Определение № 777 от 22.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 777 гр. Пловдив, 22.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Частно наказателно дело № 20235300201622 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба от И. Д. Б., чрез процесуалният му представител – адвокат Н. Б.-А., срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.05.2023г. на Окръжна прокуратура – Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 582/2020 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на прокурора, като се посочва установеното в хода на досъдебното производство и се взема становище, че е неоснователно заключението, че доказателства за действията на Б.а се коренят единствено в нейния разпит. В този смисъл се описват фактите, както и характерът и механизма на извършеното, който напълно изключват възможно друг да е извършил деянието. Предлага обжалваното постановление да бъде отменено и делото да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора за продължаване на производствените действия.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от субект в кръга на посочените от чл.243, ал.4 от НПК, а именно от управителят на лице, имащо качество на наследник на пострадалия, както и подадена в законоустановения седмодневен срок, доколкото препис от постановлението е получено от жалбоподателя на 14.07.2023г. - съгласно приложената разписка, а жалбата е подадена до ОС-Пловдив чрез ОП-Пловдив на 21.07.2023г. - съгласно 1 отразеното пощенско клеймо.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът приема за установено, че Д.И. Б. работел като шофьор във Федерална Република Германия, като през 2018г. бил диагностиран с онкологично заболяване. Заплатата на Д. Б. била превеждана от работодателя му по банкова сметка, към която имал издадена дебитна карта. В началото на 2020г. Д. Б. се прибрал в Република България, като в началото на май 2020г. постъпил в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив на лечение. При пребиваването си в последното лечебно заведение Б. бил посещаван от дъщеря си – свидетеля Е. Д.а Б.а, на която предоставил същата дебитна карта, заедно с ПИН кода. На 05.05.2022г. Д.И. Б. починал, като дъщеря му Е. Б.а прибрала вещите му, организирала и платила погребението му. При това и посредством горната карта издадена от банка „Kreissparkasse Tubingen”, която обслужвала банкова сметка с IBAN *****, свидетелят Б.а започнала да тегли всекидневно парични суми в размер на максималния дневен възможен лимит от 800 лева.

По делото е установено, че към дата 11.05.2020г. наличността по сметка с IBAN ***** била в размер на 24.208,55 евро, като след многобройни тегления на парични суми с посочени места – гр.Бургас и гр.Пловдив, към 15.06.2020г. наличността по същата сметка била в размер на 4 254, 36 евро.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели – Е. Д.а Б.а – дъщеря на починалия /т.1 – л.94 – 95/, И. Д. Б. – син на починалия /т.1 – л.112 – 113/, И.В.Х. – Б.а – съпруга на починалия /т.1, л.125 – 127/ - от които се установяват същите обстоятелства, както и П.И.Г. /т.1 – л.104 – 105/, И.З.Т.

/т.1, л.106 – 107/ - от които се установяват данни за хоспитализацията на Д. Б..

Същата фактическа обстановка се установява и от приобщените материали по изпълнени ЕЗА – проведен разпит на С.К.Б. /т.2 – л.43 – 131/, както и предоставена информация във връзка с наличностите и движенията по издадена от банка „Kreissparkasse Tubingen”, която обслужвала банкова сметка с IBAN ***** в периода от 11.05.2020г. до 15.06.2020г. /т.2, л.14 – 41/.

При горната доказателствена съвкупност наблюдаващия прокурор е стигнал до извод, че са налице предпоставките на чл.243, ал.1, т.1 от НПК, доколкото обвинението не е доказано

Последният извод на прокурора следва да бъде споделен като правилен 2 и законосъобразен, макар и аргументацията в този смисъл да не може да бъде определена като изчерпателна.

Така остава неясно кои според прокурора са съставомерните за деянието действия на Б.а, доказателства за които се коренят единствено в нейния разпит и проведената очна ставка, след като от друга страна се сочи, че по делото е безспорно установено, че същата, без съгласието на другите двама наследници – И. Б. и И.Х. - Б.а е ползвала платежния инструмент, като е криела от тях това обстоятелство.

Въпреки горното, на първо място следва да се съобрази, че съставът на чл.249, ал.1 от НК предвижда наказателна отговорност за този, който използва платежен инструмент без съгласието на титуляря. В случая не се установяват данни за липса на съгласие на титуляря на карта издадена от банка „Kreissparkasse Tubingen”, която обслужвала банкова сметка с IBAN *****, а именно – Д.И. Б. за това, неговата дъщеря – свидетеля Е. Д.а Б.а да използва платежния инструмент. Напротив – от разпита на Е. Б.а се установява, че същата е получила картата, заедно с ПИК кода за нея от баща и, именно за да я използва.

Следва да се обърне внимание, че по делото изцяло липсват данни, които да противоречат на заявеното от Е. Б.а относно горепосоченото съгласие на нейния баща да използва платежния инструмент. Същевременно – не се установяват възможни действия по разследването, които да внесат нови данни относно последното, доколкото са разпитани установените лица с възможни възприятия за същото, включително – дори наследници на такива, с които починалия Б. е бил в една стая в болничното заведение.

Ето защо и доколкото по делото не се събират достатъчно данни за липсата на съгласие на титуляря на платежния инструмент за това, същият да бъде използван от Е. Б.а, независимо от иначе установеното използване на същия, то правилно е заключението, че обвинението не е доказано.

Предвид това, възраженията в настоящата жалба се явяват по същество неотносими. Въпросите свързани с това, как Е. Б.а е следва да постъпи с наследствените вещи при наличието на други наследници, дали съществува воля на наследодателя да и предостави същестуваща по сметка сума пари, какви са основанията за последното и дали тази воля е изразена в нужната форма – са все въпроси, касаещи наследственоправните отношения, които не 3 се предмет на разрешаване в наказателното производство. Последните проблеми нямат отношение към предмета на доказване по делото, доколкото това, дали претенцията на Б.а към определена част от наследствената маса (пари по сметка) да се явява основателна или не, няма връзка с фактическия въпрос за това, дали титулярят на платежния инструмент е бил съгласен тя да използва същия.

Независимо от горното (установеното наличието на данни за съгласие на титуляря на платежния инструмент, преди неговата смърт), с оглед изчерпателност, следва да се обърне внимание и на това, че нормата на чл.249, ал.1 от НК защитава обществените отношения, свързани със сигурността на паричната система (съгласно систематичното и място), а обществената опасност на същото престъпление се изразява в използването на платежния инструмент без съгласието на титуляря. В настоящия казус обаче се установява, че титулярят, пряко волята на който следва да се използва платежният инструмент по смисъла на чл.249, ал.1 от НК, е починал към момента на изследваните деяния. От своя страна, свидетелят Е. Б.а има качество на негов наследник. Ето защо, разбирането на „съгласието на титуляря“, при смърт на последния, като единодушно съгласие на всички негови наследници, при очевиден спор за права между тях, съставлява недопустимо разширително тълкуване нормата на чл.249, ал.1 от НК, дори и само заради това, че при последното тълкуване обектът на защита вече не би бил обществените отношения, свързани със сигурността на паричната система, а тези, свързани с наследствените правоотношения.

На последно място, отново с оглед изчерпателност следва да се посочи, че вече изброеното – неопроверганото от доказателствената съвкупност твърдение на свидетеля Е. Б.а за наличие на съгласие на наследодателя за нейните действия, както и наследственоправната проблематика на въпроса за основателността на претенцията и спрямо изтеглените от нея суми, при иначе обективно установено нейно качество на наследник – налага заключение за липсата на достатъчно данни за извършено други престъпление от общ характер, дори и извън съобразяване нормата на чл.218в, т.2 от НК.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.05.2023г. на Окръжна прокуратура – Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 582/2020 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Препис да се изпрати на OП-Пловдив и жалбоподателя И. Д. Б., за сведение.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – гр.Пловдив в седмодневен срок от съобщаването му, по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5