Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 708 от 09.02.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 197/2026
Вид
Определение № 708
Подписан
09.02.2026
Състав
Галина Чавдарова, Ралица Каменова, Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 708 гр. Варна, 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500197 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 3161/15.01.2026 г., подадена от Й. А.

М., чрез адв. К. Т., срещу Определение № 17042/07.12.2025 г., постановено по гр.д.

№ 10890/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на Й. А. М. за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

В частната жалба се навежда оплакване, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че изводите на съда противоречат на установената съдебна практика по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, съгласно която преценката за наличие на достатъчно средства не може да се основава единствено на формално установени банкови постъпления, а следва да бъде резултат от цялостен анализ на имущественото състояние, доходите, разходите и поетите задължения на лицето. Уточнява се, че действително ищецът е усвоил банков кредит в размер на 44 996,07 лв., като сумата е получена в брой . Относно четирите банкови превода на обща стойност 34 000 лв. се твърди, че веднага след получаването на кредита в брой ищецът е внесъл средствата по личната си банкова сметка, а след внасянето на сумите отново на същата дата, същите са преведени по банковата сметка на ЧСИ Ивета-Луис Контретас Ернандес с цел погасяване на задълженията на брат му В. А. М. по изпълнително дело № 655/23. Сочи се, че усвояването на банковия кредит е извършено с единствената цел да бъдат погасени задълженията на братa на ищеца, възникнали при и по повод получено наследство от общия им баща. Излага се, че останалата част от кредита е използвана за покриване на неотложни лични разходи, включително извършване на ремонт на жилището на ищеца и закупуване на моторно превозно средство на 23.04.2025 г.

Счита се, че районният съд неправилно е бил повлиян от констатираното обстоятелство, че в периода от 01.01.2024 г. до 17.11.2025 г. ищецът е извършил 81 броя преводи към платформи за залози. Навежда се довод, че преводите към платформи за залози представляват разходи с рисков характер, а не доход или актив, увеличаващ имущественото състояние на лицето, а по делото липсват каквито и да е доказателства за реализирани печалби от подобна дейност, поради което съдът не може да презюмира положителен финансов резултат само въз 1 основа на броя на извършените транзакции. Заявява се, че подобни разходи често са проява на финансови затруднения, а не на наличие на свободен финансов ресурс, като посочените 81 превода са извършени в период от близо две години, което не сочи на интензивна или системна финансова активност, нито на трайна платежоспособност. Излага се, че майката на ищеца пребивава в чужбина и тя превежда средства по банковата сметка на ищеца, с които последният погасява нейни задължения. Поясняват се обстоятелства относно постъпленията по сметката на ищеца в периода от 01.09.2025 г. до датата на подаване на исковата молба – 26.09.2025 г. в общ размер на 5578,11 лв.: сумата от 2567,12 лв., представлявала възстановени данъци от чужбина, а сумата от 780 лв., представлявала превод от майка му, или общо 3347,12 лв. Още на следващия ден ищецът изтеглил чрез две отделни операции сумата от общо 3330 лв., предназначена за погасяване на задължения на майка му. В заключение жалбоподателят счита, че съдът не е анализирал справката от „Уникредит Булбанк“ АД в нейната цялост, като се е фокусирал единствено върху постъпленията по банковата сметка в кредит и върху броя на извършените транзакции, без да отчете движението по дебита, характера на разходите и поетите от ищеца значителни и неотложни задължения, включително погасяване на задължения на негови близки родственици – майка и брат. Моли се за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по искова молба от 26.09.2025 г., подадена от Й. А. М., чрез процесуален представител адв. К. Т., с която са предявени срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 18 296,82 лв., представляваща неизплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение, сключен на 13.02.2008 г.; сумата от 1379,43 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2009 г. до 10.11.2009 г.; сумата от 15,84 лв., представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода от 20.04.2009 г. до 10.11.2009 г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.11.2009 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 1166,64 лв. разноски по делото – държавна такса и адвокатски хонорар, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 13.11.2009 г. по ч.гр.д. № 12129/2009 г. на ВРС, поради погасяването им по давност.

Ищецът твърди в исковата молба, че процесният договор за кредит е сключен между неговия наследодател А.М..М. и „Обединена българска банка“ АД, вземанията по които са цедирани на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Приложена е заверена за вярност от адв. Т. декларация за материалното и гражданско състояние на ищеца.

С Разпореждане № 37550/29.09.2025 г. съдът е указал на ищеца да представи доказателства за заплащането на държавна такса в размер на 887,05 лв. по сметка на ВРС.

На 13.10.2025 г. е депозирана молба от ищеца, чрез процесуалния му представител, за освобождаване от заплащането на такси и разноски в производството, поради затрудненото му финансово състояние.

За да се произнесе по искането, първоинстанционният съд служебно е 2 изготвил справка за трудови договори от 14.10.2025 г., справки от НБД „Население“, справка за данни осигуряване от декларации по Наредба Н-13 към КСО за периода 01.11.2024 г. до 31.10.2025 г., справка от Агенция по вписванията, както и са изискани справка от НОИ за получаваните парични обезщетения и помощи от ищеца, справка от НАП за неговите доходи за периода 01.01.2024 г. до 23.10.2025 г., справка от МВР – Главна Дирекция „Гранична полиция“ за пътувания извън страната, както и справка от МВР – Сектор „Пътна полиция“ за притежаваните от него моторни превозни средства. Изискана е справка от БНБ за банковите сметки на ищеца и с Определение № 15341/05.11.2025 г. е постановено разкриване на сведения и наличностите за периода от 01.01.2024 г. до датата на справката по всички банкови сметки на ищеца.

С молба с вх. № 91035/30.10.2025 г. ищецът е заявил, че се намира в затруднено финансово положение, не притежава недвижимо имущество, живее сам, няма други източници на доходи освен ниското месечно трудово възнаграждение, като почти половината от него отива за погасяването на потребителски кредит. Представя подписана под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, с която е декларирал притежаваните от него 3 бр. МПС, заплата от 1481,99 лв., заплащането на месечна вноска от 652 лв., липсата на доходи от наеми, рента, дивиденти и др. доходи от търговска дейност, както и че не получава пенсия и няма деца, които да издържа.

Постъпила по делото е молба от 18.11.2025 г., депозирана на „УниКредит Булбанк“ АД, към която е приложено извлечение от банковата сметка на ищеца в периода 01.01.2024 г. - 17.11.2024 г.

С обжалваното Определение № 17042/07.12.2025 г. съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от заплащането на държавна такса, като е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване от заплащането на държавна такса, тъй като на дата 07.04.2025 г. по банковата сметка на ищеца е постъпила сумата от общо 79 396,07 лв., за периода на справката са излъчени множество преводи към платформи за онлайн залози, същият притежава три моторни превозни средства, последното от които придобито на 23.04.2025 г., не полага грижи за други лица, а само за периода от 01.09.2025 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2025 г. по сметката му е постъпила сума от общо 5578,11 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК и трайната практика на ВКС, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса и разноски, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането им.

Преценката се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, и на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, а също и служебно да събере такива (Определение № 2637/19.09.2023 г. по ч.гр.д. № 3720/2023 г. на ВКС, IV г.о.).

Според формираната трайна задължителна съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната не може да бъде извършвана въз основа на предположение за възможността на лицето да полага труд и да реализира доходи от това, както и от възможността евентуално в бъдещ момент да реализира доходи от притежаваното от него имущество или да реализира в бъдеще приходи от осъществявана търговска дейност, т.к. преценката следва да бъде извършвана с 3 оглед материалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Възможността за заплащане на дължими такси и разноски следва да се преценява с оглед действителния размер на средствата за издръжката на едно лице или домакинство, при съобразяване на специфичните разходи, редовно извършвани от страната, свързани със задоволяване на екзистенциални нужди. Стойностите на минималната работна заплата и на линията на бедността, определяни ежегодно с актове на МС (линията на бедност за страната, считано от 01.01.2025 г. е в размер на 638 лв., минималната работна заплата от 01.01.2025 г. е в размер на 1077 лв., а от 01.01.2026 г. – 1213 лв.

(620,20 eвро)) могат да служат единствено като ориентир, наред с останалите обстоятелства при преценката на съда по чл. 83, ал. 2 ГПК, основана на съотношението достатъчност/недостатъчност на средствата, с които страната разполага и размера на дължимите по делото такси и разноски.

Въззивният съд при съвкупния анализ на доказателствата за текущото материално състояние на жалбоподателя, съпоставено от една страна, с дължимата от него държавна такса от 887,05 лв., и от друга страна с вложените от законодателя социални съображения за подпомагане на материално затруднени страни по делата в нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК, приема, че са налице предвидените в същата предпоставки за освобождаването му от заплащането на държавни такси и разноски по делото. Установява се от данните в извлечението от банковата сметка на ищеца, че средномесечното му възнаграждение за периода м. януари 2025 г. – м. септември 2025 г. възлиза на 1504,50 лв., като заплаща и месечна вноска за потребителски кредит, включваща главница, лихва и застрахователна премия в размер на 562,43 лв., като са наблюдават и погасявания на наказателна лихва, поради недостатъчна наличност по сметката на необходима сума за погасяване на задълженията на падежа. Видно е от справката от МВР – Сектор „Пътна полиция“, че ищецът е собственик на 3 бр. МПС, с дата на регистрация през 1996 г. и 2004 г., последното придобито на 23.04.2025 г. Същият не притежава недвижимо имущество според приложената справка от Агенция по вписванията, нито реализира доходи от търговска дейност чрез участие в търговски дружества, видно от служебно изготвена справка ТР.