Определение № 2890 от 17.09.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2890

Окръжен съд – Варна

17.09.2020 г.

Град Варна

IV състав

На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана И. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20203100502387 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №3017/30.06.2020г. на Р. И. Н. , ЕГН **********, с адрес гр. Провадия, ул. Шипка №27, против Разпореждане № 1952/16.06.2020г., постановено по ч.гр.д. № 1013/2011г. по описа на Районен съд – Провадия, III състав, в частта, с която е върнато подаденото от частния жалбоподател възражение вх. №7602/12.12.2019г.

Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен. Сочи, че видно от изпълнителното дело, призовката е връчена на Е.Д.Н.. По постоянния адрес на жалбоподателя призовка не е изпращана, както и до местоработата му. ЧСИ е изпратил призовката до местоработата на длъжника Е.Н. в с. Езерово, който е получил призовката без да е бил упълномощаван. Излага се в жалбата съображение, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, като не е изпълнено изискването на чл.38 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК, заявителят в заповедното производство „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че поради извършена цесия, понастоящем кредитор по вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, е „ОТП Факторинг България“ ЕАД. За смяната на кредитора, както и за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 1013/2011г. Р.Н., в качеството му на солидарен длъжник бил запознат още на 03.04.2013г., когато сключил извънсъдебно споразумение с „ОТП Факторинг България“ ЕАД за доброволно плащане.

Поддържа се, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Сочи се и че ИД №56/2014г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК. През 2019г. е образувано ново изпълнително дело, но молбата е била за образуването му само срещу длъжника Е.Д.Н., поради което не е било налице основание да бъде връчвана нова покана за доброволно изпълнение на Р.Н.. По молба на кредитора ЧСИ е прекратил изп.д. 833/2019г.

1 спрямо Р. И. Н. . Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 100лв.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

На 12.12.2019г. Р. И. Н. е депозирал възражение по образец по чл.414 ГПК по ч.гр.д.

1013/2011г. по описа на ПРС. Поради унищожаване на заповедното дело, съдът е изискал с Разпореждане №5481/13.12.2019г. информация относно връчената ПДИ на длъжниците ИД 833/2019г., включително за наличието на предходни ПДИ по предходни изпълнителни дела.

С писмо от 09.01.2020г. ЧСИ Надежда Денчева е изпратила преписи от изисканите ПДИ, като е посочила и че ИД 20148070400056 е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК и преобразувано под №20198070400833.

По частна жалба срещу заповедта за изпълнение е образувано в.ч.т.д. №343/2020г. по описа на ВОС, присъединено в настоящото производство, и по което е изискано и приложено ИД 56/2014г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева. От последното е видно, че ПДИ до Р. И. Н. е изпращана първо на адрес в гр. Провадия, ул. Климент 1А, която е върната с отбелязване, че получателят е непознат на адреса, при което е разпоредено от ЧСИ връчване по месторабота в с. Езерово. На последния адрес ПДИ е връчена чрез другия длъжник – кредитополучател по договора, със задължение да предаде, на 18.03.2014г.

Видно от материалите по ч.гр.д. 1013/2011г. по новообразуваното ИД 833/2019г.

ПДИ на Р.Н. е връчена лично на 09.12.2019г.

От ангажираните от въззиваемата страна в настоящото производство писмени доказателства е видно, че на 03.04.2013г. е сключено споразумение между „ОТП Факторинг България“ ЕАД, Е.Д.Н. – кредитополучател и Р. И. Н. – поръчител. Предмет на споразумението е описаният подробно, включително с всички дължими суми, изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №1013/2011г., като на осн. чл.365 ЗЗД страните са договорили нов погасителен план за задълженията. С молба от 12.10.2019г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискало образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника Е.Д.Н.. С молба от 20.02.2020г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело по отношение на длъжника Р.Н., тъй като не е отправял искане за предприемане на принудително изпълнение спрямо този длъжник. С постановление на ЧСИ изп. дело 833/2019г. е прекратено спрямо Р.

И. Н. .

При така изложените факти се установява на първо място осъществено връчване на 2 заповедта за изпълнение от съдебния изпълнител на дата 18.03.2014г. чрез друго лице със задължение да я предаде. Надлежността на това връчване не може да бъде преразглеждана в настоящото производство, което е следствие от подадено възражение по чл.414 ГПК, а не такова по чл.423 ГПК. Ведно с това, се установява и че след издаване на заповедта за изпълнение и преди връчването й от ЧСИ, Р.Н. е бил запознат със съдържанието на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист към дата 03.04.2013г. при сключването от негова страна на споразумение с кредитора „ОТП Факторинг България“ ЕАД. В този смисъл срокът по чл.414 ГПК в редакцията му към 2013г. за длъжника Р. И. Н. е изтекъл най-късно през 2014г., при което депозираното възражение по чл.414 ГПК през 2019г. е извън преклузивния срок.

Повторното връчване на ПДИ по изпълнително дело, образувано погрешно и срещу Р.Н. през 2019г. е ирелевантно за преценката за срочност на процесното възражение.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Предвид отхвърляне на жалбата и на осн. чл.78, ал.3 и 8 ГПК, вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на заявителя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 50лв.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1952/16.06.2020г., постановено по ч.гр.д. № 1013/2011г. по описа на Районен съд – Провадия, III състав, в частта, с която е върнато подаденото от Р. И. Н. , ЕГН ********** възражение вх. №7602/12.12.2019г.

ОСЪЖДА Р. И. Н. , ЕГН **********, с адрес гр. Провадия, ул. Шипка №27, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска №19, сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 и 8 ГПК, вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4