното производство и по отношение на присъединената по право държава при неудовлетворени нейни публични вземания би довело до заобикаляне императивните разпоредби на чл. 191 от ДОПК и чл. 458 от ГПК.

Позовава се на Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV ГО, съгласно което „разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК“.

4

Налага довод, че независимо дали длъжникът е платил в част или цяло директно на взискателя, същият продължава да е задължен към ЧСИ за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, определена за вземането на този взискател.

По делото са постъпили и мотиви от ЧСИ В. П., в които приема, че подадената жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

В кантората на Частен съдебен изпълнител В. П., peг. № 879, с район на действие Окръжен съд Ловеч, адрес: гр. Ловеч, ***, ет. 2, www.velislavpetrov.com, тел. ***, по молба на Община Ловеч въз основа на акт за установяване на задължения по декларация № АУ000276/14.02.2018 г. и № АУ000277/14.02.2018 г. по описа на Отдел МДТ при Община Ловеч е образувано изпълнително дело № 20188790402002 срещу ЕТ „АВТО БИЛ ПЕЧО ДИМИТРОВ4“ ЕИК 030437276 и П.Д.Д., ЕГН **********.

По изпълнителното дело на основание чл. 458 от ГПК са присъединени публични държавни вземания в размер на 96 508.65 лева въз основа на удостоверение с изх. № 220371801768583/29.08.2018 г. и актуалният им размер съгласно удостоверение с изх. № 220372404232055/02.10.2024 г. е 136 586.49 лева.

Длъжникът е заплатил извънсъдебно по сметка на взискателя Община Ловеч дължимите по предявените за събиране на два акта за установяване на задължения по декларация.

Взискателят Община Ловеч е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното дело с вх. № 9470/23.01.2024 г., в която изрично е посочено, че изпълнителното производство по изпълнителното дело следва да се прекрати едва след събиране на всички дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

Въз основа на присъединените публични държавни вземания е изпратено уведомление с изх. № 38579/04.10.2024 г. за оставащо задължение до длъжника, подробно описващо начислените такси и разноски по ТТРЗЧСИ 5 върху предявените за събиране вземания на взискателите, включително и публичните държавни вземания в размер на 136 586.49 лева съгласно удостоверение с изх. № 220372404232055/02.10.2024 г.

Длъжникът не е заплатил публичните задължения в изпълнителното производство по изпълнителното дело и е депозирал молба с вх. № 118114/25.10.2024 г. с искане за прекратяване на производството, като е представил вносна бележка за 725.35 лева, внесени по сметка на ЧСИ, с които счита, че погасява дължимите такси и разноски по ТТРЗЧСИ по делото.

ЧСИ е посочил, че длъжникът дължи и заплащането на 7 050.28 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху предявеното за събиране вземане на ТД на НАП в размер на 136 586.49 лева.

ЧСИ е изготвил Постановление от 12.11.2024 г. , с което е отказал прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното дело поради липса на пълно погасяване на всички начислени такси и разноски върху предявените за събиране вземания.

Съдът изиска от ТД НАП Софи и бе представено изпълнителното основание от посочените в чл. 209, ал. 2 от ДОПК, материализиращ публичното вземане към вече представеното удостоверение с изх. № 220372404232055/02.10.2024 г. по чл. 191 от ДОПК по изпълнително дело № 20188790402002 2018 г. по описа на ЧСИ В. П., с peг. № 879, с район на действие Окръжен съд Ловеч.

Жалбата е неоснователна.

Жалбоподателят излага относно дълга на присъединения взискател НАП, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2 / 2023 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК разяснения: „за да продължи изпълнителният процес само в лицето на присъединения взискател, същият следва да е присъединен с изпълнителен лист или пряко изпълнително основание. Изпълнителният лист го легитимира като кредитор на длъжника по изпълнението и удостоверява и материализира правото му на принудително изпълнение, съответно въз основа на него или въз основа на пряко изпълнително основание с идентично значение за процеса присъединеният взискател би могъл да води самостоятелно изпълнително производство“. Сочи, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, с което го е уведомил, че за да може да продължи изпълнителното дело 6 в негово лице, като „присъединен взискател“, същият следва да представи изпълнителен листа или акт, представляваш изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2 ДОПК, но в предоставения срок такъв акт обаче не е представен. Излага, че в разпоредбата на чл. 426, ал. 1 ГПК са предвидени абсолютни процесуални предпоставки за провеждането на самостоятелен изпълнителен процес, а именно изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение - акт, който е предвиден в закона като пряко изпълнително основание. Приема, че тъй като от страна на НАП не е представен в срок изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение по отношение на доверителя му, продължаването на изпълнителния процес с участието на присъединения взискател НАП се явява незаконосъобразно.