Решение № 205 от 13.06.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Смолян, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20225400500135 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 29/10.03.2022 г. по гр.дело № 288/2021 г.

Девинският районен съд ОТХВЪРЛЯ молбата на СЛ. СТ. Л. и Р. Р. Л., от гр.

Девин, против ЮЛ. Б. Г. и Т. СТ. СТ. за издаване на решение и заповед за защита за осъществени от ЮЛ. Б. Г. и Т. СТ. СТ. актове на домашно насилие след инцидент, случил се на 22.06.2021 г. и продължаващ до момента на подаване на настоящата молба на 17.08.2021 г., съответно на 04.08.2021 г. и на 13.08.2021 г., чрез осъществен психически тормоз, изразен в постоянни скандали, отправяне на обиди и закани с убийство, възникнали от промяна на предназначението на втори жилищен етаж от съвместно обитавана двуетажна жилищна сграда на ул. „Слави Кацаров“ № 18 и превръщането му в производствен цех, с което са подложени на психически тормоз, който създава непосредствена опасност за живота и здравето им, поР. което да се наложат мерки за защита, на основание чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.З от ЗЗДН: 1/ Да се задължат извършителите Ю.Г. и Т.С. да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителите С.Л. и Р.Л.; 2/ Да се отстранят от съвместно обитаваната къща, находяща се в гр. Девин, общ. Девин, обл.

1

Смолян, ул. Слави Кацаров № 18 за срок, определен от съда и 3/ Да се наложи забрана да се приближават до С. и Р.Л.и, както и до жилището им в гр. Девин, ул. Сл. Кацаров № 18, където живеят, при условия и максимален срок, определен от съда.

С решението С. и Р.Л.и са осъдени да заплатят на Ю.Г. и на Т.С. разноски по делото в размер 550 лева на всеки един от тях за адв. възнаграждение по представен списък; а по сметка на Девинския районен съд – 80 лева, в полза на бюджета на съдебната власт.

Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от СЛ. СТ. Л. и Р. Р. Л., чрез пълномощника им адв.Ж.Ч. с искане да бъде отменено, да бъдат уважени молбите им и да им бъдат издадени заповеди за защита от домашно насилие; както и да им бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, се явяват лично и с пълномощника си адв.Ж.Ч. и поддържат жалбата.

Въззиваемите ЮЛ. Б. Г. и Т. СТ. СТ. с отговор по чл.263, ал.1 ГПК, подаден чрез пълномощника им адв.Е.С. оспорват жалбата и молят решението да се потвърди, както и да им се присъдят разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се явяват. За тях пълномощникът им адв.Е.С. продължава да оспорва жалбата.

Въззивният съд намира, че решението следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Девинския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК, с някои допълнения и корекции.

Молителите С. и Р.Л.и са съпрузи, сключили гр.брак на 24.01.2020 г./уд-е на л.16 от делото на РС/, ответникът Ю.Г. е син на С.Л. от неин предишен брак. Т.е., молителката е лице, което търси защита заР. твърдяно домашно насилие, извършено от низходящ, по смисъла на т.5 от чл.3 ЗЗДН; а молителят Р.Л. е лице, което търси такава защита заР. домашно насилие, извършено от Ю.Г., с когото е роднина по сватовство от първа степен, съобразно чл.76, ал.1 СК, т.е., по смисъла на т.7 на чл.3 ЗЗДН.

Ответницата Т.С. живее във фактическо съпружеско съжителство с ответника Ю.Г., с когото няма сключен граждански брак. Така 2 срещу ответницата Т.С. молителите Л.и не могат да търсят защита по реда на ЗЗДН, защото действията, които се твърди тя да е осъществила спрямо тях, не са извършени от лице, попадащо в кръга от изчерпателно изброени случаи на чл.3, т.1 - т.10 ЗЗДН. С. не е съпруг или бивш съпруг на никой от молителите; не е лице, с което някой от тях се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; молителят Р.Л. няма дете от нея; тя не е тяхна възходяща, нито низходяща; не е лице, с което Л.и се намират в родство по съребрена линия; не е лице, с което се намират или са били в родство по сватовство, с оглед разпоредбата на чл.76, ал.1 СК, защото С. не е съпруга на сина на молителката Ю.; тя не е техен настойник, попечител или приемен родител; не е низходяща или възходяща на лице, с което някой от молителите се намира във фактическо съпружеско съжителство; не е лице, с което родител на молителите се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

„Нормата на чл.3 ЗЗДН изчерпателно сочи лицата, срещу които по реда н а този закон , пострадалият от домашно насилие може да търси защита.

Следователно, вън от предметния обхват на закона са насилнически актове, извършени от лица извън кръга на изброените по чл. 3 ЗЗДН. Защита срещу тях може да се търси по общия ред, но не и по реда на ЗЗДН . " В този смисъл е напр. Определение № 05.02.2015 г.по В. ч.гр.д. № 1226/2015 г. на Софийския градски съд.

По описаната причина правилно като краен резултат е отхвърлена молбата на Л.и за защита по ЗЗДН против Т.С., освен, че е верен изводът за недоказаност тя да е осъществила деяния през периода 17.07.2021 г. – 17.08.2021 г., които могат да се определят като прояви на домашно насилие, ако попадаше сред лицата по чл.3 ЗЗДН.

Молбата на Л.и за защита е подадена в Девинския районен съд на 17.08.2021 г. За да бъде уважена, трябва да се докаже от молителите при условията на пълно и главно доказване, че са пострадали от домашно насилие, случило се в рамките на преклузивния едномесечен срок преди подаването и, съгласно чл.10, ал.1 ЗЗДН; т.е., не по-рано от 17.07.2021 г.

В молбата за защита, чийто текст в описанието на актовете на твърдяно насилие е идентичен с текстовете на декларациите на Л.и по чл.9, ал.3 ЗЗДН, се твърди следното за релевантния период: „След подаване на горепосочените жалби от 22.06.2021 г. и до момента на завеждане на 3 настоящата молба – 17.08.2021 г. / на 13.08.2021 г. и на 04.08.2021 г. пускане на жалби до Община-Девин като неоснователно да ни тормозят психически със вдигане на скандали-обиди и закани от двамата срещу нас започнаха горепосочените лица още повече да ни тормозят изразяващо се в следното:да вдигат постоянно скандали, чрез отправяне към нас обиди/със обидни думи-, закани със убийство, промяна предназначението на жилищния втория жилищен етаж, където живеят горепосочените лица в производствен цехпоставяне на шевни машини, където работят денонощно и вдигат голям шум и това си психически тормоз да не можеш да живееш спокойно.

Недопускането на молителката С.Л. да ползва втория етаж от 30 май 2019 г и до момента, съобразно нотариалния акт за дарение със учредено право на ползване. Горепосочените лица психически ни тормозят чрез пускане неоснователно жалби до Община-Девин, за да ни привикват и разкарват да даваме обяснения. Страхуваме за живота си с оглед съществуващата реална и непосредствена опасност за здравето и живота на нас молителите и се нуждаем от незабавна защита.“

Т.е., за периода 17.07.2021 г. – 17.09.2021 г. в молбата са посочени само две конкретни дати, на които са осъществени актове на домашно насилие – 04.08.2021 г. и 13.08.2021 г., които актове представляват подаване от ответниците на жалби в община Девин срещу молителите. Не са посочени други конкретни дати, на които да са се случили точно описани събития от общо изброените – напр.скандал, в какво се изразява той и какво е развитието му; какви точно обидни думи от кого и към кого да отправяни; закани с какви точно изрази, счетени за закани с убийство, от кого спрямо кого.

Твърди се, че С.Л. не е допускана от ответниците на втория етаж да го ползва от 30 май 2019 г. до подаване на молбата и че това е акт на домашно насилие.

Този втори етаж от къщата на ул.Слави Кацаров № 18 в гр.Девин е дарен от С.Л. и бившия и съпруг Б Г. на ответника Ю.Г. с нотариален акт № 200/26.11.1997 г., нот.дело № 724/1997 г. на ДРС/л.14 от делото на РС/, като дарителите С.Л./тогава с фамилно име К./ и Б Г. си запазват правото на ползване на етажа, докато са живи. Първият етаж от същата къща е дарен със същия нотариален акт от К. и Г. на дъщеря им К. Г.а, като и върху този етаж дарителите си запазват правото на ползване, докато са живи. Понастоящем молителите Л.и обитават същия първи етаж; ответниците живеят на втория етаж, на който в отделно направена гарсониера живее бившият съпруг на С.Л. – св.Б Г.; а дъщерята К. Г.а /сега с фамилно име И./ живее в гр.Асеновград, както сама сочи при разпита си като свидетел.

Няма доказателства по делото С.Л. изобщо да е проявила желание да осъществява на практика ползване и върху втория етаж от къщата и това да не и е позволено от ответника-неин син. Дори и да беше налице подобно препятстване, то не представлява домашно насилие, като защитата 4 на вещното право на ползване на С.Л. по отношение на втория етаж от къщата не може да се провежда чрез способите на Закона за защита от домашното насилие, а става по съвсем друг ред.

По същия начин подаването на жалби против молителите до община Девин не представлява домашно насилие, а е поведение, чрез което подателите на жалбите упражняват своите права и законни интереси, свързани със защитата на правото им на собственост върху имота, в който е къщата, обитавана от страните по делото. Ю.Г. подава на 04.08.2021 г. жалба до община Девин/л.97 от делото на РС/ срещу С. и Р.Л.и, с която моли да бъде направена проверка на имота за незаконно поставяне на постройки и басейн, без негово и на общината разрешение. На същата дата е подадена жалба в същия смисъл против Л.и и от дъщерята на С.Л. – свидетелката К. И./л.98 от делото на РС/, отново за проверка относно поставянето без разрешение на постройки и басейн.

Не се установява на 13.08.2021 г. да е входирана жалба против молителите, а на тази дата просто е съставен Констативен протокол от изпратена от общината комисия по повод жалбите на Ю.Г. и сестра му К. И..

Записано е в протокола, че за изградените постройки и съоръжения в УПИ ХХ, кв.15 по плана на гр.Девин, съгласно чл.151 ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж. В обясненията си на съдебното заседание от 14.09.2021 г. молителят Р.Л. сочи, че в двора на къщата е поставен преди 7 години водоем, който е за негово лично ползване, държи в него риба и декоративни патици; счита, че не пречи на никого, защото е до пътя, между две съществуващи стени на ъгъл и с навес отгоре. Признава, че за този водоем и съседът им Велин Караиванов е подавал жалба. Ю.Г. сочи, че на 04.08.2021 г. подава жалбата, защото къщата започва да се напуква и имат съмнение със сестра му, че това от водата в басейна/с.з. от 14.09.21 г./ Св.К. И. разказва на с.з. от 18.10.2021 г., че дворното място се ограничава от басейна и двете бараки, и се опасява, че подпорната стена ще падне от този басейн; счита, че постройките са незаконни и по тези причини е подала жалбата до общината.

Както е установено с практиката на ВКС, напр.Определение № 449/17.05.2018г. по гр. дело № 4758/2017 г., ІV г.о., и редица други, „Подаването на жалба (молба, тъжба) до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен, и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право, т.е., противоправно поведение е налице, когато жалбата (молбата, тъжбата) не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят предварително знае, че те са неверни, и подава жалбата с цел да навреди другиму или за да накърни друг 5 обществен интерес.“ Настоящият случай не е такъв и подаването на жалба от Ю.Г. очевидно не е акт на домашно насилие.

Вдигането на шум от трите шевни машини, разположени на втория етаж в дома на ответниците, в случая също не представлява акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, дори да се установи, че шумът е толкова силен, че се определя от молителите като психически тормоз. Наред с това, обясненията на страните и свидетелските показания сочат, че с тези машини работи само ответницата, а, както се отбеляза, молителите не могат да търсят срещу нея защита по ЗЗДН поР. това, че не е от кръга на лицата по чл.3 ЗЗДН.