Решение № 1338 от 03.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1338 гр. Варна, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20243100501610 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба вх.№41921/27.05.2024г. от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище гр.София срещу решение №1332/17.04.2024г. по гр.д.

№1474/2023г. на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от жалбоподателя иск срещу М. М. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес ****** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за следните суми: 279,68 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** от 18.02.2020г., представляващи три месечни такси, дължима еднократно; сумата от 50,71 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 20.02.2020г., дължима еднократно, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.07.2022 г. до окончателно изплащане на сумите; за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение № 6021/12.09.2022 г. по ч.гр.д. № 8920/2022 г. по описа на Районен съд Варна, 50 състав.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, като се твърди, че с претендираните неустойки не се заобикаля договорения със спогодбата от 18.01.2018г. с КЗП максимален размер от три месечни абонаментни такси. Сочи се освен това, че клаузата е индивидуално договорена, че отговаря на изискването за 1 добросъвестност, както и че не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора в ущърб на потребителя. В жалбата не са направени доказателствени искания.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявените искове изцяло, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна чрез назначения особен представител адв.Д., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че клаузите, предвиждащи заплащане на неустойка, представляват неравноправни клаузи, по смисъла на чл.143 – 147а от ЗЗП, не са индивидуално договорени и не отговарят на изискванията за добросъвестност.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правнo основание чл. 422 ГПК за приемане за установено съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение № 6021/12.09.2022 г. по ч.гр.д. № 8920/2022 г. по описа на Районен съд Варна, 50 състав.

Производството е образувано по предявени от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283 (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Одрин“ 7, срещу М. М. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес ******, установителни искове с правно основание чл. 422, вр. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 63,76 лева, дължими за периода 20.05.2020 г.- 19.07.2020 г. за потребени и незаплатени мобилни услуги и абонаментна такса по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** от 18.02.2020 г.; 69,42 лева, дължими за периода 25.05.2020 г.24.07.2020 г. за потребени и незаплатени мобилни услуги и абонаментна такса по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 20.02.2020 г.; 279,68 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** от 18.02.2020 г., представляващи три месечни такси, дължима еднократно; 50,71 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 20.02.2020 г., дължима еднократно, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.07.2022 г. до окончателно изплащане на сумите; за които суми е издадена по реда на чл.

410 ГПК Заповед за изпълнение № 6021/12.09.2022 г. по ч.гр.д. № 8920/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав.

В исковата си молба ищецът твърди, че между страните са сключени договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** от 18.02.2020 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 20.02.2020г., по които ответникът не изпълнил задълженията си, поради което били едностранно прекратени от ищеца. Поради неизпълнените задължения и на основание т. 11 от договорите, в негова тежест били начислени неустойки за предсрочно прекратяване на услугите, ненадвишаващи трикратния 2 размер на месечния абонамент за съответния предпочетен номер.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. М. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес ****** е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва исковете както по основание, така и по размер. Оспорва начислената неустойка като надхвърляща регламентирания размер и нарушаваща правата на потребителя, твърди, че е неясно откога е начислена и е станала изискуема.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В случая при преценка относно допустимостта съдът констатира, че с уточнителна молба от 16.11.2023г. ищецът е заявил, че претендираните суми за неустойки по двата договора сбор от три стандартни месечни такси в общ размер 99,96 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** от 18.02.2020 г., представляващи три месечни такси, дължима еднократно, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 14,46 лв. и с добавена разликата в размер на 165,26 лв. между стандартната цена на ****** без отстъпка съгласно актуалната към 18.02.2020г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Видно от същата молба сумата от 50,71 лева всъщност представлява сбор от три стандартни месечни такси в общ размер 39,96 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 20.02.2020 г., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 10,75 лв.

От горното се установява, че претендираните суми за неустойки по двата договора представляват всъщност сбор от три вида неустойки, две от които не са заявени в заповедното производство и не са предмет на издадената заповед. Липсата на идентичност с предхождащото установителния иск заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение, води до недопустимост на производството в частта, с която се претендира сума в размер на 14,46 лв., представляваща част от стойността на ползваните отстъпки от 3 месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги с предпочетен номер +****** от 18.02.2020г., както и разликата в размер на 165,26 лв. между стандартната цена на ****** без отстъпка съгласно актуалната към 18.02.2020г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги, както и сума в размер на 10,75 лв., представляваща част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 20.02.2020 г.

Съобразно разрешението по т.11б от ТР №4/2013г. на ОСГТК въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това по заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез осъдителен иск, какъвто в случая не е предявен. С оглед на изложеното в частта относно горепосочените претенции производството по разглежданите установителни претенции се явява недопустимо и постановеното решение следва да бъде обезсилено.

В останалата си обжалвана част решението е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки, доколкото неустойката в размер на три месечни такси е заявена в заповедното производство като част от общата сума, поради което предявеният на това основание иск се явява допустим.

Изложените в жалбата конкретни твърдения касаят правилността на първоинстанционния съдебен акт. Съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилност на формирания в решението извод за неравноправност на договорната клауза, въз основа на която е начислена неустойка. Твърди се, че клаузата е индивидуално договорена, че отговаря на изискването за добросъвестност, както и че не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора в ущърб на потребителя.

Положителният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 8920/2022г. на ВРС.

От представените в хода на първоинстанционно производство писмени доказателства се установява наличието на сключени между страните договори, чиято автентичност не е оспорена, поради което следва да се приеме за установено, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги. Не е оспорена приложимостта на представените към договорите Общи условия, поради което се приема, че същите са му били представени, с което изискването на чл.147а, ал.1 от ЗЗП е изпълнено и общите условия се считат за обвързващи потребителя. Не е спорно също и качеството на ищеца като изправна страна по договорите. Посочените обстоятелства като 4 правопораждащи задължението факти също така са установени със сила на присъдено нещо с необжалваната част от постановеното решение, влязла в законна сила.

Спорна е дължимостта на задължение за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за посочените мобилни номера, която се претендира в трикратен размер на стандартните месечни абонаментни такси. Ищецът основава претенцията си на договорна клауза, налична в договорите за мобилни услуги от 18.2.2020г. и 20.02.2020г., предвиждаща в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя дължимост на неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

В конкретния случай ищецът сочи, че поради неплащане на дължимите суми за предоставени услуги договорите са прекратени и така уговорената неустойка е дължима. От текста на представените по делото договори, както и в съответните клаузи на чл.75 във връзка с чл.19в от ОУ, се установява, че е уговорена клауза за неустойка в посочения размер, дължима при прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, но не е конкретизиран изискуемия период на забава и начина на прекратяване. С оглед липсата на ангажирани доказателства съобразно носената от ответника доказателствена тежест за извършено плащане на дължимите такси следва да се приеме, че е налице твърдяната забава като елемент от фактическия състав на развалянето.