Решение № 6 от 09.01.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Самоков, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20221870200349 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С. И. В. от гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № .. г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – София, с искане за отмяна на наказателното постановление.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Е. М., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения изтъква съображения в подкрепа на нейната основателност.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административно-наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление – Директорът на РДГ – София. Към датата на образуване на съдебното производство по жалбата тази длъжност се изпълнява от Заместник-директора на РДГ – София инж.

Н. Н., оправомощен за това със Заповед № 694/15.8.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) въззиваемата страна Директор на РДГ – София, която длъжност се изпълнява от инж. Н. Н. – Заместникдиректор на РДГ – София, заявява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В писмено становище, постъпило в съда преди даване ход на съдебното следствие, въззиваемата страна поддържа становището си по жалбата.

1

Производството пред настоящата инстанция се е развило и е протекло при надлежно осигурено право на участие на въззиваемата страна. В писмо изх. № РДГ 146532/10.6.2023 г., вх. № 2677/13.7.2023 г. по входящия регистър на РС – Самоков, инж.

Н. Н., заместник-директор на РДГ – София, изпълняващ длъжността Директор на РДГ – София, изрично и недвусмислено заявява, че не възразява срещу нередовното оформяне на изпратените за връчване съобщения и призовки за проведените по делото открити съдебни заседания, фактически адресирани и връчени на учреждението РДГ – София, както и че същият се счита за редовно призован за проведените открити съдебни заседания по делото. Наред с това, в същото писмо изпълняващият длъжността Директор на РДГ – София посочва, че потвърждава и иска да се считат като извършени от негово име, в качеството му на административнонаказващ орган, издал процесното наказателно постановление, всички действия в съдебното производство на процесуален представител – юрисконсулт в РДГ – София, в случай че такива са извършени в открито съдебно заседание или чрез представяне на документи.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал.

1 от ЗАНН със съставяне на 4.3.2022 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. Г. П. М., на длъжност „горски стражар“ в Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Самоков“ за това, че на 2.3.2020 г. на път от местността „М. д.“ за гр. С., преминаващ през местността „М. т.“ и околовръстен път за гр. Самоков, жалбоподателят транспортира на влачка с кон 0,60 куб. м. Е.С.Д. (т. е. едра строителна дървесина) от бял бор, немаркирана с К.Г.М. (т. е. контролна горска марка) и без превозен билет. Посочено е в АУАН, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 213, ал. 1, т. 1 и чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.

В обжалваното НП административно-наказващият орган като цяло е възприел описаните в АУАН факти относно естеството на деянията на жалбоподателя; приел е, че жалбоподателят е извършил деянията на 2.3.2022 г., движейки се по пътя в м. „М. д.“ на територията на Община Самоков, минаващ през м. „М. т.“ в посока за гр.

Самоков; квалифицирал е тези деяния като отделни административни нарушения по чл. 266, ал. 1, предл. 4, във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1, съответно във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и за всяко от тези административни нарушения е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер по 250,00 лв.

2

В административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Установява се от показанията на свидетелите Г. М. – актосъставител, заемащ длъжността, посочена по-горе и И. П. – свидетел по АУАН, на длъжност „помощниклесничей“ в Териториално поделение (ТП) „Държавно горско стопанство – Самоков“, че на 2.3.2022 г. на територията на Община Самоков, при околовръстния път на гр.

Самоков, в района на местността „М. т.“, намираща се на пътя от местността „М. д.“ за гр. Самоков, те видели множество лица, които транспортирали отрязани дървета „на влачка“ – закачени на тегличи, прикрепени към амунициите на коне. Едно от тези лица бил жалбоподателят, когото свидетелите познавали служебно във връзка с предходни извършени от него нарушения на Закона за горите. Служителите на ТП „Държавно горско стопанство – Самоков“ не били в състояние да спрат за проверка лицата от тази група и затова съгласно практиката си в подобни случаи ги предупредили, че ще им съставят актове за нарушения, а последните заявявали, че никой нищо не може да им направи, псували и се подигравали. Свидетелите казали на жалбоподателя да дойде да подпише акта, но той им отвърнал да си гледат работата. В същия ден св. М. съставил констативен протокол серия ЮЗДП № ..в присъствието на св. П. и на Б. С. – горски стражар в ТП „Държавно горско стопанство – Самоков“ за това, че жалбоподателят транспортира на влачка с кон 0,60 куб. м. ЕСД от бял бор, немаркирана с КГМ и без превозен билет. Протоколът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя. Два дни покъсно, на 4.3.2022 г., св. М. съставил срещу жалбоподателя в отсъствието му АУАН с цитираното по-горе съдържание. Актът бил съставен в присъствието на св. П. и на Б.

С., като св. П. удостоверил с подписа си, че жалбоподателят отказва да получи препис от акта.

Тази установена по делото фактическа обстановка обосновава следните изводи:

Първо, АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя, без да са били налице предпоставките за това, установени в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – нарушителят, който в случая е известен, да не може да се намери или след покана да не се яви за съставяне на акта. По делото не се доказва след установяване на твърдяното нарушение жалбоподателят да е бил търсен, за да му бъде отправена покана за съставяне на АУАН, но да не е бил намерен или след като му е била отправена такава покана да не се е явил за съставяне на акта. Законът не установява писмена форма на поканата за явяване за съставяне на АУАН, но за да е налице надлежна покана в този смисъл до твърдяния нарушител, в нея ясно трябва да се определят поне датата и мястото за явяването му за предстоящото съставяне на АУАН. В конкретния случай дори разпитаните свидетели да са отправили устно предупреждение до жалбоподателя, че за деянието му ще бъде съставен АУАН и да са го приканили да отиде да го подпише, тези техни изявления са общи и в тях не са се съдържали сведения за конкретни дата и място, на които жалбоподателят да се яви за съставяне на акта. Затова такива 3 изявления не са надлежна покана до жалбоподателя за явяване за съставяне на АУАН.

След като такава покана липсва, АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателя в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Това нарушение е довело до ограничаване на правото на жалбоподателя да участва в административнонаказателното производство от самото му образуване със съставяне на АУАН, поради което съставлява допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.

Второ, АУАН не е предявен на жалбоподателя. Очевидно е, че след като АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя, то последният не е заявил отказ да го подпише при съставянето му. Ето защо актът не може да се счита предявен на жалбоподателя по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, а писменото изявление на св. П. върху акта в този смисъл не е годно да удостовери такъв отказ. Съставеният в отсъствие на жалбоподателя АУАН е следвало да му бъде предявен по реда на чл. 43, ал. 4, изр. първо от ЗАНН, като бъде изпратен чрез съответната служба, а ако няма такава – чрез общинската администрация по местоживеенето на жалбоподателя, за предявяване и подписване. В конкретния случай АУАН изобщо не е предявен на жалбоподателя и на основание чл. 52, ал. 2 от ЗАНН административнонаказващият орган е следвало да го върне незабавно на актосъставителя за предявяване, което обаче наказващият орган не е сторил. Издаването на обжалваното НП въз основа на непредявен на жалбоподателя АУАН по надлежния ред също представлява допуснато в административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, тъй като е довело до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя да научи за какво административно нарушение срещу него е съставен АУАН и да възрази срещу АУАН по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Поради изложените дотук съществени нарушения на процесуални правила, допуснати в административнонаказателното производство, обжалваното НП следва да бъде изцяло отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, без съдът да изследва въпросите относно фактическото поведение на жалбоподателя, съставомерността му като административни нарушения, за които жалбоподателят е санкциониран и индивидуализацията на административнонаказателната му отговорност.

За пълнота следва да се отбележи, че негативното и пренебрежителното отношение на лицата, евентуално извършващи административно-наказуеми деяния в горските територии, към органите за контрол и опазване на тези територии, не може да бъде оправдание за открито неспазване на елементарните процесуални правила за административното наказване на тези лица. В тази връзка например буди недоумение обстоятелството, че обжалваното НП е напълно редовно връчено на жалбоподателя 4 лично (вж. разписка на л. 37 от делото, приложена към писмо изх. № РДГ 1411609/29.11.2022 г. от изпълняващия длъжността Директор на РДГ – София до съда), но до същия не е отправена надлежна покана за явяване за съставяне на АУАН, нито АУАН му е предявен по надлежния ред.

Независимо от изхода на делото разноски на жалбоподателя не се присъждат поради липса на искане в тази насока – както в жалбата, така и в хода на настоящото съдебно производство до приключването му пред настоящата инстанция.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № .. г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – София.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________

5