Решение № 6720 от 13.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7314/2023
- Вид
- Решение № 6720
- Подписан
- 13.04.2024
- Състав
- МАРИЯ ТОДОРОВА ДОЛАПЧИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 40675 от 29.03.2023 · МАРИЯ ТОДОРОВА ДОЛАПЧИЕВА
- Разпореждане № 50017 от 21.04.2023 · МАРИЯ ТОДОРОВА ДОЛАПЧИЕВА
- Разпореждане № 58266 от 11.05.2023 · МАРИЯ ТОДОРОВА ДОЛАПЧИЕВА
- Определение № 41534 от 20.11.2023 · МАРИЯ ТОДОРОВА ДОЛАПЧИЕВА
- Разпореждане № 73942 от 23.05.2024 · МАРИЯ ТОДОРОВА ДОЛАПЧИЕВА
- Определение № 30003 от 24.07.2024 · МАРИЯ ТОДОРОВА ДОЛАПЧИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2, изр. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6720 гр. София, 13.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110107314 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: т е предявило срещу П. К. Т. и Р. К. В. , искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57934/2022 г., по описа на СРС, 74 състав:
1 . П. К. Т. - сумата в размер на 2549,05 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 14, вх. А, ап. 12, аб. № 139569, ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 405,69 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 06.10.2022 г., сумата в размер на 22,10 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2019 г. до 06.10.2022 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;
2 . Р. К. В. - сумата в размер на 2549,05 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имота, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 14, вх. А, ап. 12, аб. № 139569, ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 405,69 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 06.10.2022 г., сумата в размер на 22,09 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2019 г. до 06.10.2022 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз 1 основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. В., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е налице облигационно правоотношение между нея и ищеца за доставка на топлинна енергия. Сочи, че не е собственик, нито носител на вещно право на ползване на процесния имот. Отделно от това счита, че не са настъпили предпоставките за претендиране на мораторна лихва за забава от страна на ищцовото дружество. Счита, че няма основание за претендиране на сумата за дялово разпределение, доколкото ищецът е претендирал чуждо вземане, без да има основание за това. Намира за недължима и претендираната мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като не е настъпила изискуемостта за претендирането й. Релевира възражение за погасяване по давност на процесните суми. По така изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. К. Т..
Третото лице – помагач „п изразява становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последните е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
В разглеждания случай от неоспорените и приети по делото писмени доказателства – заповед № ИК-522 от 02.02.1976 г. на СГНС – ИК, акт за държавна собственост № 1548, както и приетото удостоверение за наследници на Лиляна Костадинова Благоева и изготвената справка за родствени връзки на Кирил Борисов Т. (починал на 11.05.2016 г.), се установява, че процесният имот е бил придобит от Лиляна Костадинова Благоева, която е починала на 27.04.1984 г. Установява се, че единствени наследници по закон на Лиляна Костадинова Благоева и Кирил Борисов Т. са двете им деца – ответниците по делото П. К. Т. и Р. К. В.. Следователно всеки от двамата ответници е бил собственик през исковия период на по ½ ид.ч. от процесния имот. Ето защо следва да се приеме, че същите съобразно действащата нормативна уредба са били клиенти на топлинна енергия през исковия период.
Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при отчуждаване на 2 топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения. По делото не са ангажирани доказателства и не се твърди ответниците да са отчуждили притежаваните от тях ид.ч. от процесния имот преди исковия период, поради което се налага извод, че е налице договорна връзка между страните за доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на която ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответниците е възникнало задължение да платят дължимата цена съобразно притежаваната от тях квота от съсобствеността на имота.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Установява се, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Съгласно заключението за процесния период е начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление, отдадена от 4 бр. радиатори и от щранг лирата в банята и топлинна енергия за БГВ. Съгласно заключението стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 4 880,37 лева, изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и отразената в същите цена по решение 24/25 на КЕВР. Следователно задължението за главница за стойност на доставена топлинна енергия на всеки от ответниците съобразно квотата им от съсобствеността възлиза на сумата в размер на по 2 440,19 лева, до който размер предявените срещу тях искове за главница се явяват основателни, а за разликата до пълните предявени размери от по 2549,05 лева са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, че дължимата сума за процесния период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. е в общ размер на 44,19 лева. Доколкото в посочената по-горе сума за топлинна енергия съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза не е включена и дължимата сума за дялово разпределение, то претенцията за същата се явява основателна. Следователно съобразно квотата от съсобствеността задължението на всеки от ответниците възлиза на сумата в размер на по 22,10 лева, поради което така предявените искове следва да бъдат уважени в пълните им предявени размери, доколкото същите са в същия и съответно в по-малък размер от посочения.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и релевираното от ответника Р. К. В. възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто 3 падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от 26.10.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 26.10.2019 г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Разпечатката съдържа 21 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c6caf39-5c44-476e-b5ca-7f928ac3b04a