Разпореждане № 5347 от 19.08.2026, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Частно гражданско дело 2127/2026
- Вид
- Разпореждане № 5347
- Подписан
- 19.08.2026
- Състав
- Иванка Петрова Гоцева
Други актове по делото
- Заповед за изпълнение № 1195 от 19.08.2026 · Иванка Петрова Гоцева
Цитирани разпоредби
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.2, т.5 и т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.5 и т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.37 · Закон за правната помощ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5347 гр. Благоевград, 19.08.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210102127 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ж. Ж. А. с ЕГН: ********** от гр. Б***, за сумите от 306,78 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 24.07.2026г. до окончателното й погасяване; 36,41 евро - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 23.11.2024г. до 06.02.2025г.; 55,88 евро мораторна лихва за периода от 07.02.2025г. до 23.07.2026г., за които се твърди, че са дължими по Договор за кредит „Бяла карта“ от 12.11.2024г., сключен от длъжника с „Аксес Файнанс“ АД, което вземане е прехвърлено на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с Приложение №1/21.08.2025г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016г., както и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /168,73 евро/.
Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът приема, че същото е допустимо, а по същество е частично основателно, тъй като договорът за кредит съдържа неравноправни и като такива – нищожни клаузи, които влекат недействителност на целия договор.
По делото е представен Договор за кредит „Бяла карта“ от 12.11.2024г., сключен от длъжника с „Аксес Файнанс“ АД, от който е видно, че „Аксес Файнанс“ АД е предоставило на Ж. Ж. А., като кредитополучател сумата от 600 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, при следните параметри: годишен процент на разходите - 64,96 %; годишен лихвен процент - 50,40 %.
Съгласно чл. 15 от договора за кредит задължително условие за предоставянето на заемните средства е потребителят да обезпечи вземанията на кредитора по договора чрез предоставяне на едно от следните обезпечения:
1/ едно физическо лице – поръчител, работещ по безсрочен трудов договор с осигурителен доход не по-малък от 1 500 лв., което да не е заемател или 1 поръчител по друг договор с „Аксес Файнанс“ АД, да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или ако има – статусът му в ЦКР към БНБ да е „период на просрочие от 0 до 30 дни“; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемодателя.
Съгласно чл. 20 от договора, в случай, че заемателят не е предоставил уговореното обезпечение, дължи неустойка в размер на 15% от усвоената и непогасена главница.
В договора е посочен ГПР от 64,96 %, като в чл.4, ал.1, т.4 от договора е посочено, че ГПР е изчислен при вземане на следните допускания – кредитополучателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по настоящия договор. Начинът, по който е формулиран ГПР е неясен и от него не става ясно дали в същия е включена и неустойката. В договора не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в ГПР от 64,96% и как е формиран същият, с което се нарушава изискванията на правото на ЕС в този смисъл - Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 64,96 %, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните и при изчислението на ГПР неустойката не е включена като разход по кредита.
Според съда неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Ето защо кредиторът не може да черпи права за себе си от неизпълнението на задължението си да направи предварителна оценка с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че 2 вземането може да не бъде събрано от длъжника. Със същата обаче се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, съгласно която при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва. В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно.
Очевидно е, че уговорената неустойка се отклонява от присъщите й функции и цели единствено обогатяването на кредитора. При включването на сумата за неустойка реалният ГПР според съда ще надвишава многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.
11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Нарушаването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл.
23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с лихва за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други 3 разходи по кредита. В настоящия случай отпуснатата в заем сума е в размер на 600 лв., с еврова равностойност от 306,78 евро. Заявителят е посочил, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер на 59,40 евро, които следва да се отнесат към погасяване на главницата, поради което заявлението следва да се уважи за главница в размер на разликата от 247,38 евро /306,78 евро - 59,40 евро/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, като заявлението се отхвърли в останалата му част.
По отношение на разноските:
Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 6,73 евро и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ /изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025г./ в минимален размер от 40,90 евро предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, от който на присъждане подлежи сумата от 25,35 евро.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. С***, срещу длъжника Ж.
Ж. А. с ЕГН: ********** от гр. Б***, за следните суми:
- сумата от 247,38 евро /двеста четиридесет и седем евро и 38 евроцента/ - непогасен остатък от главница по Договор за кредит „Бяла карта“ от 12.11.2024г., сключен от длъжника с „Аксес Файнанс“ АД, което вземане е прехвърлено на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с Приложение №1/21.08.2025г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.07.2026г. до окончателното й погасяване;
- направените по делото разноски за държавна такса в размер на 6,73 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,35 евро.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за сумите:
- сумата от 59,40 евро - главница, представляваща разликата над присъдената главница от 247,38 евро до пълния претендиран размер от 306,78 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.07.2026г. до окончателното й погасяване;
- сумата от 36,41 евро - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 23.11.2024г. до 06.02.2025г.;
- сумата от 55,88 евро - мораторна лихва за периода от 07.02.2025г. до 23.07.2026г.;
- разликата над присъдения размер на разноските от общо 32,08 евро до претендирания размер от общо 179,59 евро.
4
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.
Разпечатката съдържа 39 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c6d9981-1bbd-4bea-911c-7e25386e0e00