Решение № 69 от 27.10.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. *****, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело № 20263500900001 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Делото е образувано по предявени от А. Н. М. от с. *****, общ. *****, обл. *****, чрез пълномощник адв. Д.К. от САК, срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД обективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер на 71 580.86 евро (140 000 лв.), предвид допуснатото по молба на ищцата в осз от 01.10. 26 г. увеличение на иска, предявен първоначално за сумата 80 000 лв., както и иск за сумата 1 426.86 евро (2 790.70 лв.) – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие настъпил пътен инцидент на 22.08.2025 г. в гр. *****, ул. *****, предизвикан от Х.Л.С., като водач на МПС л.а. *****, рег.№ *****, застраховано по застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество. Исковите суми се претендират ведно със законна лихва върху вземананията, считано от датата на депозиране на исковата молба (05.01.2026 г.) до окончателното плащане. В исковата молба ищцата е посочила банкова сметка (чл. 127, ал. 4 от ГПК), с титуляр адв. Д.К.. Претендира разноски.

С молба от 21.01.26 г. ищцата е заявила ел.адрес за връчване.

С определение № 18/02.02.26 г. съдът е освободил ищцата от заплащане 1 на държ.такси и разноски по делото, на осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В депозирания в срок ПИСМЕН ОТГОВОР, чрез пълномощник адв. Т.С. от АК-Варна, ответникът е оспорил исковете по основание и размер, с множество възражения по фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, признавайки само наличието на валидно застрахователно правоотношение по ЗЗ “ГО“ за л.а.„ *****“ с рег.№ *****, със срок на валидност 13.02.25 г. – 12.02.26 г.; възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, без конкретика в какво се изразява то, пояснявайки, че възражението е с оглед преклузията по чл. 370 от ГПК и доколкото към датата на отговора не са налице обективни данни за механизма на ПТП.

С молба от 06.03.26 г. ответникът е посочил ел.адрес за връчване.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила ДОПЪЛНИТЕЛНА ИСКОВА МОЛБА (ДИМ) със становище по възраженията на ответника, с нови доказателствени искания, приложени писмени доказателства, допълнителни задачи към поисканата с първоначалната ИМ съдебно-медицинска експертиза, както и искане да бъде допуснато увеличение на иска за неимуществени вреди – от 80 000 лв. на 140 000 лв. (71 580.86 евро), на осн.чл. 214 от ГПК.

В постъпилия в срок отговор на ДИМ ответникът е конкретизирал възражението си за съпричиняване - непредприемане на необходимото лечение на физическите травми и на твърдяните ментални неразположения.

Взел е становище по представените с дпълнителната искова молба болнични листи и решение на ТЕЛК от 09.03.26 г. По иска за имуществени вреди – възразява, че част от представените писмени доказателства нямат връзка с лечението на получените травми .

С писмо вх. № 2893/06.07.26г. на ОП-***** съдът е уведомен за приключилото наказателно производство за процесния инцидент с одобрено от съда Споразумение № 10/26.06.2026 г. по НОХД № 162/2026 г. на ОС – *****, обстоятелство обусловило възобновяване на спряното производство и насрочването му в осз след връщане на делото от ВКС.

В проведеното на 01.10.2026 г. публично заседание страните, чрез своите пълномощници, поддържат становищата и възраженията си; претенциите за разноски. Ищецът поддържа предявените искове в пълен размер. Прави възражение на осн.чл. 78, ал. 5 от ГПК за адв.възнаграждение, 2 претендирано от ответника. Ответникът поддържа становището си за неоснователност на исковете, в условията на евентуалност – моли „да бъде определено справедливо обезщетение, което да съответства на понесените и необходими вреди, в резултат на ПТП“.

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението, постановено по реда на чл. 374 от ГПК.

За да се произнесе по същество, съдът взе предвид следното:

Претенцията за обезщетение е обоснована с обстоятелствата, че в резултат на процесния пътен инцидент на 22.08.2026 г., настъпил по вина на Х.С. – водач на л.а. „*****“ *****, с рег. № *****, застрахован по застраховка „ГО“ при ответното дружество, ищцата е получила следните травматични увреждания: множество фрактури на десния крак - фрактура на тибия (колянното плато); фрактура на фибула (дистална част); разместени костни фрагменти в коляното и вътреставна фрактура от тип Schatzker II, съпроводена с излив в колянната става. В хода на лечението е извършена операция, с открито наместване на счупванията и вътрешна фиксация чрез метална остеосинтеза, последвана от гипсова имобилизация. Проведени са хирургичен лаваж, спиране на кървенето и зашиване на раната, медикаментозно лечение с антибиотици, антикоагуланти, обезболяващи и пробиотик. Изписана с препоръки за щадящ режим на крайника и временна нетрудоспособност. На 28.08.26 г. отново постъпила в болницата за продължително лечение. Твърди, че за лечението е извършила разходи в общ размер 2 790.70 лв., описани на стр. 3 от ИМ и приложени фактури с описание на закупените артикули/услуги.

Ищцата е оценила неимуществените вреди в парично изражение на 140 000 лв. (след увеличението). Отправила е извънсъдебна застрахователна претенция до ответника, образувана щета 21-9194/10.09.2025 г., но и след размяна на писма, плащане не е последвало.

ВЪЗРАЖЕНИЯТА на ответника по същество са за липса на предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност:

Признавайки наличието на валидно застрахователно отношение и образувана щета по молба на пострадалата от 10.09.25 г., оспорва твърденията относно механизма на ПТП, вината на застрахования водач; оспорва в резултат на инцидента ищцата да е претърпяла посочените в ИМ телесни повреди и психилогичен стрес; възражение за съпричиняване, поради непредприемане 3 на необходимото лечение на физическите травми и на твърдените ментални неразположения; възражение за прекомерност на претенцията.

С определението по чл. 374 от ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по ЗЗ „ГО“ по застрахователна полица BG/23/125000562851 на застрахования при ответника л.а. „*****“, с peг. № *****, със срок на валидност 13.02.25г.-12.02.26г. и получаване на извънсъдебната застрахователната претенция на ищцата от ответното застрахователно дружество с молба вх. № 21-9194/10.09.2025 г. – на осн.чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.

С одобреното с Протокол рег. № 10/26.06.26 г. по НОХД № 162/2026 г. на ОСТ Споразумение по чл. 381, ал. 5, т. 1 от НПК страните (обвиняемият Х.Л.С. и ОПТ) са приели за безспорно установено, че на 22.08.25 г., около 4,20 ч., в гр. *****, ул.„*****, в посока движение ул.***** при управление на лек автомобил „*****“ с peг. № ***** водачът му Х.Л.С. с ЕГН ********** от с.

*****, общ. ***** нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.5, ал.2, т.1: “водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението каквито са пешеходците“; чл.116: „водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“, като излязъл от пътното платно и се качил с автомобила на тротоар, който съгласно § 1, т.5 от ДР на ППЗДвП е изградена надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци“ и умишлено причинил средна телесна повреда (СТП), изразяваща се във вътреставно многофрагментно счупване на платото на голямопищялната кост на дясната подколенница, довело до трайно затруднение движението на долния десен крайник на А. Н.

М. от с. *****, общ. *****. Деянието е извършено от обвиняемия Х.С. виновно, при условията на пряк умисъл, като със същото от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 342, ал.3, буква“б“, във вр. с ал.1, предл. 3-то от НК във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 2, т. 2, чл. 116 от ЗДвП във вр. с §1, т. 5 от ДР на ППЗДвП, за което му е наложено съответно наказание.

4

След съвместнана преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приетите съдебни експертизи и присъединеното НОХД № 162/26 г. на ОСТ, съдът приема за установено от фактическа страна:

От представените писмени доказателства, съставени във връзка с процесното ПТП –Констативен протокол, скици, Протокол за оглед, снимков албум и др., одобреното от съда споразумение по НОХД № 1623/26 г. на ОС – Търговище, се установява, че на посочената в Споразумението дата 22.08.25 г., около 4,20 ч., в гр. *****, е настъпило ПТП по вина на Х. Л.С., нарушил правилата за движение по пътищата (съгласно одобреното споразумение – посочени по-горе) и при условията на пряк умисъл причинил на ищцата А. М. описаната средна телесна повреда.

Във връзка със спорните между страните въпроси, предвид разпоредбата на чл. 381 НПК вр. с чл. 300 ГПК, следва да бъде зачетено в настоящия процес и съдът приема за установено и доказано: извършеното деяние (процесното застрахователно събитие от 22.08.2025 г.), неговата противоправност и виновността на дееца Х.С. – водач на л.а., застрахован при ответника.

От приетите многобройни писмени доказателства по делото, показанията на св. М.Ю., одобреното споразумение и приетата, неоспорена от страните, съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че непосредствено след пътния инцидент на 22.08.25 г. ищцата е постъпила по спешност в ОТО при МБАЛ-Търговище (където е пролежала до 28.08.26г.), съгласно данните в приложената епикриза 8020/25 г. (л.27) с травма в областта на дясна подбедрица в частност колянната става по директен механизъм с оплаквания от болки, нарастващ оток и силно ограничени до невъзможни движения в същата област, невъзможна походка. От ретгеновото изследване (КТ) на долен крайник е установено: полифрагментна латерална фрактура на тибиалното плато на дясната тибия, с депресия и дислокация на фрагментите, отговаряща на тип 2 фрактура по класификацията на Schatzker; ретропателарна изливна колекция – логично следствие от фрактурата. В т.1 от СМЕ в.л. е посочило още, че от извършените рентгенографии на дясна глезенна става и на дясна длан и пръсти (които са без данни за фрактура) може да се съди за натъртвания в тези области, където ищцата е изпитвала болки.

Според медицинският експерт ортопед-травматолог механизмът на 5 получаване на този тип вътреставни фрактури на коляното се определя до голяма степен от позицията на коляното и на тялото по време на удара, но при всички случаи се касае за директен удар върху крайника с голяма сила.

Лечението е било оперативно (типично за този вид фрактури), включващо наместване на фрактурата и фиксирането на костните фрагменти с метална остеосинтеза, последвано от период на движение без натоварване на крайника и приемането на антикоагуланти и обезболяващи, както и физиотерапия. В заключението е посочено, че в епикризата и в СМЕ на д-р Г. е описано поставянето на гипсова имобилизация; няма данни за свалянето й, но страндартно е след не по-малко от 30 дни. Според СМЕ лечението на фрактурата може да се счита за приключило – от направената при прегледа на ищцата на 17.09.26 г. контролна ренгенография е констатирано „костно срастване“, което, според поясненията на в.л. в о.с.з (стр.6 от протокола), „означава, че фрактурата е зараснала, доколкото е възможно“. Получените от ищцата вследствие на травмата последващи увреди са на меките тъкани. От самата травма може да са увредени и менискуси, но подобно състояние може да се установи с ЯМР. Относно фрактурата няма какво повече да се направи – тя е добре позиционирана и зараснала. Затрудненията при ищцата в обичайните движения на крайника е вследствие на увреждането. В.л. заявява, че по делото не са налице медицински данни преди пътния инцидент ищцата да е имала увреждане в проблемните сега области. Според епикризата изх. № 8183/2025г. на МБАЛ-Търговище (л. 28) няма основание да се приеме, че не е провеждана рехабилитация по време на престоя на ищцата от 28.08. до 05.09.25 г., тъй като тя е част от етапа на възстановяване в лечебното заведение: видно от втората епикриза, преди да бъде изписана ищцата й е провеждано ранно раздвижване. От амбулаторен лист (л. 29) е видно, че на 26.11.25 г., при извършен преглед на ищцата от ортопед, е констатирано наличието на болки в коляното, засилващи се при натоварване; посочено е, че лицето провежда ЛФК. Тогава на ищцата е поставен вътреставно хондропротектор и обогатена на тромбоцити плазма. В.л. е посочило още, че обичайната продължителност на оздравителния период при този тип фрактури е 5-6месеца, отговарящо и на продължителността на приложените болнични листи. Не са установени усложнения вследствие на оперативната интервенция, НО са налице последващи (чести усложнения след такива счупвания): прогресивна артроза на колянна става, съпроводена с 6 невъзможност на пълен обем на движение, болки при натоварване и периодични подувания на ставата. В началото, около 45 дни, ищцата е имала трудности при поддържане на ежедневна хигиена, нужда от помощ, придвижвала се е с помощни средства, същевременно е имала болки, оток и ограничени движения. В разпита в осз в.л. пояснява, че при прегледа и от контролната рентгенография е установена артроза на колянната става (т.е.износване на ставата, нарушаване на хрущялната повърхност, степените са 4) – при ищцата втора към трета степен, която води до болки при натоварване и продължително правостоене, накуцваща походка, ограничение при разгъване от 5 градуса, ограничение при сгъване от 15 градуса, съпроводено с болка. Движенията не са в пълен обем, затрудняващо клякането; има слаб оток на подбедрицата и болки при натиск, вероятно поради все още наличният имплант. Налице е белег от оперативната интервенция, разположен по предновътрешната повърхност на подбедрицата под коляното, достигащ до средата й. Според в.лице белегът е възможно да бъде естестетично намален при отстраняване на импланта, по пълното му заличаване е невъзможно. Като прогноза занапред в.лице е посочило, че при продължително правостоене и вдигане на тежко се очакват болки и дискомфорт; продължително ходене, слизане или изкачване по стълби ще причиняват болка; клякането в пълен обем ще е затруднено. Премахването на импланта и активна физиотерапия могат значително да подобрят състоянието на ставата и качеството на живот на ищцата.