Решение № 134 от 08.06.2023, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Силистра, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Съдия:

Теодора В. Василева при участието на секретаря Данаила Т. Г.а като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20233400500130 по описа за 2023 година

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К. Р. В., с ЕГН **********, представляван от адв.Тр.С., моли съда да отмени Решение №729/14.12.2022г. постановено по гр.д.№1575/2021г. по описа на Районен съд-Силистра, тъй като е неправилно в частта по иска с правно основание чл.33,ал.2 от ЗС. Мотивите на районния съд относно тази претенция са оскъдни и не отговарят на материалното право, приложимо към конкретния случай. Не е съобразено, че за да бъде уважен искът по чл.33, ал.2 от ЗС, следва да се установи, че потестативното право на съсобственика е породено в съответствие с предпоставките, предвидени в ЗС. Относима към конкретния случай е хипотезата при неистинска декларация по чл.33, ал.2 от ЗС. Не се спори, че такава не е била подадена от Е.Р., тъй като не е било необходимо, поради това, че в издаденото от Община Силистра удостоверение за наследници, което е официален свидетелстващ документ, като единствен наследник на починалата Лилия М.Савинс е посочена само дъщеря й- Е.Р.. Поради това, за продавача на имота, закупен от жалбоподателя, не съществува задължение да направи предложение на сънаследника и съсобственик на апартамента П.. Тази е преценката и на нотариуса, който е изповядал сделката, а именно, че предметът на продажба е в изключителна собственост на продавача, изхождайки от предходния нотариален акт, по който купувач е Савинс, факта на нейната смърт и от удостоверението за наследници. Очевидно е, че при такава житейска ситуация за Р. не е съществувало задължение да предложи на все още неизвестния съсобственик П. изкупуването на нейната ½ ид.ч. от имота. При това положение потестативното право на П. не може да възникне, тъй като неговата предпоставка- бездействието на съпритежателя на вещното право, не може да се осъществи. Не е налице бездействие, при положение, че не е налице правно задължение.

1

По изложените съображения моли да бъде уважена жалбата му като бъде отменено решението в обжалваната част, да бъде отхвърлен иска на Д. А.П., заявен по реда на чл.33,ал.2 от ЗС.

Претендира съдебните разноски, направени в двете съдебни инстанции.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Д. А. П., с ЕГН **********, представляван от адв.Т.Н. е подал отговор, с който излага доводи за неоснователността на жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено в този му част. Счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и изводите, до които е достигнал са в съответствие със закона и съдебната практика. Безспорно установен факт е, че Д.П., като преживял съпруг, е наследник на Л.Савинс, поради което преди продажбата Е.Б. е следвало да му предложи да изкупи нейния дял. Тя е знаела, че не е единствен наследник и се е възползвала умишлено от ситуацията.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Е. Б. Р., родена на 02.06.1972г. гражданин на Руска Федерация, представлявана от назначената от съда адв. В.Г., счита жалбата за основателна по съображенията, изложени от К.В..

СЪДЪТ извърши проверка по чл.267 от ГПК и констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от което следва, че жалбата е процесуално допустима и трябва да бъде разгледана в открито съдебно заседание.

Съдът, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

С Решение № 729/14.12.2022г. постановено по гр.д.№ 1575/2021г. по описа на РССилистра, съдът е:

ПРИЗНАЛ за установено по отношение на Е. Р. и К. В., че Д. П. е собственик по наследство от съпругата си Лидия Савинс на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Силистра, одобрена със Заповед №РД-18-66/02.06.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор ***, с административен адрес:гр.Силистра, ул.“Тулча“№35,ет.4,ап.19, представляващ апартамент с площ от 48,59 кв.м. състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение №33, с площ от 3,60 кв.м. и 1,58 % идеални части от общите части на сградата и 13,53 ид.ч. от правото на строеж, при съседи, описани в решението.

ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен иска, предявен от Д. П. против Е. Р. и К. В. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД-да признае нищожността на договора за покупко–продажба, обективиран в НА № 19, т. 4 по описа на СВ – С. за 2021 г., с предмет описания по-горе апартамент, поради накърняване на добрите нрави и

ДОПУСКА в полза на Д.П. изкупуване на 1/2 ид.ч. от описания недвижим имот, при цена 12500 лева, която сума Д. П. следва да заплати на К. Великов в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

2

Разпределил е отговорността за разноски между страните в производството, съобразно изхода по предявените от тях искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението, на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Доводите за неговата неправилност, изложени от жалбоподателя са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.33,ал.1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

Алинея 2 предвижда, че ако декларацията е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, то заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.

Решението, в частта, с която Д.П. е признат за собственик на ½ ид.ч. от имота, е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от страните. Следователно, безспорен е фактът, че П. и Р. са били съсобственици на апартамента. Безспорно е, че преди да сключи договора за покупко-продажба Р. не му е предложила да закупи частта й. Тази фактическа обстановка правилно е възприета от районния съд и позовавайки се на цитираните по-горе разпоредби, правилно е достигнал до извода, че е налице хипотезата на чл.33,ал.1 от ЗС, поради което следва да се уважи иска за изкупуване. ОС не споделя доводите на жалбоподателя, че решението е необосновано, предвид лаконичността на изложените мотиви. Решението е задълбочено и аргументирано и не противоречи на изложеното от самия жалбоподател във въззивната му жалба. Съдът е установил, че е налице съсобственост, че искът е предявен от активно легитимирана страна, че договорът за продажба е валиден. Това са опорните точки в изложението в жалбата. Правилно съдът не е приел ограниченото тълкуване, че единствено подадената неистинска декларация е предпоставка за уважаване на иска. Обсъждането на тази хипотеза е безпредметно, тъй като няма спор, че Е.Р. не е подала декларация, въпреки, че по силата на чл.33,ал.1 от ЗС е следвало да подаде такава. А след като това е така, то несъмнено за Д.П. е възникнало правото на иск по чл.33,ал.2 от ЗС.

Ищецът в първоинстанционното производство е избрал да защити правата си именно чрез предявяване на този иск и позоваването и обсъждането на възможността за приложение на чл.190 от ЗЗД е ненужно, /макар, че това беше направено в хода на устните състезания от процесуалния представител на жалбоподателя/. Причината е, че това извън предмета на спора въведен с исковата молба. Разпоредбата защитава правата на купувача по сделката, поради това и той е активно легитимиран да предяви такъв иск. Спорът, възникнал между страните по настоящото дело не може да се разреши по този ред. Не е логично изправната 3 страна, какъвто се явява Д.П. да бъде принуден да приеме заплащане на равностойността на дела си в апартамента, след като може да получи целия апартамент, при договорените от ответниците условия, които го удовлетворяват. Няма пречка К.В. да реализира правата си по ЗЗД. Поради това съдът не споделя аргументите, изложени от процесуалния му представител, че в обжалвания акт районният съд е следвало да приложи субсидиарно уредбата в ЗЗД относно продажбата на чужда вещ и евикция.

По тези съображения съдът счита направените от жалбоподателя възражения за неоснователни, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно и като такова то следва да бъде потвърдено и в обжалваната му част.

Предвид на това не се налага промяна в частта касаеща разноските, направени в първоинстанционното производство.

Разноските в производството пред въззивната инстанция:

При този изход на спора, тъй като жалбата е отхвърлена, жалбоподателят дължи на ответника по жалбата направените от него разноски. Те са в размер на 3 813 лева- заплатено възнаграждение за адвокат.

По тези съображения, Окръжен съд-Силистра

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №729/14.12.2022г. постановено по гр.д.

№1575/2021г. по описа на Районен съд-Силистра, в частта, с която, в полза на Д. П. е допуснато изкупуване на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Силистра, одобрена със Заповед №РД-1866/02.06.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр.Силистра, ул.“Тулча“ №35, ет.4, ап.19, представляващ апартамент с площ от 48,59 кв.м. състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение №33, с площ от 3,60 кв.м. и 1,58 % идеални части от общите части на сградата и 13,53 ид.ч. от правото на строеж, при цена 12500 лева, която сума Д. П. следва да заплати на К. Великов в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №729/14.12.2022г. постановено по гр.д.

№1575/2021г. по описа на Районен съд-Силистра, в частта за разноските.

4

ОСЪЖДА К. Р. В., с ЕГН **********, да заплати на Д. А. П., с ЕГН **********, сумата от 3 813/ три хиляди осемстотин и тринадесет/ лева- разноски по в.гр.д.№ 130/2023г. по описа на ОС-Силистра.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Поради командироване и продължителен отпуск, разрешен на съдия Д.Стоева, на основание, чл.236,ал.2 от ГПК, решението се подписва от председателя на състава и съдия Т.Василева.

Председател: _______________________

Член-съдия:

1. _______________________

5