Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9797 от 23.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11033/2023
Вид
Решение № 9797
Подписан
23.05.2024
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9797 гр. С., 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110111033 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Н. И. срещу „А.Т.Е.Г.“ АД , с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал.

5 ЗПК, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, вр. чл. 146 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 27.01.2023 г. между нея и ответника „А.Т.Е.Г. ” АД е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 535951. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лв., с ъ с срок на кредита до 26.02.2023 г., с дължима една погасителна вноска, к а т о размерът на годишната лихва е посочен в допълнително приложение - 40,54 %, с размер на годишния процент на разходите - 49 %.

Посочва, че размерът на общата сума, която следвало да върне е 665,16 лв., формирана по следния начин: 500 лв. - главница, 16,66 лв. - договорна лихва, 50 лв. - такса за пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и 98,50 лв. - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. В Приложение № 3, неразделна част към договор за потребителски кредит № 535951, страните уговорили, че заемателят ще се ползва от условия за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ към процесния договор, за което ищцата следвало да заплати на кредитодателя такса в размер на 50 лв., която такса се заплащала с вноската по кредита. В Приложение № 5, неразделна част към договор за потребителски кредит № 535951, страните уговорили, че се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант две физически лица, с доход не по-малко от 1500 лв. или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като съгласно чл. 4 от Приложение № 5 в случай на неизпълнение на задължението си по договора да представи обезпечение в срока по 1 предходната алинея, заемателят дължал на заемодателя неустойка, която ще бъде посочена в погасителния план и следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Ищцата твърди, че й била начислена неустойка в общ размер на 98,50 лв., тъй като не представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, с което месечната погасителна вноска била увеличена на 665,16 лв.

Твърди, че е погасила изцяло кредита. Счита клаузата за неустойка за нищожна поради неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, поради накърняване на добрите нрави и за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Посочва, че неустойката представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, от което обаче не произтичат вреди, а уговарянето й е в нарушение на чл. 33 ЗПК. Поддържа, че клаузата не е индивидуално уговорена. Твърди на следващо място и че сключеният договор за кредит е нищожен, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита.

Твърди, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ответното дружество не е включило в ГПР разходите за „допълнителна услуга“ „Преференциално (ВИП) обслужване“, която е свързана с отпускането, усвояването и управлението на заема, по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което следва да е част от годишния лихвен процент (ГЛП) и ГПР. Твърди, че услугата за „Преференциално (ВИП) обслужване“ изобщо не е изпълнявана от ответното дружество, а дори и да е изпълнявана, тя е част от управлението на кредита, поради което кредиторът няма право да събира такси за нея - чл.

10а ЗПК. С оглед гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузите на чл. 3, чл. 4, чл. 5 от Приложение № 3 и на чл. 4 от Приложение № 5, представляващи неразделна част от договор за потребителски кредит № 535951 (съгласно молба - уточнение от 05.04.2023 г.) , както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 82,83 лв., представляваща недължимо платена, при липса на основание сума: 50 лв. - такса за пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и 32,83 лв. - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение на кредитора по договор за потребителски кредит № 535951, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба (01.03.2023 г.) до окончателното изплащане (съгласно молба от 25.10.2023 г. и допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК в открито съдебно заседание на 13.12.2023 г. чрез неговото намаляване от първоначално предявения размер от 148,50 лв. до сумата от 82,83 лв. и прекратяване на основание чл. 233 ГПК на производството по делото за разликата от 65,67 лв.), както и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Не се оспорват твърденията на ищцата, че между страните е сключен договор за кредит с посочените в исковата молба параметри. Ответникът счита, че неустоечната клауза не е нищожна, като същата не надхвърля предвидените за това функции. Поддържа, че начисляването на неустойка се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция, според ответника неустойката 2 не следва да се включва към годишния процент на разходите , тъй като се дължи само при неизпълнение на договора от страна на заемателя. Твърди, че неустойката е индивидуално уговорена между страните. Посочва, че съгласно сключения между страните договор за кредит, размерът на годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение № 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Твърди, че клаузата за преференциално обслужване на кредита не е нищожна, като същата не е свързана с усвояване или управление на кредита. Кредитополучателят самостоятелно е избрал опцията да получи допълнителен пакет от услуги при кандидатстването за кредита, като договорът е можело да бъде сключен и без тази услуга. Оспорва ищцата да е погасила сумата в размер на 148,50 лв., с оглед на което моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

С влязло в сила определение от 13.12.2023 г. съдът е прекратил производството по делото в частта по предявения от А. Н. И. срещу „А.Т.Е.Г.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над 82,83 лв. до пълния предявен размер от 148,50 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото договор за потребителски кредит № 535951, че на 27.01.2023 г. страните са сключили договор за потребителски кредит, въз основа на който на ищцата А. Н. И. е предоставен потребителски кредит съгласно условията на кредитните продукти „Кредит до заплата“ и/или „Кредит на вноски“ на „А.Т.Е.Г.“ АД в размер на 500 лв., за срок до 26.02.2023 г., размер на вноската 566,66 лв., включваща главница в размер на 500 лв., договорна лихва в размер на 16,66 лв. и сумата от 50 лв. - такса за пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“, като в погасителния план е уговорена и сумата от 98,50 лв. - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, с което общият размер на погасителната вноска при липса на обезпечение е в размер на 665,16 лв.

По делото е прието Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 535951, неразделна част от последния, в което са посочени параметрите на сключения договор, а именно: главница по кредита - 500 лв., срок за погасяване на кредита - 26.02.2023 г., размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение - 566,66 лв., размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение - 665,16 лв., брой погасителни вноски - 1, годишна лихва за ползване на кредита - 40,54 % и годишен процент на разходите по кредита (ГПР) - 49 %.

По делото е прието Приложение № 3 - Условия за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ на „А.Т.Е.Г.“ АД, подписано между страните на 27.01.2023 г., по силата на което кредитодателят е предоставил на кредитополучателя допълнителни услуги по Пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ на „А.Т.Е.Г.“ АД, включващ следните допълнителни услуги, предоставяни на клиента, които са извън цената на финансовата услуга по предоставяне на потребителския кредит, а именно: 1.

Кредитодателят предоставя в услуга на Клиента удължено работно време, а именно: всеки 3 ден от 08:00 до 20:00 часа, включително през почивните дни и официални празници; 2.

Кредитодателят предоставя на Клиента услугата безплатно известяване за настъпване на предстояща падежна дата по договор за кредит; 3. Кредитодателят предоставя на Клиента детайлна информация за промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по договори за кредит; 4. Кредитодателят включва Клиента в лоялна програма на кредитодателя с регулярни отстъпки от услугите на последния, включително преференциално разглеждане на исканията на Клиента за преструктуриране на кредита; 5.

Кредитодателят предоставя на Клиента възможност за регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи и награди, организирани от Кредитодателя, когато такива са налични; 6.

Кредитополучателят получава Удостоверение за актуален дълг или Удостоверение за липса на задължения към Кредитодателя без да заплаща допълнителна такса съгласно Тарифата.

Посочено е, че допълнителните услуги не са задължителни и не са условие за ползване и отпускане на кредита. В чл. 3 страните са се съгласили, че срещу предоставяне на допълнителните услуги Клиентът следва да заплати на Кредитодателя такса в размер на 50 лв., която се заплаща от Клиента на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита (чл.

4), в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно погасяване на кредита (чл. 5).

По делото е прието и Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № 535951, неразделна част от последния, в което страните са уговорили (чл. 1), че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит (тоест денят, на който Кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин), Кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: 1. Поръчителство на две физически лица или 2. Банкова гаранция в размер на 566,66 лв., представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. Съгласно чл. 2, ал. 1 в случай, че Кредитополучателят обезпечи кредита чрез Поръчители, то той е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на Кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на Кредитополучателя Кредитодателят може да изиска Кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв.; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”. Предвидено е, че Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от 4