Решение № 7343 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7343 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100511318 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответницата И. И. Б. – К. срещу решение № 20015443/19.01.2021 год. по гр. дело № 35037/2019г. на Софийски районен съд, 167 състав в ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че жалбоподателката дължи на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 152,38 лева, представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. Перник, ул. **** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на заявлението – 10.12.2018. до окончателното плащане и сумата от 39,53 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 04.01.2019 год. по ч.гр.д. №77758/2018 год. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Със същото съдебно решение е отхвърлен иска чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 152,38 лева до размера 1 от 324,23 лева, като погасен чрез прихващане, а за разликата над 324,23 лева до пълния предявен размер от 370,57 лева, като неоснователен, отхвърлен е и иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за установяване на вземания за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 10.07.2016год. – 30.10.2018год. за разликата над уважения размер от 39,53 лева до пълния предявен размер от 45,82 лева. Ответницата е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 611,52 лв. – разноски в заповедното производство и исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Въззивницата - ответник, чрез процесуалния си представител, обжалва решението в частта, с която са уважени предявените срещу нея искове и е признато за установено, че дължи сума за доставена топлинна енергия и обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Сочи, че решението е постановено при непълнота на доказателствата и в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд, че Общите условия на топлофикационното дружество са публикувани и обявени по надлежния ред, което да породи валидна облигационна връзка между жалбоподателката и дружеството – ищец. Поддържа, че ищцовото дружество следва да фактурира консумираната топлинна енергия на база действително потребление, а не на база прогнозни сметки, както е процедирано в на случай. Излага съображения, че исковете не са доказани по размер, тъй като съгласно представените по делото писмени доказателства, в имота не е доставяна топлинна енергия, като показателите на отчетите са нулеви. Твърди, че не е доказано присъединяването на сградата в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа. Излагат се съображения за допуснато процесуално нарушение при кредитиране заключението на съдебно – техническата експертиза, въпреки своевременно направеното оспорване в открито съдебно заседание. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец „Топлофикация - Перник“ АД не е подал отговор на въззивна жалба и не заявява становище.

2

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 77758/2018 г. по описа на СРС, 167 състав.

СРС е уважил частично исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като по отношение на иска за главница за топлинна енергия е кредитирал заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ, като е уважил и направено възражение за прихващане.

По отношение на иска за лихва за забава е кредитирал заключението на приетата ССчЕ, за да уважи частично иска.

Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. По делото е отделено за безспорно, че въззивницата – ответник е собственик на процесния имот по наследство, считано от 2013г.

Съгласно представеното удостоверение за наследници с изх.

№1514/20.03.2013 год., жалбоподателката е наследник по закон – дъщеря на В.Т.Е., починала на 19.03.2013год. По делото са представени и молба за откриване на партида от 16.07.99г. от наследодателката В.Т.Е. и декларация по чл. 14 от МДТ от ответницата, с която е декларирала процесния топлоснабден имот.

Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Неоснователни са доводите на ответницата, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Констатациите на вещото лице в тази връзка не са оспорени и опровергани.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Тези Общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от ЗЕ/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани във вестник "Съперник", бр.№82/3959 от 29.04.2008 год. и във вестник "Новинар" от 30.04.2008 г., като по делото не са релевирани твърдения или доказателства ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия и възраженията в тази връзка в жалбата са неоснователни. С оглед изложеното, ответницата има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ, както и предвид задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 год., ОСГК.

Не се установява от страна на първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното съдебно решение да е допуснато нарушение на чл. 9 и чл. 10 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година – траспонирана в българското законодателство чрез Закона за енергийната ефективност - § 2 от ДР на ЗЕЕ , съгласно които в сметките следва да се включва само реално потребена енергия. Плащането по прогнозни сметки съответства на посочената разпоредба на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете страни по правоотношението - потребителят може да заплати както повече, така и помалко от изразходваната за този месец енергия, респ. топлоснабдителното предприятие на свой ред може да подаде повече или по-малко количество от заплатената му топлоенергия. С последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат справедливо и потребителите 4 заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период.

Освен това чл. 9 от Директивата изисква осигуряване на индивидуални измервателни уреди, доколкото това е технически осъществимо, а съгласно чл.

10. 1 от Директивата, когато крайните клиенти не разполагат с интелигентните измервателни уреди, посочени в Директива 2009/72/ЕО и Директива

2009/73/ЕО, държавите членки правят необходимото до 31 декември 2014 г. информацията за фактурирането да бъде точна и да се основава на действителното потребление, в съответствие с приложение VII, точка 1. 1, за всички сектори, обхванати от

Директивата, включително енергоразпределителните предприятия, операторите на разпределителни системи и предприятията за продажба на енергия на дребно, когато това е технически възможно и икономически оправдано. В допълнение, предвид констатациите на вещото лице по допуснатата СТЕ, че фактурирането е по действителното потребление и отчитане на доставената топлинна енергия, а не е налице изчисляване "на база", както посочва ответницата, в настоящия случай не може да се приеме за основателно твърдението за допуснато нарушение на посочената от жалбоподателката Директива.

Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство и допълнително изискани от ищцовото дружество документи. Съгласно заключението на приетата СТЕ, в топлоснабдения имот има три броя отоплителни тела с монтирани ИРРО и щранг – лира в банята, на база на които е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, като вещото лице подробно изяснява разликата в отчитането при щранг – лирата и сградната инсталация, за да обоснове различията в показателите. Начислявана е топлинна енергия за сградна инсталация върху пълната отопляема кубатура на апартамента. Топлинна енергия за БГВ е начислявана на база реален отчет по показанията на 1 брой водомер, който се намира в имота, като при отчета са съставени протоколи за главен отчет, подписани от абоната. Вещото лице посочва, че изравнителните сметки за сезон 2016/2017 год. са връчени на представител на етажната собственост В.С. на 12.07.2017 год., а за сезон 2017/2018 год. на Л.С. на 22.06.2018 год., като не са налице данни да са 5 подавани възражения в предвидените за това срокове срещу всяка изравнителна сметка, досежно имота на ответницата. Посочено е, че топломерът е минавал метрологична проверка на 14.07.2015 год. и на 30.11.2017 год., резултат от която е „съответства“.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че не е налице основание за кредитиране на заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ. В проведеното открито съдебно заседание е оспорено заключението на допуснатата СТЕ, но не са посочени конкретни оплаквания срещу изводите на вещото лице.

Заключенията са допуснати в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК поради необходимост от специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и относно изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени технически показатели, като същите са изготвени не само по документи, едностранно издадени от ищеца, а и въз основа на неоспорените документи за главен отчет, подписани от ответницата. Изводите на вещите лица не са опровергани от други доказателства по делото и липсва основание да не бъдат кредитирани. По изложените съображения, поддържаният във въззивната жалба довод, че не е налице реално потребление на топлинна енергия, е неоснователен.