Решение № 1339 от 27.07.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2343/2021
- Вид
- Решение № 1339
- Подписан
- 27.07.2021
- В сила
- 27.07.2021
- Състав
- Дафина Николаева Арабаджиева
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1339 гр. Пловдив , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20215330102343 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Теленор България ЕАД, ЕИК: 130460283 против Р. В. Д., с адрес: гр. П. с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземането в общ размер на 338, 79 лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК15.07.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8449 по описа за 2020 г. на ПРС.
Претендират се разноски в заповедното и настоящото исково производство.
Исковата молбата е редовна, а предявените искове – допустими, поради което делото ще се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Ищецът посочва, че между Р.В. Д. и „Теленор България“ ЕАД са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
Договор за мобилни услуги № *** от 08.02.2017 г., ведно със Заявление за смяна на собственост от 08.02.2017 г. с предпочетен номер +***, с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 25,99 лв. с включено ДДС и мобилно устройство *** , с обща цена на лизинговата вещ в размер на 344, 77 лева с вкл. ДДС и задължение за лизингополучателя на основание чл.3 , ал.1 от договора за лизинг да заплати двадесет и три месечни лизингови 1 вноски в размер на 14,99 лева с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползване през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от 30.12.2017 г. с предпочетен номер +*** , за който влиза в сила нов абонаментен план , с уговорена стандартна месечна такса в размер на 36, 99 лева с вкл. ДДС.
Договор за мобилни услуги № *** от 30.12.2017 г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефон номер +***, с уговорена месечна такса от 10, 99 лева с вкл.
ДДС.
Твърди се , че ответникът не е изпълнил своите парични задължение начислени му в шест броя фактури, издадени в периода м. август 2018 г. - м. ноември 2018 г.:
1. Фактура № 7276379546/05.08.2018 г., за отчетен период 05.07.2018 г. – 04.08.2018 г. , издадена за сумата от 9, 16 лева, представляваща месечна абонаментна такса и използвани услуги за номер *** и такса спиране на номер от 0,75 лева. Общата претендирана сума по фактурата е 11,89 лева с вкл. ДДС, като след приспадане на 3, 78 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е 8, 11 лв.
2. Фактура № 7276599113/15.08.2018 г., за отчетен период 15.07.2018 г. – 14.08.2018 г. , издадена за сумата от 30, 82 лева с вкл. ДДС ,представляваща месечна абонаментна такса, както и ползвани услуги в размер на 16, 40 лв. за мобилен номер +***, в общ размер на 56, 66 лв. с вкл. ДДС и лизингова вноска на стойност 14.99 лева с вкл. ДДС за мобилно устройство ***. Общата сума във фактурата е 71, 65 лева, като след приспадане на 9, 67 лева надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е 61, 98 лева.
3. Фактура № 7277720730/05.09.2018 г., за отчетен период 05.08.2018 г. – 04.09.2018 г. , издадена за сумата от 9, 16 лева с вкл. ДДС ,представляваща месечна абонаментна такса и такса спиране на номер 0, 75 лв. за мобилен номер +***, в общ размер на 11,89 лв. с вкл.
ДДС. Общата сума във фактурата е 11, 89 лева.
4. Фактура № 7277945748/15.09.2018 г., за отчетен период 15.08.2018 г. – 14.09.2018 г. , издадена за сумата от 30, 82 лева с вкл. ДДС ,представляваща месечна абонаментна такса, такса временно възстановяване на изходящия трафик 1, 24 лева, както и ползвани услуги 0, 96 лв., които са в общ размер на 39,62 лв. с вкл. ДДС за мобилен номер +*** и лизингова вноска на стойност 14.99 лева с вкл. ДДС за мобилно устройство ***. Общата сума във фактурата е 54, 61 лева.
Сочи се , че след предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между ищцовото дружество и Р.Д., по вина на потребителя поради изпадането му в забава , операторът е издал фактура № 7280382439/05.11.2018 г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 27, 48 лева.
2
Посочва се ,че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги , по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори, подробно изброени в исковата молба. Съгласно тези клаузи, потребителят дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаменти такси за номера без вкл. ДДС.
Твърди се , че в съответствие с така уговореното , размерът на неустойката за номер *** е 27, 48 лева.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между ищцовото дружество и ответника, при условията, на които е ползван номера *** по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът е издал фактура № 7280774278/15.11.2018 г., включваща неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договори в размер на 129, 75 лв. и предсрочно изискуем остатък от неначислени лизингови вноски в общ размер на 44, 97 лв. с вкл. ДДС.
Посочва се, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка на номер *** при предсрочно прекратяване на процесния договор са уредени в раздел III, т. 4 от Допълнителното споразумение № *** от 30.12.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. В съответствие с подробно описания в исковата молба начин на формиране на задълженията за неустойка, размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер *** е 129, 75 лв. Посочва се, че за мобилно устройство ***, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 08.02.2017 г., предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски е в общ размер на 44, 97 лв. с вкл. ДДС.
Сочи, че общата сума, начислена и претендирана по фактурата е 174, 72 лв.
Поддържа се становище, че поради липсата на действия на ответника , насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на ищцовото дружество е депозирано заявление по чл. 410 ГПК до Районен съд – Пловдив, въз основа на което е било образувано частно гражданско дело № 8449/2020 г. пред VIII-ми състав и е била издадена заповед за изпълнение.
Моли се да бъдат уважени предявените искове и да се приеме за установено наличието на вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника. Препис от 3 исковата молба е връчен редовно на ответника.
Ответникът е редовно призован и за първото съдебно заседание, но нито лично, нито негов представител се е явил, нито е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство, съобразно приет по делото списък по чл. 80 ГПК и представени и приети доказателства за заплащане на разноските, както следва: сумите в размер на 25 лв. – държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение, направени в производството по ч.гр.д. № 8449 по описа за 2020 г. на ПРС и сумите от 125 лв.- държавна такса и 360 лв.- адвокатско възнаграждение, направени в производството по гр.д. № 2343/2021 г. по описа на ПРС.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. В. Д., с адрес: гр. П. дължи на Теленор България ЕАД, ЕИК: 130460283 сумата в общ размер на 338, 79 лв., представляващи неплатени суми по Фактура № 7276379546/05.08.2018 г.; Фактура № 7276599113/15.08.2018 г.; Фактура № 7277720730/05.09.2018 г. ; Фактура № 7277945748/15.09.2018 г., Фактура № 7280382439/05.11. 2018 г. и Фактура № 7280774278/15.11. 2018 г. ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 15.07.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8449 по описа за 2020 г. на ПРС
ОСЪЖДА Р. В. Д., с адрес: гр. П. ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК:
130460283 разноски, както следва: сумите в размер на 25 лв. – държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение, направени в производството по ч.гр.д. № 8449 по описа за 2020 г. на ПРС и сумите от 125 лв.- държавна такса и 360 лв.- адвокатско възнаграждение, направени в производството по гр.д. № 2343/2021 г. по описа на ПРС.
4
Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
5