Решение № 193 от 13.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Бургас, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20262100600714 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. с ал.1, т.1 от НПК и е образувано по повод по въззивна частна жалба от адв.Добрина Илиева от АКБургас, като защитник на осъдения Г. И. Г. с ЕГН ********** против определение от 15.05.2026г. по НОХД № 147/2026г. по описа на Районен съдПоморие, с което съдът по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.53 от НК и на основание чл.343б, ал.5 от НК е осъдил Г. да заплати в полза на държавата сумата от 2890,26 евро /5660,00 лева/, представляваща равностойността на лек автомобил „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № ******** след одобряване на споразумение по реда на Глава двадесет и девета от НПК, с което същият е бил признат за виновен за престъпление чл.343б, ал.3 от НК.

С жалбата се твърди, че определението е неправилно, като се иска неговата отмяна. Застъпва се становище, че за правилното решаване на делото е от значение произнасянето на СЕС по Дело C-655/24г. /Латранов/, във връзка с поставените въпроси по преюдициалното запитване, като се релевират доводи в негова подкрепа, като се иска отмяна на атакуваното определение.

Представителят на

Окръжна прокуратура-Бургас предлага определението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Застъпва становище, че нормата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи на Конституцията на Република България или на правото на ЕС. Пледира за потвърждаване на атакуваното определение.

Осъденият Г. И. Г. и защитникът му адв.Добрина Илиева от АК-Бургас 1 редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не взимат отношение по същество.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението му, поради следните съображения:

Производството пред Районен съд-Поморие е протекло по реда на Глава двадесет и девета от НПК във връзка с внесено от Районна прокуратураБургас споразумение за решаване на досъдебно производство № 320 ЗМ 271/2025г. по описа на РУ-Поморие, вх.№ 1227/2025г., пор.№ 180/2025г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, по отношение на Г. И. Г. с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

На 15.05.2026г. е било проведено открито съдебно заседание, в което Районен съд-Поморие е одобрил споразумението, като е признал Г. И. Г. за виновен за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от три години и наказание „глоба“ в размер на 250 евро. На основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК му наложил и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и четири месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което обвиняемият е бил лишен от това право по административен ред. Определението за одобряване на споразумението на основание чл.382, ал.9 от НПК влязло в сила на 15.05.2026г..

След одобряването на споразумението по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 НПК съдът на основание чл.343б, ал.5, вр. с ал.1, вр. с чл.53, ал.1 от НК е осъдил на Г. И. Г. с ЕГН ********** да заплати сумата 2890,26 евро /5660,00 лева/, представляваща равностойността на лек автомобил „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № ********, послужил за извършване на престъплението.

При тези факти въззивният съд счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, като изводите на първата инстанция са правилни и в съответствие със закона.

Бургаският окръжен съд счита, че правилно и в съответствие със закона Районен съд-Поморие е осъдил жалбоподателя да заплати равностойността на автомобила, с който е било извършено престъплението, прилагайки разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, съгласно която - в случаите по ал.1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато не е - присъжда неговата равностойност.

Според Решение № 67/25.06.2024г. по в.н.д.№ 119/2024г. на Апелативен съд-Бургас, приложението на чл.343б, ал.5 от НК след одобряване на споразумение за решаване на делото по реда, следва да се извършва именно в производство по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, доколкото по правната си същност тази норма урежда не наказание по чл.37, ал.1, т.1 т.11 от НК, а мярка по чл.53 от НК, защото предписва отнемане на превозното средство, когато деецът е негов собственик, съответно присъждане на равностойността му, когато не е негов собственик. Първоинстанционният съд се е съобразил с това решение и съобразно наложилата се практика, правилно не е включил приложението на чл.343б, ал.5 от НК, като част от 2 споразумението, а се е произнесъл с отделно определение по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.53, ал.1 от НК.

С Решение № 8/17.07.2025г. по к.д.№ 15/2024г., Конституционният съд на Република България е приел, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи на Конституцията, поради което и няма основания за нейното неприлагане.

В случая няма спор, че с прилагането на чл.343б, ал.5 от НК, когато става въпрос за отнемане на собствено на дееца МПС, така и когато деецът се осъжда да заплати равностойността на автомобила, се нарушава правото на собственост. Няма спор обаче и че това ограничение е въведено със закон, а видно от мотивите на законопроекта, това се налага от необходимостта за увеличаване на наказателната репресия, като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта - т.е. изпълнено е и второто изискване за законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а именно - то да е необходимо за постигане на легитимна цел - опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм. Няма спор, че тази цел е с голяма значимост, поради което и по мнение на настоящия състав с въвеждането на отнемане на МПС собственост на дееца или присъждане на неговата равностойност, при определени предпоставки, не се нарушава принципът за пропорционалност. В тази връзка следва да се посочи, че отнеманто на МПС за престъпления по транспорта, включително и за управление след употреба на алкохол в определена концентрация и/или наркотични вещества, под различни форми, съобразени с особеностите на правите системи, се предвижда в законодателствата на редица европейски държави и не е непознато за континенталната правна доктрина. С осъждането за заплащане на равностойността, когато деецът не е собственик на МПС, по същество се провежда конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона. Този аспект на принципа на правовата държава, обосновава задължението на публичната власт „да третира еднаквите еднакво“, за което е определяща обективната преценка дали правните субекти се намират в една и съща или сходна ситуация /Решение № 11 от 2010г. по к. д. № 13/2010г.;

Решение № 4 от 2021г. по к. д. № 1/2021г.; Решение № 10 от 2022г. по к. д. № 21/2021 г.; Решение № 15 от 2022г. по к. д. № 10/2022г./. Отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно, според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца или на друго лице /Решение № 8/17.07.2025г. по к.д. № 15/2024г. на КС/. Като цяло преценката за пропорционалност следва да се прави преимуществено от законодателя, който е овластен да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост - да прецени, дали интересите на обществото и преследваната цел, налагат въвеждането на определени ограничения на правата на отделните граждани. Тази преценка подлежи на проверка от Конституционния съд, който след извършена такава прие, че нормата не е противоконституционна и принципът за пропорционалност е спазен.

От гледна точка на правото на ЕС, въззивният съд не намира, че приложената норма противоречи и на чл.49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно цитираната разпоредба тежестта на 3 наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.

Разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не е „наказание“, а мярка по смисъла на чл.53 от НК, която въззивният съд намира за пропорционална и законосъобразна, и не влиза в противоречие, нито с цитирания принцип, нито с този, прокаран в чл.52, §1 от Хартата.

Поради горните обстоятелства и след извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което същото следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.05.2026г., постановено по НОХД № 147/2026г. по описа на Районен съд-Поморие.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4