Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 330 от 20.08.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно наказателно дело 510/2026
Вид
Определение № 330
Подписан
20.08.2026
В сила
20.08.2026
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА, БОРЯНА ПЕТРОВА БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА, СТРАТИМИР ГОШЕВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. ХАСКОВО, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА

Въззивно частно наказателно дело № 20265600600510 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по подаден частен протест от РП Хасково, ТО Ивайловград, против Определение № 104/20.05.2026 г., постановено по ЧНД №170/2026 г. по описа на РСХарманли. В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението на първоинстанционния съд, с което е отменено Постановление на Районна прокуратура-Хасково, ТО-Ивайловград от 14.01.2026г. за прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК на наказателното производство по ДП № 449/2024год. по описа на РУ - Харманли и е върнато делото на Районна прокуратура-Хасково, ТОИвайловград за изпълнение на указанията, посочени в мотивната част на определението. В протеста се твърди, че Св. К. Ф. С. имала връзка със св. С. А. А. През 2020г. двамата заживели на семейни начала. Св. С. забременяла, но двамата с партньора и не се разбирали и се разделили. След раздялата, на 06.07.2021 г, тя родила дете, но св. С. А. не поддържал връзка с нея и не припознал детето. С Решение на Окръжен съд-Хасково от 24.01.2023г., влязло в сила на 18.12.2023г., било признато за установено, че С. А. А. е биологичен баща на детето М. К. Ф., родителските права били предоставени на св. К. Ф. С. и С. А. А. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето си чрез неговата майка в размер на 250 лева месечно. Неправилен бил изводът на съда, че от датата 25.08.2025г. А. вече е уведомен за решението на съда за присъдената издръжка и че е осъден да плаща издръжка, както и, че от месец август 2025г. С. А. е запознат с осъдителното съдебно решение. Неговото изявление и извършването на процесуални действия с това лице било във връзка с водено наказателно производство и в това производство не му било връчвано решение на съда относно издръжката, която дължи. А. вече знаел, че дължи издръжка, но не и по надлежния ред запознаване със съдебния акт и неговото съдържание относно размера на присъдената издръжка и датата на влизане в сила на акта на съда. Предвид изложеното се иска отмяна на определението, с което е било отменено постановлението на РП – Хасково, ТО – Ивайловград за прекратяване на наказателното производство по ДП № 449/2024 г. по описа 1 на РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково.

По протеста е депозиран отговор от адв. И. Д. от АК – Х., като пълномощник на К. Ф.

С., в качеството й на родител и законен представител на малолетната М. С. А., в който се излагат съображения за неговата неправилност и бланкетност. Твърди се, че съдът правилно е достигнал до извода, че възприетата и изложена от прокурора фактическа обстановка е неправилна. Действително органите на досъдебното производство не били събрали в пълнота относимия и необходим доказателствен материал по делото и така прокурорът постановил едни неправилен, необоснован и незаконосъобразен акт. Предвид изложеното, се иска от съда да остави без уважение подадения частен протест и да потвърди като правилно Определение № 1014/20.05.2026г. по ЧНД № 170/2026г. по описа на Районен съд – Харманли.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите в протеста и материалите по делото, намира следното:

Протестът е процесуално допустим, подаден в рамките на законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

В РП – Харманли е образувано ДП № 449/2024 г. по описа на РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК за това, че след като е осъден да издържа свой низходящ, детето си М. К. Ф., родена на ******* г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски.

С Постановление от 14.01.2026г., наказателното производство по ДП № 449/2024год. по описа на РУ – Харманли е прекратено, на осн. чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на събрани доказателства за субективната страна на престъплението по чл.

183, ал .1 от НК, тъй като С. А. не бил уведомен за съдържанието на съдебното решение, включително за размера и срока на присъдената издръжка.

Недоволна от прекратителното постановление на прокурора, пострадалата К. Ф. С. като ****** М. С. А., чрез повереника си адв. И. Д., депозирала жалба пред РС-Харманли, по която е постановено определението, предмет на настоящия инстанционен контрол.

С обжалваното определение, районният съд, анализирайки доказателствената съвкупност, е стигнал до извод за осъществен състав на престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, доколкото е налице доказано неизпълнение на задължение за заплащане на издръжка на низходящ в размер на повече от две месечни вноски. В разпитите си като свидетел през м.08.2025г. и през м.10.2025г., С. А. заявил, че е научил за дължимата от него издръжка след като се е завърнал в Р.България, а в последващ разпит,извършен през м. 10.2025год. на досъдебното производство твърдял, че научил за дължимата издръжка при явяването му за разпит в полицията през м.08.2025г. Прекият умисъл на А. за осъщественото от него бездействие, изразяващо се в неплащане на дължимата издръжка, бил налице, доколкото считано най-късно от 25.08.2025г., когато бил разпитан като свидетел, А. вече бил наясно, че дължи издръжка за детето си. С тези мотиви първоинстанционният съд е отменил постановлението на прокурора, с което наказателното производство е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Настоящият състав на ОС-Хасково счита, че въз основа на събраните до момента доказателства, може да се приеме за установена следната фактическа обстановка:

С Решение №15/24.01.2023г. по гр.д.№386/2022г. по описа на ОС-Хасково, влязло в сила на 18.12.2023г., е признато за установено, че С. А., ЕГН:********** от гр.Х. е биологичен баща на детето М. К. Ф., ЕГН:**********, като същият е осъден да заплаща на К. Ф. С., в качеството й на майка и законен представител на ****** дете М. К. Ф., сума в размер на 250 лв. месечна издръжка, дължима до 10-то число на текущия месец, считано от подаване на исковата молба - 01.07.2022г. до възникването на причини за изменянето или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното й заплащане.

Видно от приложеното на /л. 58 от том I от ДП/ от делото съобщение, Решението на ОС – Хасково е връчено на С. А. на 26.01.2023 г., чрез неговата баба - А. Д., както и чрез 2 пълномощника му в производството пред Апелативен съд - Пловдив адв. М. К. /л. 60 от том I от ДП/.

От приложената по делото /л. 80 от том I от ДП / справка от СИС при РС - Харманли се установява, че в СИС при РС – Харманли е образувано и.д. № 137/2024 г. въз основа на изп. лист, издаден по гр.д. № 386/2025 г. по описа на ОС – Хасково с длъжник С. А. А. за издръжка на дете, по което няма постъпили суми. Съобщенията по изпълнителното делото са били връчени на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

От разпита на С. А., проведен на 25.08.2025 г., в качеството му на свидетел, се установява, че разбрал от адвоката си, че трябвало да заплаща издръжка на ***** дъщеря, след като се завърнал в Р.България, тъй като работел в чужбина и бил наел адвокат, който да го представлява по делото.

От втория разпит по № 449/2024год., проведен на 20.10.2025г. се установява, че е разбрал, че дължи издръжка, когато го извикали в полицията през м.08.2025г.

В разпита си св.К. С. заявява, че А. не й е изплащал дължимата за детето издръжка, считано от присъждането й от 01.07.2022г. до разпита й през м.09.2025г. Същото потвърждава в разпита си и св.Ф. Й..

Съгласно писмо от ОС-Хасково (л.58, т.1 ДП), пред въззивната инстанция ответникът А. е представляван от упълномощен адвокат адв. М. .K., като всички съдебни книжа са връчвани чрез него. Към писмото са приложени и отрязъците от връчените съобщения на двете решения на ОС-Хасково и АС-Пловдив, като видно от същите решението на въззивната инстанция е връчено на 16.11.2023г. на С.А. чрез пълномощника му адв. К..

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена на 09.02.2023г. от С.А. чрез пълномощника адв.М. К..

Съгласно справка за задгранични пътувания за периода от 01.01.2024г. до 18.09.2024г.

(л.22, т.1) С. А. е влязъл в Р.България през ГКПП Аерогара София на 25.01.2024г. и е излязъл от страната на 03.02.2024г.

При така установените фактически положения и на базата на събраната доказателствена съвкупност, настоящият съдебен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд за това, че постановлението на Районна прокуратура-Хасково, ТО Ивайловград от 14.01.2026г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 449/2024год. по описа на РУ - Харманли на посоченото основание- чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е неправилно, макар и да не споделя част от мотивите на съда в отменителното определение.

За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна да бъде установено, че лицето е осъдено с влязло в сила решение за заплащане на издръжка на определено лице, конкретизирана по размер и начална дата на дължимост, а от субективна страна, че след влизане в сила на осъдителното решение, лицето съзнателно не е изплатило задължението си в размер на две или повече месечни вноски.

От събраните писмени и гласни доказателства по делото безспорно е установено, че С.

А. не е изпълнявал задължението си, вменено му с Решение №15/24.01.2023г. по гр.д.

№386/2022г. по описа на ОС-Хасково, влязло в сила на 18.12.2023г, да заплаща месечна издръжка за дъщеря си, като в хода на проведеното разследване не са установени обективни пречки, възпрепятстващи изпълнението на това задължение, доколкото липсват данни за заболяване, нетрудоспособност или други обективни обстоятелства, възпрепятстващи А. да заплаща присъдената издръжка. Точно обратното. От приложения по делото протокол за разпит от 25.08.2025 г. по ДП, се установява, че А. живее и работи в Д., както и че не е плащал издръжка на ***** си дъщеря. Следователно несъмнено доказана е обективната страна на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, доколкото налице е неплащане на издръжка на низходящ в размер на повече от две месечни вноски.

Що се отнася до въпроса за субективната страна на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното:

3

Действително деецът следва да е узнал за задължението да заплаща издръжка на своя низходящ, тъй като престъплението по чл.183 ал.1 от НК може да бъде извършено само умишлено. От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно е установено, че А. не е получил препис от влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд за присъдената издръжка в полза на ****** му дъщеря лично, макар и да е узнал, че дължи такава, считано от 25.08.2025 г., когато за първи път е разпитван в процесуалното качество на свидетел, в хода на ДП № 449/2024год. Разпитът на А. не представлява надлежен ред за узнаване на задължението му за заплащане на издръжка. От приложения по делото на /л.54 от ДП/ протокол за разпит се установява, че А. е узнал, че трябва да заплаща издръжка на детето си от неговия адвокат без да е уточнил кога. По време на този разпит няма данни да му е връчен препис от влязлото в сила решение на гражданския съд, в което задължението е индивидуализирано като е посочено, считано от кога А. дължи заплащане на издръжка, в какъв размер и какъв е редът, по който да я заплаща, поради което и не може да бъде направен извод за виновно неизпълнение от страна на А. на съдебното решение, тъй като то не му е връчено. В този смисъл, настоящият състав на съда не споделя извода на първоинстанционния съд, че е доказана субективната страна на деянието, тъй като в случая не е налице неизпълнение от страна на А. на задължението му да плаща издръжка, описано с индивидуализиращите му белези.