Решение № 641 от 12.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Пловдив, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330112051 по описа за 2023 година

Производството по делото е по обективносъединени искове по чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД предявени от К. А. Т. ЕГН **********, адрес гр. София, ж. к. Младост 3, бл. 371, ап. 124 чрез адв. К. против Р. Б. П., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.“****“ № ** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 7500 /седем хиляди и петстотин /лева по договор за заем, ведно със законната лихва от завеждане на делото-16.08.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните са сключен на **** г. чрез размяна на съобщения по мобилен телефон договора за заем за сума от 7500 лв. Срока на връщане е м. март 2023 г. Сумата е предадена чрез *** -„*** **** ***, на два пъти -5000 лв. на 11.02.2023 г. и 2500 лв. на **** г.

Получаването е потвърдено по същия начин. Срока е изтекъл, но парите не са върнати.

В срока по чл. 131 ГПК не е е постъпил отговор.

В открито съдебно заседание на 25.10.2022 г. ответника признава, че изложените обстоятелства и задължението си.

Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 от ГПК, а именно същия заявява изрично в първото по делото открито съдебно заседание, че дължи сумите. Искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може 1 да се разпорежда, поради което и срещу тях ще следва да се постанови решение при признание на иска, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237, ал. 2 от ГПК. Тъй като по делото не се твърди плащане на притендираните вземания след образуване на производството и не се представят доказателства за това, исковете се явяват основателни и следва да се уважат изцяло.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК при признание на иска ответника дължи разноски само, ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Неизплащането на задълженията след падежа им, за което длъжника е бил предварително уведомен е дало повод на кредитора за завеждане на настоящето дело. Предвид това съдът намира, че ответника е станал причина за водене на производството и следва да поеме отговорност за разноските на ищеца, които са в размер от 300 лв. за държавна такса и 1050 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. Б. П., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.“*** ****“ № ** да заплати на К. А. Т. ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к. *****, бл. ***, ап.

*** сумата от 7500 /седем хиляди и петстотин /лева –задължение по договор за заем, ведно със законната лихва от завеждане на делото-16.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1350 (хиляда триста и петдесет) лв. за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 2