Определение № 1365 от 06.04.2026, Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1365

Хасково, 06.04.2026 г.

Административният съд - Хасково - ХI състав, в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от съдията Силвия Алексиева административно дело № 404/2026 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на С. Д. В. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM- 1432608 от 09.03.2026 г. издадена от мл. полицейски инспектор към РУ-Разград при ОДМВР – Разград.

Като взе предвид, че жалбата отговаря на изискванията за редовност, както и че е процесуално допустима, намира че са налице основания за насрочване и разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

По направеното с жалбата искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, съдът намира следното:

Доколкото съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка (със заповед по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП), то съдът може да спре същото при условията на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК.

За да постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспореният акт, съдът следва да установи наличие за молителя на някои от основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК - т.е., че от принудителното изпълнение за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда. За да бъде уважено подобно искане обаче е необходимо представянето на доказателства за това, че съществува вероятност, такива вреди да настъпят поради изпълнението на оспорения акт, както и за вида и съответно размера им.

По аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК приложим съобразно препращащата норма на чл. 144 от АПК, доказателствената тежест за установяване на факта, че от допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, какъвто е и обжалвания в настоящото производство би могло да се причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, респ. наличието на свой интерес, равен по значимост на обществения, което да обори нуждата от допуснатото по закон предварително изпълнение, доколкото от тях жалбоподателя черпи благоприятни последици, е негова. В противен случай съдът не би могъл да извърши проверка налице ли са факти, които поради допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт биха били в състояние да причинят на жалбоподателя и молител по искането за спиране значителни или трудно поправими вреди.

В конкретния случай оспорващия сочи, че от предварителната изпълняемост на акта биха настъпили труднопоправими вреди за него тъй като СУМПС му било необходимо за упражняване на трудовата му дейност и ежедневно придвижване. Не се конкретизира характер и мащаб на търпените вреди. Доказателства не са представени. Аргументира се, че предварителното изпълнение следвало да се спре, тъй като автомобилът бил купен наскоро, имал поставени табели и молителят нямал възможност да узнае за прекратената в чужбина регистрация, които са аргументи по същество на спора и нямат отношение към предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт.

Бланкетното посочване на принципните затруднения в ежедневната дейност на молителя не обосновава евентуалното възникване на значителни или трудно поправими вреди.

В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства.

С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му.

Целта на прилагането на ПАМ в случая е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на закон в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост. Освен това, жалбоподателят не се е позовал на някакви нови факти, възникнали след постановяване на процесната ЗППАМ, което съставлява кумулативно изискуема предпоставка за спиране изпълнението ѝ. При това положение съдът е в невъзможност да прецени степента на твърдяното увреждане и неговата съпоставимост с обществената значимост на предварителното изпълнение на наложената ПАМ. Дали оспорената заповед е законосъобразно издадена е въпрос по същество на спора и в настоящото производството по чл. 166 от АПК е недопустимо съдът да вземе предварително решение по него и на това основание да спре изпълнението му. Няма данни и доказателства да са предприети действия за привеждане на автомобила в съответствие с изискванията на закона. Ето защо настоящия съдебен състав приема за недоказано, че от допуснатото по силата на закона принудително изпълнение на наложената с оспорената заповед ПАМ, за оспорващия биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на Върховния административен съд (Определение № 2474 от 9.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2085/2026 г., VII о., докладчик съдията С. Х.; Определение № 2690 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1940/2026 г., VII о., докладчик председателят Г. Ч., Определение № 2102 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д.№ 1693/2026 г. VІІ о. докл. съдията Ю. Р., Определение № 2015 от 24.02.2026 г. на ВАС, по адм. д. № 1418/2026 г. VІІ о., докладчик съдията Ю. Р.) Ето защо съдът намира, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

Жалбоподател: С. Д. В. от [населено място] със съдебен адрес гр. Р. , [улица], вх. ,

Ответник: Младши полицейски инспектор към РУ-Разград при ОДМВР – Разград (Х. Д.).

УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи сочените от него факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като не сочи доказателства за твърдените от него обстоятелства в жалбата, а именно настъпила промяна на собствеността на автомобила.

УКАЗВА на ответника, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника, че в 14-дневен срок от получаване на настоящото определение може да представи писмен отговор, към който приложи писмените доказателства, с които разполага, както и да посочи доказателства.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за следните обстоятелства от значение за делото и необходимостта те да бъдат събрани, доколкото не се съдържат в изпратената административна преписка, а именно: доказателства, за липсваща или регистрацията на МПС с рама № WVWZZZ1JZWW011856 с марка и модел Фолксваген голф.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели Н. Х. Е. и Н. М. С., които след внасянето на депозит да бъдат призовани на посочените в жабата адреси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за свидетелите в размер на по 30 евро, или общо 60 евро, вносими от страна на жалбоподателя в 7 дневен срок от получаване на настоящото определение.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 28.04.2026г.от 10.30 ч., за които дата и час да се призоват страните.

Определението в тази му част не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Д. В. от [населено място], за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM- 1432608 от 09.03.2026 г. издадена от мл. полицейски инспектор към РУ-Разград при ОДМВР – Разград.

Определението в тази част може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия: